Защото избрах България

Ерик Холзи е 26-годишен американец, роден във Вашингтон, който е прекарал по-голямата част от живота си като възрастен, живеейки в България и Будапеща.

Мисля, че съм доказателство за това, колко странен и непредвидим може да бъде животът. Никога нямаше да предположа, че ще уча българска история и ще живея в София, но ето ме тук. След почти пет години, през които живея тук, аз познавам София и България е моят дом и аз работя усилено, за да изградя моят живот тук. Аз съм оптимист за България - наблюдавал съм я как се променя за седем години и знам, че ще продължи да се развива. Моята надежда е да успея да помогна за този процес дори по един малък начин.

Ерик: Аз израстнах в предградията на Вашингтон, във Вирджиния. Тези предградия са едно странно място за мен - над един милион души живеят там, но населението е много разпръснато. Никога не съм имал кола и не съм харесвал шофирането много, затова винаги имах чувството, че съм в капан там. Ако има нещо, което ми липсва освен моето семество, то това е възможността да ям невероятна виетнамска, перуанска, мексиканска, тайландска или етиопска храна. Университетът, в който учих беше в малък исторически град, наречен Фредериксбърг. Това е едно много красиво местенце и аз прекарвах голяма част от времето си там с местни фолклорни музиканти. Дори се научих да свиря, въпреки че без подобна общност е трудно да се вдъхновиш днес.

За първи път дойдох в България през 2009 година и прекарах година като чуждестранен студент в Американския университет в България. По това време за мен това място беше ново преживяване и възможност да реша дали ученето на българска история беше именно пътят, който исках да поема. Върнах се през 2013 година, след като завърших магистратура в Будапеща. Моите причини бяха ясни за мен - имах прекрасен живот, чудесни приятели и много възможности тук. Виждах начин да устроя кариера и живот за себе си, които да допринесат за България и да имат смисъл.

Животът ми в България бе доста трексав. Работих по много различни проекти и колаборации, независимо дали работих с африкански предприемачи от Кения, или по създаването на моят подкаст за българската история. Живея близо до парк Заимов и обичам да прекарвам времето си там в слънчевите дни. Този парк ме кара да се чувствам като част от обществото и винаги успява да ме усмихне. Също така готвя доста и често прекарвам съботните си дни в обикаляне от магазин в магазин в търсене на по-трудни за намиране съставки за някое голямо ястие, което планувам. Не съм голям фен на плажуването (за жалост моите предци са от Северна Европа, така че слънцето ми е смъртен враг), така че прекарвам моите лета в планински походи. През зимата няма нещо, което да обичам повече от това да се наслаждавам на горещите извори в Сепарева баня или да си наема къща в планината, където да стоя до камината и да чета хубава книга.

Казано накратко любимите ми неща в България са историята, природата, храната и духът на хората. Очевидно за някой, който е прекарал години в изучаването на българската история, аз обичам този аспект от страната. Няма нещо, което да обичам повече от това да разведа някой приятел на обиколка на София, в която да обяснява историята и значението на всяка сграда, магазин и паметник. Градът разказва уникална история. Природата също е невероятна. Израстнал съм край планините и реките на Вирджиния и нищо не ме прави по-щастлив от прекарването на време в Рила или около река Струма. Душевният мир, който намираш в най-отдалечените кътчета на тези планини е много дълбок. Българската кухня е нещо, което обичам много, защото е свежа и вкусна. Относно духа на хората - въпреки че има много песимизъм в обществото, аз съм се оградил с хора, които вярват, че си струва да се борим за тази страна. Този дух ме вдъхновява.

Имам много мечти за България. Моята собствена е да открия специален човек, с когото да прекарам живота си, да създам семейство и също така да върша качествено своята работа. За страната - искам България да види себе си в нова светлина през обектива на историята. Да се отърсим от жертвеното мислене, от Отоманския период и фокусът да падне върху невероятните постижения, от които трябва да се гордеете - като образователната революция през Възраждането. Надявам се някой ден благодарение на моите трудове (сегашни и бъдещи) ще мога да изиграя своята роля в променянето на перспективите спрямо историята. Това обаче ще бъде един дълъг и труден път. Аз не се страхувам от това предизвикателство, иначе нямаше да избера да прекрам живота си тук.

