Успелите споделят

Евгения Пеева може да бъде наречена съвременната жена-чудо. Тя е изпълнителен директор на Заедно в час - най-популярната инициатива за увеличаване на равния достъп до качествено образование в България. Нейната страст за подобряване на учебния процес започва преди това - основаването на Фондация „Стъпка за България“, която осигурява обучения по умения за самостоятелен живот и професионална подготовка на деца, лишени от родителски грижи.

Евгения е избрана за Жена на годината в категория „Общество“ през 2012 година и фигурира в редица престижни класации. Но най-вече: тя е човек, за когото успехът не е константа и даденост, той е изпълнен със смисъл само когато се основава на споделени ценности и усилия. 

Необходимост, идея или страст е „Заедно в час”? Как се роди идеята и трудна ли е реализацията? 

Определено бих определила дейността ни като необходимост. Преди два месеца излязоха резултатите от изследването PISA 2015, според които 41% от 15-годишните ученици в България са функционално неграмотни. Това ни показва, че има нужда от целенасочени действия за промяна на фокуса към изграждане на умения и нагласи за успех в 21 век на българските ученици - работа в екип, презентиране, анализ на прочетен текст, работа с различни информационни източници и нови технологии, емоционална интелигентност. 

В Заедно в час вярваме, че всяко дете, независимо от произхода си, може да усъвършенства тези умения и да бъде пълноценен член на обществото, стига да получи необходимата подкрепа за това, както в училище, така и извън него. Децата не избират къде са родени, нито къде ходят на училище. Но училището е публична услуга, която следва да обслужва интереса ни като граждани и да дава шанс на всяко едно дете. 

Дейността ни е необходима, за да докаже, че имаме нужда от промяна на фокуса - от поставяне на учениците в „кутии“ и категории (умен/ глупав, прилежен / немарлив) към изграждане на реални умения и нагласи за успех и развитие на потенциала на всяко дете. В Заедно в час влагаме сърце и душа в мисията и дейностите си. Обръщаме внимание на развитието и историята на всяко едно дете, всеки един участник в програмата, всяко едно училище, с което работим.

С какво е по-различно обучението, което преподавателите по програма „Заедно в час” осигуряват на децата?

Всеки преподавател спазва учебната програма за съответния клас, на който преподава. За да предадат материала, учителите използват метода „Преподавай като лидер” - целите им са свързани не само със стандартните знания, изисквани по учебна програма и събрани в учебниците теми, свързани са с конкретни умения и нагласи, които е нужно учениците да усвоят, за да могат успешно да преминат през образователния етап, да дефинират дългосрочни мечти и лични цели, да имат увереността, че могат, и план за това, как ще ги постигнат.

Нашето очакване от учителите, привлечени и обучени от Заедно в час, е да идентифицират специфичните нужди на своите групи ученици, да отчитат предимствата и дефицитите на средата, от която учениците идват, и да съобразяват уменията, нагласите и знанията, които е нужно да развият в учениците с тях. 

Често учителите, които подкрепяме, се изправят пред ученици, които са загубили способността си да мечтаят смело. Задоволяват се с перспективата, която виждат в своята среда. Рядко виждат смисъл в голяма част от знанията, които се очаква да усвоят в училище, защото те просто нямат връзка с техните цели за развитие. Дори не си представят, че е възможно да развият дигитални или езикови умения, с които, ако им е интересно, да пътуват или да играят компютърни игри, да могат да поемат по съвсем различен професионален път. Затова и учителите разчитат не само на себе си – стараят се да показват различни примери, канят вдъхновяващи професионалисти от различни сфери в класните си стаи, мотивират учениците като разширяват разбирането им за това, какво е възможно за тях и развитието им в бъдеще.

За учителите също има стимули - в продължение на двете години по програмата, всички участници преминават и през редица професионални обучения, организиран на базата на идентифицирани от нас необходимости. Освен преподаване в класната стая и работа в училище, учителите завършват програмата с умения за планиране, преговори, които са им полезни, в каквато и сфера да се насочат след това.

Колко души споделяте мечтите и целите на „Заедно в час“? Кои са училищата, с които си партнирате?

До момента 119 човека са завършили програмата успешно, а близо 170 са активни учители в двата випуска, които директно подкрепяме в момента. Заедно с всичките ни партньори и съмишленици, в това число МОН, всички РУО, корпоративни, институционални и частни партньори, общността ни се разраства всяка година. Вярваме, че създаването на общност и критична маса от съмишленици, посветени на работа за подкрепа и развитие на образователна система са неизменна част от постигането на устойчива промяна.

В момента работим в 10 региона на страната – София-град, София-област, Перник, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Ловеч, Разград, Враца и Монтана. От септември очакваме да работим с нови партньори в още три региона - Сливен, Плевен и Велико Търново. Стараем се да работим в по-малки населени места, където учениците традиционно имат по-малко възможности за развитие. 

Кои са пропуските в българското образование, които те накараха да инвестираш в него? 

Аз съм доста прагматичен и рационален човек. Когато нещо ми се стори нелогично или неефективно, ме провокира да се запитам каква е причината. Предприемчива съм и ръцете „ме сърбят” да се захващам с подобен тип проблеми, с високо ниво на комплексност и различни възможни решения. И накрая – доставя ми удовлетворение да инвестирам енергията си в сфери и дейности, чрез които мога да допринасям за развитието, реализацията и щастието на другите. 

