От сърце

На 1.01.2007 година изостаналата от всичко западно  до този момент България, постигна една от мечтите си – влезе в кръга на „големите братя“, така  нарeчения Европейски съюз. С постигането на една от важните цели за милата ни родина, всеки от хората с българско гражданство, се питаше с какво по-точно ще се променим след тази дата. Дали ще станем мигновено по-ерудирани, по-вежливи, по-успешни… или масата ще остане с облика си на прочутия образ бай Ганьо, който така добре, за жалост, ни описва в очите на чужденците, а дори и в собствените ни. Кое, в крайна сметка, се оказа вярно, разглеждаме днес, почти 6 години по-късно.

Въведоха се много нови закони. Факт. Но дали вс еки от нас вече е готов да се държи „европейски“ и да спазва, както законите, така и най-простите човешки навици, етиката към околните и средата, в която живеем.

Например: Шофьорите, без значение на какво по вид превозно средство, трябва да изчакат пешеходеца да премине спокойно през пешеходната пътека; За съжаление, аз, по-често в ролята на пешеходец, много пъти съм била на косъм от шофьори, които дори нямат намерение да намалят скоростта си, камо ли да спрат. Кое е най-доброто и най-лошото, до което този проблем може да доведе?  Най-доброто всичко да мине спокойно, пешеходецът навреме да стигне до отсрещния тротоар и да си продължи по пътя. Най-лошият обаче, който е твърде реална възможност, е въпросния шофьор със самочувствие на Шумахер и че нищо не може да му се случи, да успее да блъсне пешеходеца, в чиято роля може да влезете Вие, собствената Ви майка или дете, най-добрия ви приятел и, честно казано, всеки човек, за който искрено бихте скърбели. Какво би могло да реши този проблем? Най-обикновено човешко търпение и разбиране към съседната страна.

- Пушенето в заведенията – бързам преди да изкажа становището си, да поясня, че пълната забрана за пушене на обществени места, е недообмислена постъпка, най-малко от страна на бизнеса. На пушачите не бива да бъде гледано като на бездомни кученца, които търкат лапи една в друга, пред въпросното заведение, защото не ги пускат вътре. Цигарите са порок, но не и причина за дискриминация. От друга гледна точка разделението по зали беше идеалното решение. Там имаше място за всички и в същото време пушачи и непушачи не влизаха в спор едни с други за вредата от цигарения дим. Какво се случва в днешно време? Не само че на хартия пушенето на закрито е забранено, т.е пушачите са втора ръка хора  и не бива да доближават до останалите, а в реалност – почти не виждам заведение, което само да не нарушава тези принципи. И хората се възползват, уж на „тяхна отговорност“, а всъщност всеки от нас нарушава закона и би търпял санкции, ако бъде „хванат“. Отново се появява в съзнанието ми следния въпрос: Европейско мислене ли е извъртането на закона в своя полза? И защо в чужбина правилата са създадени за угода на потребителите, а тук в техен ущърб.

- Опазване на околната среда – иначе казано защо не ни прави впечатление факта, че хвърляме отпадъците си, където намерим, вместо да се замислим какво ще коства това на природата или още по-елементарно погледнато – на естетиката на мястото. Колко пъти сте се дразнили, че хората са хвърлили хартиената салфетка от закуската си, фаса си или някой друг боклук, директно на тротоара, без никаква съвест? А колко пъти вие самите сте го правили? Спомням си за един случай то детството си, в който автобусната спирка беше точно до къщата, в която живеят родителите ми. Кошът, в който спокойно можеха да изхвърлят билетчетата си и всичко непотребно, беше точно до тях, но въпреки това те смятаха, че е напълно достатъчно просто „незабележимо“ да го пуснат на земята. В следствие на това, след десетият за деня автобус, ако някой не поемеше грижата за вида на този тротоар, той преливаше от боклуци. От друга страна колко кошове за боклук има по улиците и на удобно място ли са те разположени? И тук отговорът отново е отрицателен този път за общината. Защото не е нормално, в европейска държава, каквато България, има амбицията да бъде, да се налага да стискам в ръка салфетката от закуската, която си бях купила, двадесет минути. Така че този проблем е двустранен – и за общините, които отговарят за градовете на нашата мила родина, и за самите граждани. Не мислите ли, че много по-уютно би било да живеем в чиста държава, с красиви и поддържани улици?

Мисля да спра до тук, защото статията се сдоби с твърде много негативизъм. А това не е България. България е онази малка страна, сгушена между големите си съседки, със своята невероятна природа, планини и море, със сърдечни хора, каквито все още смятам, че сме, напук на всичко отрицателно. България може да се гордее със своите граждани. Може ли да вирее европейското мислене в тази бай-ганьовщина и постепенно да я изтрие като неприятен спомен от миналото?

Аз съм твърдо „ЗА“.  А ти?  

Докажи го.

Гергана Петкова