Лично мнение

*Лично мнение на Васил Койнарев

Знаете ли, че в Българската народна банка (БНБ) не можете да влезете по къси панталонки? При никакви обстоятелства и по никакви изключения. С къси панталонки не би трябвало да посетите редица институции като например съдебната палата (освен ако не сте с белезници на ръцете), парламента и много други. Охраната, която обикновено е от националната полиция, но има и частни охранителни фирми, не допуска по никакъв начин хора с посоченото лятно облекло.

Защо това е така, освен от уважение към институциите и това, което те представляват, аз не знам. Знам обаче от добро възпитание, от многото прочетени книги и изучен етикет, че театър и опера (и много други разновидности на изкуството) не се посещават с къси панталони, особено в комбинация в чехли, сандали или други подобни шокиращи ежедневни обувки.

В последните месеци успях да изгледам едва две представления. Едното бе в театър „Сълза и смях“ през юни, а другото – в Националната опера. Какво успях да видя през това време? В театъра се случих на третия ред, особено близо до сцената, което за мен бе отлична възможност да се насладя отблизо на играта. Погледът ми обаче бе фиксиран в човек от първия ред, който си позволи да вдигне обутия си в къс панталон крак със сандал на бос крак, и да го положи изпънат на сцената в контра шпиц, вероятно за негово удобство (на човека, не на сандала).

Други две лели зад мен коментираха постоянно какво се случва като

възклицаваха при всяка пиперлива реплика.

Не мина и без иззвъняването на няколко телефона по време на спектакъла.

Накрая: ръкопляскания от станало положение, свиркания и дюдюкания на всеобща радост и одобрение, и бързане към изхода още преди осветлението в салона да е запалено, а актьорите да са поканени за бис поклон.

Второто представление, на което се насладих, беше в Националната опера. Но там картинката бе още по-ужасна. Вечерно представление, реквием, хор, симфоничен оркестър, диригент. Някои от зрителите дойдоха по ежедневно облекло, гол крак, къси панталони. Операторите на предполагам БНТ записваха по домашни дрехи представлението от балконите, изложени пред погледите на всички зад тях, и изобщо не се съобразяваха с мястото, на което се намират.

Телефоните на някои посетители (възрастни предимно) не спряха да звънят. Високо. Оглушително. При това по два пъти. А някои от зрителите, вероятно случайно попаднали на концерта, решиха да си направят малко снимки с включена светкавица на телефона. Което за възможностите на телефона означава неколкосекундно светене срещу очите на изпълнителите на сцената…

Кристина Захариева се е поровила и е синтезирала част от етикета, с който е необходимо да се запознаете, когато посещавате събитие като театрална постановка или коценрт. В тях се посочва как да се държите, какви дрехи да предпочетете, кога да ръкопляскате.

И така, стигаме до въпроса: защо в банката не може с къси панталони, а в операта и театъра може? Защо емоционалната интелигентност на толкова много хора е притъпена в такива ситуации и те не смятат за нужно да се появяват в приличен вид на културно събитие от този вид? Защо, когато трябва да свършим своята лична работа, ще се съобразим с изискванията на институциите за облекло не защото са разписани, а защото има кой да ни спре на входа, а няма да се съобразим с изискванията за посещение на културно събитие, които са описани в етикета, но няма кой да следи за тяхното прилагане?

Не се ли чувствате некомфортно, когато заемете своето място и погледите са вперени във вас заради вашето облекло или иззвъняването на телефона ви? Не е ли глупаво да дадете много пари за билет, да посетите представление и в тъмното лицето ви да се огрява от светлината на мобилния ви телефон през цялото време? Защо посещавате театъра или операта? За да се тагнете, че сте били и на такова нещо, или за да се насладите на представлението, да уважите труда на артистите?

Въпросите са много и ще се радвам да прочета вашите коментари отдолу.