Защото избрах България

Днес в рубриката „Защото избрах България” ще ви запознаем с Евлоги Бирбочуков. Той завършва Бизнес Администрация в Холандия, след това заминава за Канада, а по-късно и за Германия. След като завършва бакалавърската си степен, Евлоги отива в Durham University, където учи финанси. След тази инвестиция в себе си, инвестиция на време и средства, той  може да работи навсякъде и почти всичко.

Определя се като приключенец. Обича да пътува, да търси предизвикателства във всичко, до което се докосне, да опитва от различни емоции по целия свят и единственото му желание е да сподели това чувство с хората. Затова създава фабриката за приключения “GOLIVE” .

Евлоги: Заминах за чужбина заради образование и по-добро бъдеще. Oще в гимназията в мен се беше породило желанието да уча в чужбина. Може би от родителите ми. Както всички родители и моите искаха най-доброто за детето си и имайки предвид времето на прехода, в техните представи образованието и живота в чужбина предполагаше по-добра перспектива.

Приеха ме в няколко университета в различни страни и всичко се подреди. Избрах да уча в Холандия, защото беше най-добрият избор като цена и качество. Така започна моето странстване - Холандия, Канада, Германия, Англия. И ето сега съм Бакалавър Бизнес Администрация и Магистър по Финанси и Инвестиции. Нещо ми се струваше чуждо да работя в чужбина.

За кратко работих в Германия и се чувствах ужасно. Беше трудно да започна живота си наново. Въпреки, че можех да имам работа и то престижна, с перспективи, моите разбирания са, че работата е само част от живота и аз не искам да си продам живота за да работя на „по-перспективно” място. Вярвам и до ден днешен, че възможности има навсякъде, но е важна нагласата към средата, страната, работата, изобщо към живота. Ако виждаш смисъл в нещо, отделяш време, желание, ресурси и то ще се получи, независимо дали в България или в Англия.

Накратко, заминах за да инвестирам в своето образование и най-вече за да изградя представи за живота си. Всичко започна през есента на 2006 г., когато заминах за Холандия още на 18 години. Окончателно се върнах в България в края на 2011 г. в търсене на професионално развитие.

Исках да съм част от промяната в България. Вярвах, че в родната ми страна ще се случат много хубави неща и исках да бъда част от тях, а не да живея като чужденец в друга държава.

Докато бях в чужбина претърпях голямо развитие, пораснах. Образованието е добро, но най-добре ми се отрази животът далеч от семейството. Възмъжах, започнах да разчитам само на себе си, станах по-устремен, по-инициативен и амбициозен. Някак си, знаеш, че всичко зависи само от теб и ако искаш нещо, трябва да работиш здраво за него. В моя случай, аз не исках това да са пропилени средства и то средствата на родителите ми. Исках да се възползвам максимално от предоставената ми възможност. Успях да си намеря временна работа, с лоши условия, но по това време беше важно да си помагам, а индиректно и на моите родители.

Вече нямаше нужда да разчитам на някого за нищо. Помощта е винаги добре дошла, но ако няма кой да ти помогне навиваш ръкави и започваш да действаш. Това важи за всичко: пазаруване, готвене, чистене, организация на време, работа, учене, пътуване, всякакви извънкласни дейности, намиране на квартира, плащане на сметки, разправии с публични администрации и т.н. Направи ме много по-уверен в живота. Считам, че това е най-голямото предимство на живота в чужбина. Напускаш всички, които могат да ти помогнат и се справяш сам.

Образованието определено дава полезни знания, но вярвам повече от всякога, че най-важното образование идва от опита, който придобиваш докато живееш, а не от учебниците.

Образованието помага до голяма степен да не се изгубиш в днешния динамичен свят. Дава ти посока и базови правила за движение, но основното гориво е желанието да направиш нещо, да станеш, да опиташ. Образованието е само началото в развитието на знанието. Не е като да грабнеш дипломата и всичко се подрежда.

Избрах да се върна тук по много причини. България има страшно много проблеми и колкото повече се задълбочаваш, осъзнаваш, колко много е нужно за да ги разрешим. Въпреки това, считам, че проблеми има навсякъде. Да, те са различни, но въпросът е не къде има най-малко проблеми, а ти къде се чувстваш добре и на кои проблеми имаш желание да търсиш решение.

Така реших, че искам да се върна и да съм част от тази нова, модерна революция. Колкото и наивно да звучи, аз виждам себе си като революционер. Защото с всяко ежедневно решение - пазаруване, работа, свободно време, ние изграждаме нови закони, политики и статукво.

Когато стъпих на родна земя почувствах спокойствие. Вече бях на своя територия, познавах тези улици, познавах тези нрави. Това ми даде допълнителна увереност и хъс да покажа какво съм научил и да докажа, че мога да успея тук.

Върнах се, за да добавя стойност в България.

От друга страна почувствах и притеснение. Всичко това, което предстоеше, най-вече професионалното ми развитие беше чуждо и ново предизвикателство за мен. В същото време беше много важно как ще се представя, дали ще оправдая своите очаквания и тези на моите родители.

Всеки има мечти.

Всъщност, ако погледнеш тълковния речник под “мечта” намираме - нещо много хубаво, почти нереално. В тази връзка моя мечта би било нещо доста по-недостъпно – да видя земята от орбита, въпреки че в последно време и тази индустрия претърпява бърз темп на развитие, така че може би един ден...

Но да слезем на земята. От известно време си мечтая да започна свой бизнес, и то не просто печеливш бизнес, а такъв, с който да се гордея, да отразява моята същност и най-вече да ръководя с удоволствие. Е, той е на път да стане реалност. Съвсем наскоро създадох стартъп в туристическия бранш. Да, стартъп. Обикновено са в технологични компании и идеите за продукти са нови и близо до фантастиката. В моят случай, продуктът е по-скоро насочен към промяна на мирогледа.

Искам да дам възможност на хората да се почувстват живи, а какъв по-добър начин да го направят от това да се впуснат в любимото си приключение. Затова реших да създам фабриката за приключения „GOLIVE”. Както гласи известната будистка поговорка: „Когато ученикът е готов, учителят ще се появи”.

Днешният начин на живот е изключително забързан и почти всичко, което вършим е несъзнателно. Като добре програмирани машини. Замислих се кога човек се чувства наистина жив и осъзнава, какво и как прави. Е, отговорът някак си дойде естествено, имайки предвид всички мои хобита. Ключът се оказа зоната на комфорт. Докато човек прави всички ежедневни задачки, той много много не мисли. Ходи си на работа по същия път, там извършва едни и същи дейности, после вкъщи на дивана пред телевизора, а през уикенда от време на време прави нещо различно, ако не е изморен, но колко пъти се случва да се почувства жив!?

Всичко това аз наричам зона на комфорт или зона, в която действаме автоматично. В момента, в който трябва да излезем от нея, обикновено поради непредвидени обстоятелства започва един процес. Ами сега какво!? Как да се справя с тази ситуация? Е, да де, но защо да чакаме да се появи такава непредвидима ситуация, за да се почувстваме живи? А и много хора свързват тези ситуации с проблеми и изобщо не искат да попадат в тях. Тук идва място на любимите ни приключения. Какъв по-добър начин да излезем от зоната на комфорт от този да се впуснем в любимото си приключение!?

В момента с моя партньор Алекс сме на прага да получим лиценз за туроператор и така да заинтригуваме Българския потребител с интересни предложения за свободното време, живота му и още нещо... Това ще ви разкажа на по-късен етап, когато мечтата ми стане реалност, т.е. много скоро!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.