В един край на България, от край време се знае за силна магия! Родопите…аромат на билки и бор, звуци на чанове и каба гайди. Родопите… домът на гостоприемните стопани! Недостатъчни са думите, с които да опиша енергията от тази етнографска област. Родопският край е разгърнат учебник, от който можем да черпим знания за живота на хората, благодарение, на които ни има нас днес. В този район зимата е сурова, а хората са топли. Живеейки бедно и скромно, родопчаните са скътали в раклите си невероятни, пропити с история, национални костюми. В раклата им са запазени предимно дебели носии, в тъмни, скръбни багри, носещи спомена за време разделно.
Мъжката родопска носия спада към чернодрешната. Сливайки се с кафевите дънери и черната почва, родопчаните се сгряват в суровите зими играейки тежки, бавни хора, облечени топло в широки, вълнени потури. Мъжете са препасани с тъмночервен, вълнен пояс и облечени в бяла риза от домашно платно или тънко „сурно“ без бродеря с тясна, правоъгълна яка, обшита накрая с цветен гайтан или ширит. За да предпазва от оръжие и студ, върху ризата се намята тъмно кафяв, вълнен елек „джамадан“, обточен с черни гайтани около врата, раменете, задните шевове и по краищата на предницата. Върху потурите и елека се навива широк керемидено-червен вълнен пояс, а върху елека се намята връхна дреха наричана „доланма“. Тя е с тесни тъкани, в същия тъмнокафяв цвят. По краищата е обшита с гайтани, а на гърба се отличава с гайтанена бродерия. На краката си, родопчанинът навива кафеви навои, пристегнати от черни кози върви в установени фигури. Мъжката носия се допълва от червен вълнен шал (наподобяващ пояс) с дълги ресни в долния край.Чрез него прикриват кожения силях, попълнен с оръжия. На главата си родопчанинът носи плитък черен калпак.
Мъките от опожарените домове, крадената от еничарите зимнина, кръвният данък и другите робски неволи са отличителен белег на националния костюм на родопчанката. Нейната носия е богата на най-много елементи, прошарени с тъмни багри и прикриващи всяка част от тялото й. Дългата риза от бяло платно се покрива изцяло от „вълненик“ – дреха от тип сукмани с тъмносин или черен „шаяк“, богато извезан със сърма и гайтани. Към вълненика се добавя надгръдник (кърпа с по-големи размери, скриваща женската гръд) от бяло платно, в края бродиран със ситна дантела. Върху дебелия вълненик, родопчанките обличат „мерсжан“ – елек с ръкави, нашит със сребриста, изискана тъкан. Предницата и ръкавите на елека са извезани със „сърма,“ а наоколо са обшити с черни или кафяви кожени ивици. Вълненика се препасва през кръста от шарен пояс с преобладаващ тъмночервен цвят, който добре хармонира на кърпата и престилката. Престилката се препасва върху пояса и е по-дълга от вълненика с около 5 см. По десенът на родопските престилки преобладават жълтият, оранжевият, червеният и кафевият цвят, които изпъкват на тъмните вълненик и мерсжан. Върху тях заключват захват големи, сребърни пафти, под които символично се закрепва триъгълна ленена кърпа с червена бродерия. Главата на родопчанката е покрита от памучна, тъмночервена дълга кърпа с характерна завръзка. По цялата женска снага няма открито място.
Родопска фолклорна област е съкровищница с неземни богатства. Магията при писването на каба-гайдите (най-характерния музикален инструмент за областта), трепета от разклатени чанове, вълнението при тропане на плавните, тежки и сдържани родопски хора, удивлението от стъкването с характерен за областта тежък, национален костюм са само част от усещанията при разходка из Родопите – сърцето на България!
Снимки: Фото Форум, Български Народни танци, Национални носии