Много хора посочват нивото на финансиране като основния проблем в нашето образование и твърдят, че ако се отдели по-висок бюджет, автоматично ситуацията ще се промени. Ако това беше вярно, държави като Сърбия, Словения и Румъния, нямаше да демонстрират по-високи резултати на своите ученици на международните изследвания за функционална грамотност. Оказва се, че държави, които харчат по-малко или сходни суми за образование, постигат по-високи резултати от нас и то значително по-високи.

Няма едно единствено лекарство за състоянието на българското образование. Трябва да обърнем внимание едновременно на учебното съдържание и цели, на педагогическите подходи, на прозрачността и честността, на инвестициите с добавена стойност. 

Учила си в Харвард – кои са добрите примери, които си „открадна“ и пренесе у нас? 

Наистина, имах невероятен шанс да попадна в една от най-престижните образователни институции в света. Е, разбира се, не се случи от само себе си. Беше резултат от години труд и упоритост, вложени от моя страна, от страна на моето семейство, на моите учители. Научените ми уроци от там са много, но те са най-много житейски. Предметното знание, фактите, добрите практики са ценни, но често избледняват в лицето на практическия опит, тестването на практиките в реална среда, сблъскването и справянето с предизвикателствата на терен.

Научих се да мисля – да поставям под въпрос твърдения, привидно истинни факти, мнения, аргументи – независимо от това от колко утвърден авторитет идват. В Харвард ни провокираха да виждаме различните гледни точки и решения и ни показаха, че няма едно най-добро – има различни пътища да постигнеш резултат, ако си отворен да чуеш чуждата гледна точка, да получиш обратна връзка и да си готов да се промениш. 

В САЩ научих още, че отговорността към нашата общност и решаването на проблемите пред нея е на всеки един от нас. Аз далеч не съм най-големия фен на американската култура, но определено бях впечатлена от начина, по който в американското общество се очаква от ранна възраст човек да поема отговорност за своето обкръжение, да помага на хората в нужда, да бъде доброволец в различни инициативи. Старая се да предам тази ценност на хората, с които работя в България. Крайно време е да осъзнаем, че в демократичното общество не е реалистично да очакваме държавата сама да ни реши проблемите. 

Кои са темите, които най-много те вълнуват днес?

Мога да ги разделя в три категории – глобалната ситуация, националната ситуация и личната ситуация. В глобален план съм особено притеснена от цялостното развитие на човечеството в морален план. След десетки години развитие към повече отвореност, повече свързаност, повече взаимност и повече мир, през последните пет години мисля, че се връщаме сериозно назад. Обществата избират световни лидери, които не са пример за ценностите, които аз очаквам да водят човечеството – мир, толерантност, адаптивност, възможност за развитие и щастлив живот на всеки един човек.

В национален план се питам колко още време ще мине, докато обществото ни узрее за промяната, която единствено с общи усилия можем да осъществим. Много ме вълнува темата за ширещата се и често неосъзната дискриминация на различни нива. 

В личен план отделям време да научавам повече за ефективните схоластични методи за поддържане на добро физическо и психично здраве и да се опитвам да практикувам някои от тях. И още -  вдъхновявам се от примерите на успех и реална промяна за качествено образование в държави, където има партньорски организации на Заедно в час от глобалната мрежа Teach For All.

За много хора ти си примерът за успех – номинирана за Човек на годината, участваш в класациите 30 под 30 на Forbes, 40 до 40 и т.н. Как ти оценяваш успеха? Кога беше първият път, когато се почувства успяла?

Успехът, измерен в конкретни външни признаци може би за първи път много ясно усетих, когато започнахме със съотборниците ми в гимназията да печелим национални състезания по дебати. Бързо разбрах обаче, че не наградите са ключови за моето чувство на успех. Много по-важно е нивото на вътрешна удовлетвореност и баланс, които усещам. 

Един от първите пъти, когато се чувствах истински щастлива и успешна едновременно - Заедно в час беше едва на четвъртата година от създаването си. През юни 2014 проведохме церемонията за завършване на втория ни випуск учители. В програмата беше включен поздрав от първия ни випуск към втория. Той бе представен в невероятно мотивираща реч от една от първите ни випускници – Теди Зарева.

Във въздействащото ѝ слово чух думи, послания и убеждения, които ме водят в работата ми всеки ден. Дадох си сметка, че наистина теорията ни работи на практика - от програмата излизат хора, които и преди влизането си в нея са били можещи и успешни, но опитът в общността ни им дава възможност да осмислят, че пътят към промяната и подобрението на възможностите пред всяко дете е именно в това да сме обединени, да споделяме общи ценности и да преследваме общата ни визия. Всичките ми усилия през последните 3 години и половина бяха напълно възнаградени в този момент. 

Как си представяш себе си и своите мечти след 10 години?

Голямата ми мечта е достатъчно скоро да няма нужда от Заедно в час такава, каквато е в момента, с настоящите ѝ дейности. Най-доброто доказателство, че си вършим работата добре са практиките, които прилагаме и визията, която преследваме – ефективна подкрепа за качествено образование на всеки един ученик. 

След 10 години си представям да сме много по-близо до тази реалност, отколкото днес. Дотогава очаквам през програмата да са преминали над 1000 участници и редица училища да са видели реални подобрения за всички ученици благодарение на партньорството ни. Представям си също моята роля за развитие на образованието да продължава да бъде активна под една или друга форма, както като част от общността на Заедно в час, така и в нови сфери и ниши.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.