Успелите споделят

Евелина Славкова е социолог по образование и по призвание. Бакалавър по социология, магистър по Политически мениджмънт и се надява скоро да запише докторантура. От юни 2016 г. със свои колеги създава Изследователски център "Тренд" с амбицията да надградят добрите практики на старите поколения и да наложат нови такива. Приема това не само като бизнес, а като мисия, като опит, с който да наложи вижданията си. Повече за всичк това ще ни разкаже в следното интервю.

Кога и защо избра социологията за свое поприще?

Много рано бях наясно със себе си, знаех, че съм много далеч от профила на лекар, адвокат или такъв тип професии, по които се прехласват малките деца. Исках да се посветя на нещо, което по моите дефиниции да бъде живо, променящо се, нещо, което е занаят, но да имам възможността да виждам ползите от него.

Социологията отговаряше напълно на тази моята дефиниция и на усещането ми, че с тази професия никога няма да ми бъде скучно.

Имам някакъв панически страх, не знам на каква база е формиран, да не изпадна в ситуация да работя нещо, което е ограничаващо, еднообразно, нещо, което не ме мотивира и не ме хвърля в предизвикателства. Избрах социологията в 12 клас, доста късно според някои, но тогава се чувствах узряла да решавам с какво искам да се занимавам в бъдеще.

С ръка на сърцето мога да кажа, че решението ми да се занимавам със социология е най-правилното решение, което съм вземала до този момент. Второто най-правилно към този момент е създаването на Тренд.

Смяташ ли, че семейната среда влияе на един млад човек за бъдещата му реализация?

Оказва голямо влияние, но не е единственият аргумент за успеха или неуспеха на един човек. Има много вътрешни фактори, които определят как ще се развиваш. Една вътрешна мотивация и желание, което няма как да бъде заменено от семейната среда. Моите родители са емигранти, с брат ми останахме двамата, той на 17, а аз на 15. В някаква степен липсата на родителското тяло дори ми даде допълнителна мотивация да се боря тук и никога да не ми се налага да живея в чужбина, ако аз не искам. Това ме научи да слагам сама границите си и да градя хоризонта си.

Моите родители винаги са зад мен и следват максимата, че трябва сама да решавам какво да правя с живота си, за да не ги обвинявам един ден, че те са ми чертали пътя. Отговорността става много голяма и аз съм им благодарна, че ми дадоха възможността да живея с нея.

Искам ми се  родителите да знаят, че едно от на-важните неща е да вярват в деца си и никога да не подценяват мечтите им.

А как им влия днешната телевизия/новини, според теб?    

Имат и своето положително, и своето негативно влияние.

Вашият сайт е прекрасен пример за положително влияние. Вие „прожектирате“ хубавите неща, които толкова често медиите загърбват.

И вярвам, че трябва да има повече такива сайтове. Връщайки се към въпроса ти: В голяма степен влияе объркващо. Когато нямаш ясен поглед за много неща, поради младостта си, е възможно медиите още повече да замъглят преценката ти.

Един от основните проблеми, които се оформят в последно време, е свързан с фалшивите новини. Те създават стереотипи, негативни нагласи, объркват компаса на човек. Смятам, че телевизията трябва да пази своите зрители от опитите за манипулиране на фактите. А младите хора трябва всячески да се опитват да бъдат критични към това, което четат и което гледат.

Как се роди идеята за създаването на Изследователски център "Тренд" и кои са хората, които стоят зад него?

Аз съм от хората, които приемат нещата, които правят и се провалят, не последното не приемам като грешки, а като важни уроци. След доста получени уроци имах вътрешната готовност и потребност да се случи това, което направихме с колегите ми, а именно създаването на Тренд. Позволете ми да го облека в романтика – Тренд е мечта. Огромна мечта. Тренд е израз на моето желание за надграждане, желанието ми да наложа в обществото разбирането, че социологията е много повече от електорални изследвания.

Важно е да намериш хора, с който да имате обща визия за нещата.

Колегите ми – Димитър Ганев и Анастас Стефанов са именно такива хора. Изключително интелигентни млади мъже, от които можеш да научиш много и много важно – прощават ми бързо, когато емоциите ми вземат връх (смее се).

Как си обясняваш данните от ваше изследване, че над 50% от младите български граждани са оптимистично настроени за бъдещето на България, а от друга страна същата цифра на младежите между 18 и 29 години обмислят възможността да живеят извън страната си?

Младите на възраст между 18-29 г., са по-скоро оптимисти, че в България можеш да живееш спокойно и да си намериш добра работа, но са по-скоро песимисти, че можеш да повишаваш жизнения си статус. Усещането, че не може да подобряваш живота си, естествено създава усещане за неудовлетвореност, а това от своя страна оказва влияние върху важни житейски решения, каквото е емиграцията.

Има и една романтична представа, че чужбина всичко се случва много лесно и тази романтична представа лесно заразява младите, които сега трупат своя жизнен опит. Това също е от причините, които карат младите да искат да заминат.

Разбира се, даваме си сметка, че картината за миграционните нагласи на младежите включва много нюанси, но основната, която можем да изтъкнем е икономическа чувствителност към средата.

Отново във ваше изследване се показва, че 80% от всички анкетирани са на мнение, че е важно да си добре образован, за да успееш в живота. И ти ли си на същото мнение? Защо?

Образованието все още е ценност в българското общество.

И висшисти, и хора с основно образование, оценяват, че то е важен трамплин към по-добър живот. Доброто образование ти дава много повече възможности, но не е единственото условие за успех. За съжаление има едно обезценяване на образованието в България в последните години.

Много млади хора записват висше образование, за да отидат в друг град или за да се откъснат от семействата си, а след това не успяват да се реализират. Това определено сваля цената на образованието, защото се формира възприятието, че дори да учиш не можеш да си намериш добра работа. Необходими са сериозни стъпки в тази посока, за да може младите хора да се ориентират и да правят правилен избор относно образованието си. Запазването на образованието като ценност е изключително важно за нас като общество.

Според теб, какви качества трябва да притежава един млад човек, за да успее у нас?

Доста клиширано ще прозвучи отговорът на този въпрос, но клишетата всъщност са добре проверени истини. За да успее един млад човек, независимо къде се намира, е важно:

Да има голяма доза мотивация, вътрешна убеденост, че ще успее. Никога да не се отказва при провал, а да пробва отново и отново.

Това е вид мазохизъм, който малко хора имат в себе си. Никога не трябва да се забравя една важна съставка, а именно да имаш план, екшън план за това, което искаш да направиш, за да бъде успешен. Младите хора трябва да спрат да се заблуждават, че животът ще им даде всичко, което искат. Трябва да си свършат работата сами. И да не забравя да спомена друго изключително важно условие за успех – работа. Много работа.

Опиши ни България в своите мечти.

Да бъде добра среда за отглеждане на дете.

Всеки човек иска детето му да живее на най-доброто място във всяко едно отношение. Бих искала някога, когато имам деца, да бъда спокойна, че те ще имат добра среда за живот. Мисля, че това е един добър критерий за това как искам да изглежда България.

Накъде е насочен трендът на живота ти?      

Основно към развитието на Тренд (усмихва се). Имам още бизнес идеи, които смятам да реализирам в следващите 5 години. Мисля да насоча трендът на живота и към повече пътувания в близко бъдеще. И най-вече запазване на удовлетвореността от нещата, които правя.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.