Фолклор

Необятно е изкуството, извезано върху носиите, скътани в раклите на българите във всичките седем фолклорни области. Женските и мъжките нацонални костюми разказват истории. Носят богатство и са дар от миналото, изразяващ трепета и магията на светещите момини очи и полудялото момково сърце. Предизвиквам те, приятелю! Нека заедно надникнем в раклата на българите от всяка една фолклорна област на китната ни Родина. Днес ще започнем с шопска фолклорна област - Шоплука.

Витоша е скрила в уютната си прегръдка парче равна земя – Шоплука. Тази фолклорна област на България е характерна с възхитителна магия – магията на шопския танц.

Ръчно бродирана, шопската носия се състои от черен или син сукман - „литак“ с гайтан, дълга бяла риза, с характерни за областта бродерии и тънък  пояс с гайтан. Прилежно сплетените коси на шопкините са прибрани от детайлно изработено „коило“. Неописуема е гледката при трепкането на златата от шопския женски литак, а още по-вълнуваща е бързината на мъжките нозе, прилепени от бял беневрек.

Стройни и пъргави, шопите надиграват момите облечени в носия, състояща се от бял елек (в някои краища на Шоплука срещан в син и черен вариант), бяла памучна риза с богата бродерия, потури с богата декорация от гайтани и шевици и традиционното мъжко „менте“ – по-дълъг от обичайно елек (само в бял вариант с черна бродерия), синият елек е със стандартна дължина и бяла бродерия. С вълнени,/ черни или бели калпаци, шопите изпълняват и до днес характерните за областта хора „Граовско“ , „Петрунино“ и др., които носят много малко белези от съседните райони.               

Трептящи, пъргави и скокливи, шопите изпълняват хора и ръченици от своя край под звуците на гайди, тъпани и гусли. Носиите, танците, песните и обичаите от Шопска фолклорна област са малка, но безцена част от съкровищницата от богатството на България.

Съвсем скоро разходката ни ще продължи в областта съседка - Пиринска фолклорна област!

Снимки: Violeta Goteva Photography, БалканФолк и Ансамбъл „Българе“