Етнографска разходка: По низините на Тракия
Съвсем близо до Родопите се шири богатата тракийска фолклорна област!
Тракия – обширна, ниска и равна, тя е част от фолклорната съкровищница на България. Тракия - земетръс от трополи и ек на меден кавал. Тракия - домът на гостоприемните стопани, на кавалджийте импровизатори и на тежките бавни хора.
Характерни със стройните си фигури, жените от тракийската фолклорна област са стъкнати стройно в тъмночервен сукман, обшит от черна бродерия около деколтето и в долния край, където са разположени и разпознаваемите сини, жълти и червени цветенца. Ризата е памучна и семпло бродирана с червен, черен, син и жълт гайтан. Престилката, стягаща сукмана към тялото е черна, бродирана с букет от шарени цветя в долния край.
Напети и горди, мъжете са облечени в тракийски национален костюм, включващ бяла памучена риза с богата червено-черна шевица. Елекът е в тъмно червен цвят с черен или бял гайтан. Черните, дълбоки потури са извезани с червен гайтан, а тъмночервеният пояс, препасва в здрав захват ризата и потурите.
Срещу робството и житейските неволи, тракийции са трополили най-много. Това е изразено в най-характерното за областта фолклорно движение – тракийско трополи. Изпълнявано предимно от мъже, трополито се среща във всеки национален танц от областта. Междувременно танцът на тракийката впрчатлява с история, изразена само чрез рисунки на ръцете. Слънце, люлка, месечина, са само част от подредените в такт движения на женските ръце.
И до днес, бродейки из тракийската низина, можем да срещнем белезите от живота на тракиеца. Носиите, танците и музиката добре отличават бита и културата на българина, като спестяват от трагедията, а съсредоточават върху традициите и обичаите.
Снимки: Балканфолк