Еньовден - плетем венец от 77 билки и половина
В българския народен календар Еньовден се отбелязва на 24 юни. Празникът е свързан с култа към Слънцето и съвпада с лятното слънцестоене. На същата дата православната и католическа църква чества Рождението на св. Йоан Кръстител. Този силно почитан от православната църква светец се среща с две имена и има три празника в годината (на 7 януари – Ивановден, на 24 юни – Еньовден и на 29 август – Обезглавяване, Секновение на св. Йоан Предтеча). Наричат го Предтеча, защото предрича появата на Месията и Спасител Иисус Христос, и Кръстител, защото кръстил Божия син във водите на река Йордан.
Считан за патронен празник на билкарите, Еньовден има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). На този ден имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и всички носещи имена на билки.
Вярвания
Еньовден е най-дългият ден в годината. В нощта срещу празника „небето се отваря“ и стават чудеса, а водата придобива магическа сила. Вярва се, че след този ден зимата тръгва по своя дълъг път към хората. Приказката как Еньо намята своя кожух и тръгва за сняг напомня, че е време да се помисли за дългите студени месеци.Преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. Смята се, че на този ден слънцето вече е достигнало своя зенит и преди да слезе по-ниско, се окъпва в живата еньовска вода. Който успее да види на Еньовден „трептящото“ и „окъпано“ във водата слънце, ще бъде здрав през цялата година. Росата, която пада от „окъпаното“ в тази вода слънце притежава особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Традиции и обичаи
Eньовден е празник на билките. Народът ни вярва, че ако те са набрани на този ден преди изгрев слънце, имат магическа сила. Техният брой трябва да е 77 „и половина“ (вярва се, че болестите по човека са именно толкова), като половината билка е за болестта „без име“. Никой не знае името на болестта, нито билката, която ще я излекува, затова тази половин билка се бере със затворени очи. От набраните билки се прави голям венец – Еньовденски венец, през който се преминава за здраве, или китка, по която сутринта се гадае.
Китката трябва да съдържа толкова на брой билки, колкото са членовете на семейството. Завързват се с червен конец, след което се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта по тях се гадае за здравето на човека, на когото са наречени. След това се закачат в дома и се използват през цялата година за лечение на болните – кадят ги или ги къпят с водата, в която са били потопени.
Празникът е свързан и с редица гадания и обичаи. Един от тях е обичаят Еньова буля.
Изпълнява се от момиченце на възраст между 3 – 5 години. Девойките от селото се събират в една къща, където обличат момиченцето като булка, с червено було и сребърна пара върху главата.
Момите образуват шествие, като пеят еньовденски песни и обикалят селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. С тази ритуална обиколка и песни шествието измолва от Св. Еньо здраве и плодородие. При напявката по време на ритуала се гадае. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила) натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните й отговори за предсказания.
През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере и работи, за да не се поболее член от семейството.