FOR ENGLISH VERSION CLICK PAGE 2...

Eric Halsey is a 26-year old American, born in Washington DC, and he has spent most of his adult life living in Bulgaria and Budapest. 

"I think I'm a living proof of just how strange and unpredictable life can be. You never would have guessed I'd have ended up studying Bulgarian history and living in Sofia, but here I am. After almost five years living here, I know Sofia and Bulgaria are my home and am working hard to build a life here. I'm an optimist about Bulgaria, I've watched it change over 7 years and know it will continue to evolve. My hope is to help that process in some small way."

I grew up in the suburbs of Washington, in Virginia. Those suburbs are a strange place to me, more than a million people live there but it's all very spread out. I've never had a car or liked driving much so I always felt a bit trapped there. It's also extremely diverse. If there's one thing I miss besides my family it's my ability to eat amazing Vietnamese, Peruvian, Mexican, Thai, or Ethiopian food. I went to University in a small historic town called Fredericksburg. It's a very beautiful little place and I spent a lot of my time with folk musicians. I even learned to play and write music myself, though without that community it's hard to get as inspired today.

I first came in Bulgaria in 2009 to spend a year as a visiting student at the American University in Bulgaria. Then it was both to experience living in a new place as well as to decide if studying Bulgarian history was really the path I wanted to take. I came back in 2013 after getting my Masters degree at Central European University in Budapest (studying the connection between Stamboliiski's political ideology and national identity building) I came back with a Fulbright grant to continue my research. When that was over, I decided a PhD wasn't for me and at that moment made the decision to settle in Bulgaria permanently. My reasons were easy for me, I had a good life, good friends, and many opportunities here. I saw a way for me to build a life which could contribute to Bulgaria and have meaning.

My life in Bulgaria is very hectic. I work on many different projects and collaborations, whether it's working with African entrepreneurs in Kenya or creating my Bulgarian History Podcast. I live near Zaimov park and love spending time there on sunny days. That park makes me feel like I'm really a part of a community and never fails to make me smile. I also cook a lot, so I often spend Saturdays wandering from store to store looking for difficult to find ingredients for some big meal I'm planning. I'm not much of a beach person (sadly my ancestors all came from Northern Europe so the sun is my mortal enemy) so I like to spend my summers hiking as much as possible. In the winter I love nothing more than enjoying the hot springs at Sapareva Banya or renting a house in the mountains to sit next to a fireplace and read a good novel.

In short my favorite things about the country are the history, nature, food, and spirit. Obviously as someone who has spent years studying Bulgarian history, I love that aspect of the country. I love nothing more than giving a visiting friend a tour of Sofia and explaining the history and significance of every building, shop, and monument. This city tells quite a story. The nature is also incredible. I grew up around the mountains and rivers of Virginia and nothing makes me happier than spending time around Rila or the Struma. The peace you can find in the deeper corners of those mountains is profound. Bulgarian food is also something I really love, it's fresh and delicious, even if I have a few strong opinions about how certain dishes are made (try making sirine po shopski without overcooking the eggs, it will change your life). As for the spirit, there may be a lot of pessimism here, but I've build a community around me of people who believe that this country is worth fighting for. That spirit inspires me.

I have many dreams about Bulgaria. My own dream is to find a special person to share my life with, to start a family, and to do meaningful work. For the country, I want Bulgaria to see itself in a new light through its history. Besides the victim narrative from the Ottoman period and the focus on all the amazing achievements they should be so proud of: like the grassroots educational revolution which came out of the national revival period. I hope with my podcast and hopefully with other work I can do in the future that I can play a role in helping to shift those perceptions. But that will be a long and difficult road. I'm not afraid of a challenge though, otherwise I wouldn't have chosen to make my life here.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.