Евгений Димитров: Изначалният проблем не е в системата, а в хората
Евгений Димитров е на 24 години. В момента приключва двугодишната програма на „Заедно в час“. С други думи – подвизава се като учител по немски и английски език в град Пирдоп. Но пътят до там малко по-нестандартен, тъй като мина през немската столица Берлин.
Евгений: След като завърших средното си образование в Немската гимназия в София, кандидатствах и ме приеха за студент в Берлин. Записах специалност Политически науки в Свободния университет в града и прекарах там три години. Една от основните причини да реша да следвам в чужбина тогава беше, че исках да доразвия и приложа езиковите си познания по немски, а и Германия беше логичната дестинация за повечето завършващи немска гимназия. Явно тогава все още до голяма степен съм се водел от общата посока на хората.
Разбира се, бях наясно, че образованието в Германия е на високо ниво и ще ми предложи много и различни възможности. Така и стана. Имах възможност буквално да греба познание от всички библиотеки с безкрайните книги, статии, учебници. Най-обогатяващо беше общуването с различни, интересни, „нетипични“ за България хора. Така до най-голяма степен се учиш на толерантност, на разбиране и приемане. В този смисъл престоят ми в Берлин оформи светогледа и възприятията ми трайно по редица въпроси, за които като ученик в България дори не се бях замислял.
Друга страст, която развих в Германия, бяха чуждите езици. Берлин е космополитен град с хора от всички краища на света и това ми даде възможност всекидневно да слушам и впоследствие да изучавам езици, които и днес ми служат като ключ към много хора. Макар че в действителност не научих унгарски например, достатъчно е просто да запея една унгарска народна песен на почти перфектен унгарски и вече съм спечелил поне един гулаш!
Въпреки известната доза носталгия, с която разказвам за Берлинския си период и въпреки ролята, която имаше в личностното ми изграждане, през голяма част от престоя си там не се чувствах щастлив. Причините са много, но може би основно значение имаше фактът, че България ми липсваше. Може би поради тази причина и не се чувствах съвсем на място. Накрая на третата година бях категоричен, че се нуждаех от промяна и с връщането ми в България тя бе пълна.
Странно чувство е да започнеш нов живот в собствената си страна. Някои може би биха го намерили за пресилено, но аз наистина се чувствах като чужденец в България в първите седмици след завръщането си. Вървях по улиците и никого не познавах, защото всичките ми приятели все още се подвизаваха в чужбина. Вървях и знаех, че надали ще срещна поне познат човек, с когото да изпия една бира. Берлинската ми компания и берлинският начин на живот – с колоезденето, разделното изхвърляне на отпадъци и библиотеката като втори дом – бяха останали, съвсем логично, в Берлин.
Отне ми няколко седмици да свикна и да се почувствам отново на сто процента вкъщи. По-трудно беше с началото на учителската ми дейност в Пирдоп – малък град на около 80 км. източно от София. А това начало дойде много малко след връщането ми от Германия. Любопитнот бе, че живеех, заедно с още 4-ма колеги учители, в малко село с 300 души население, на десетина километра от Пирдоп. Селският бит и пейзаж ми харесваше още от дете и наистина бях щастлив от живота си там. Въпреки това, определено имаше неща, например в общуването между хората, с които не можех да свикна и не смятам за нужно да свиквам.
Работата с деца и младежи е поприще, което наистина си струва. Не е никак лесно, неблагодарно е и често виждаш резултатите впоследствие. Но може би именно това прави учителската професия още по-облагородяваща. Това, което я погубва, от друга страна е системата и нейната порочност. Тук обаче си задавам въпроса – кой създава тази система, кой я прави порочна, кой се нагажда, свива гнездо и пуска корени в нея? Ами хората, разбира се. Изначалният проблем не е в системата, а в хората.
Затова мечтата ми за България е хората, и особено тези, които се занимават с просветителска дейност, да бъдат достатъчно съзнателни, честни, отворени за нови идеи и методи. Това е своеобразен затворен кръг, защото реализацията на тази мечта, минава пак през образование.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
