Бизнес

"Зелената сделка" е набор от политики, предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони и ще се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите.

Говорим си с Юлиан Попов, който е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“. Председател е на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, базиран в Брюксел, и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите в служебното правителство на Марин Райков е председател на борда на Българското училище по политика, член е и на борда на Американския университет в България. 

След Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, норвежките служби за детето и изложбата в Лувъра, дойде време да се противопоставяме на "Европейската зелена сделка" (The European Green Deal), без да сме провели дори и разговор за това какво представлява тя. 

Какво е всъщност "Зелената сделка"?

Първо, "Зелената сделка" още я няма. Ако сме недоволни от нещо, например от проблемите на енергетиката, няма как да ѝ го приписваме. Второ, тя не би трябвало да е изненада. Сделката е до голяма степен ребрандиране на редица европейски политики, много от които са въведени още отпреди влизането на България в Европейския съюз, а някои дори можем да проследим назад до 70-те години в реакциите на няколко европейски държави към Арабското петролно ембарго от 1973 година. Тези политики се развиват предвидимо, информирано и след безкрайни дебати и преговори между страните членки, индустрията и множеството национални и европейски институции.

Основното притеснение, свързано със "Зелената сделка", е внезапната поява на цените на въглеродните емисии. Само дето те нито се появиха сега, нито цената им от около 25 евро на тон през последните две години би трябвало да е изненада. Пазарът на емисиите (ETS) започна през 2005 година с цени в същия диапазон като днес, те паднаха с икономическата криза от 2008, сега възстановяват равнището си. Идеята на пазара на въглеродни емисии винаги е била цените им да са достатъчно високи, за да изтласкват или повишават ефективността на въглеродно интензивните инсталации. Това, че ние се оказваме неподготвени, е наш проблем, а не е резултат от някакво волно хрумване на чиновниците в Брюксел – упрек, който е крайно манипулативен и често е просто лобизъм в краткосрочна полза на няколко енергийно интензивни предприятия.

"Зелената сделка" няма защо да увеличи цената на електроенергията. По-високите цели за възобновяема енергия (ВЕИ) и енергийна ефективност в много случаи ще намалят крайната сметка за енергийния потребител. Новоинсталираните ВЕИ мощности са значително по-евтини на произведена единица електроенергия, отколкото ток от въглища и газ, да не говорим за нова атомна мощност, която би била просто забранително скъпа. Разбира се, енергийната ни система ще трябва да се развие в съответствие с новите технологии и новия тип енергиен пазар.

Целия материал може да прочетете тук или в мартенския брой на сп. Business Club. Поради извънредната ситуация с COVID-19 броят е достъпен само онлайн, а издателството го предоставя безплатно за свободно четене.