Езикът на тялото - можем ли да го разчитаме?
Езикът на тялото е невербалният начин, по който общуваме. Както всеки друг език и този има специфични знаци, по които да го разпознаваме. Може би не си даваме сметка, но всички го владеем и то от ранна детска възраст. Чували ли сте израза „От говорене, ръцете ме заболяха?“ Много хора придружават речта си с жестове с ръце като така се опитват да бъдат по-разбираеми за околните. Но какво всъщност разкриват тези жестове за нас самите? Позицията на тялото ни, докато комуникираме с околните може да разкрие какво е отношението ни спрямо събеседника, но и как се отнасяме към това, което той ни казва. Невербалните жестове могат, също така да разкрият и много културни белези.
Да, езикът на тялото е нещо много могъщо. Притежава сила, която ако успеем да усвоим, можем да постигнем много що се отнася до комуникацията ни с околните, било то в официална среда като презентация на работното място или в по-неангажираща обстановка в компанията на близките ни хора. Ето и някои от най-често срещаните жестове, които използваме в ежедневието си.
Кимане
В повечето култури кимането е знак за съгласие. То подтиква към сътрудничество. Хора, които по-често кимат по време на комуникация показват, че са по-търпеливи. Това се отнася за тези, при които този жест с глава идва естествено. Разбира се той може да се симулира. Когато сме в официална среда например и срещу нас е високопоставена личност, с кимане ще му покажем, че сме съгласни с това, което казва. Ако срещу нас е шефът, то вероятно ще му направим добро впечатление и ще започне да ни вярва повече в бъдеще. Изследвания показват, че събеседникът ни говори три пъти повече, когато види, че кимаме насреща му. Затова и това е жест, чието усвояване е много важно и в неофициална среда, когато искаме да убедим близък човек, че това, което ни казва е важно за нас и че сме готови да го изслушаме.
Позиции на дланите
Когато държим ръцете си с дланите нагоре, несъзнателно вдъхваме доверие на човека, който стои срещу нас. Лекарите често посрещат пациентите си с широко отворени ръце и не само това, те държат дланите си нагоре. Това кара болните да им се доверяват. От друга страна, ако държим дланите си надолу, можем и да изплашим свой бъдещ клиент или работодател.
Сигнали с ръце
Има култури, при които невербалната комуникация е по-силна от вербалната такава. При италианците и французите изглежда, че повече говорят с ръцете си. Но, ако ръцете ни са във въздуха това по-скоро показва добронамереност. Друга е ситуацията, ако ръцете ни са пред тялото. Много често, докато слушаме лекция или презентация, се оказваме в положение със скръстени ръце. Може да се убеждаваме, че така просто ни е по-удобно, но такава позиция показва на човека, който говори на нас, че не го слушаме, защото не ни е интересно. Дори и когато водим лежерен разговор с близък приятел, посланието е същото. Ако вие сте говорещият, за да направите така, че събеседникът ви да ви слуша, можете да го накарате да подържи нещо. Така той ще отпусне ръцете си, ще внимава за това, което му казвате и дори може да му стане интересно и да започне да кима.
Усмивката
И, ако това не е най-стимулиращото, най-мотивиращото и най-вълшебното оръжие, което човек притежава… Да, усмивката има магически свойства и правилно са казали хората, че врати отваря. Това е най-естествената реакция на човешкия организъм към нещо, което му доставя удоволствие. Но и усмивката може да бъде симулирана. Хората, които се преструват, се усмихват само с устните си. Ако искате да проверите дали събеседникът ви е искрен, следете очите му, защото и те могат да се усмихват.
Усмивката е жест, който е много показателен, когато мъж се опитва да привлече вниманието на жена. Ако тя му се усмихне дори и плахо, това му дава смелост да я заговори. Усмихването е знак за подчинение.
Всички знаем, че усмивката има свойството да разкрасява човек. Но тя е и заразителна. Когато се усмихваме на някого дори и престорено, той ще ни се усмихне обратно. Изследвания показват, че ако прекараме няколко минути усмихнати, макар и престорено, това може да ни изпълни със истински емоции.
Това са най-често срещаните сигнали, които отправяме към събеседниците си, когато осъществяваме комуникация с тях. Не забравяйте, че в повечето случаи те са несъзнателни, но след като се запознаем с тях, ще се научим да ги контролираме спрямо ситуациите, в които попадаме. Всички искаме да създаваме, колкото се може по-добро впечатление на околните, затова дръжте ръцете си свободни и се усмихвайте, колкото се може повече, защото науката е доказала, че колкото повече се усмихваме, толкова повече позитивни реакции ще получим от другите, а и така ще има повече усмихнати хора по света.
Ето и няколко любипитни факта:
1. В Индия, знак за съгласие е завъртането на главата на едната и на другата страна. Това обърква европейците, тъй като за тях това означава може би.
2.Клатенето на глава идва от кърменето. Когато кърмачено поклаща главата си това е знак, че не иска повече мляко.
3.При пряк-свободен удар, футболистите, които правят стена с телата си се хващат за чатала не само, за да се предпазят физически. При такава позиция мъжете се чувстват по-сигурни, когато са застрашени и емоционално.
4.Когато се чувстват застрашени жените поставят една ръка пред тялото си. Така ги е държала майка им като бебета и това е позицията, при която те се чувстват най-сигурни.
5.Ако мъж от Саудитска Арабия държи друг за ръка, това означава, че двамата изпитват взаимно уважение.
6.Италианци държат ръцете си във въздуха, докато говорят. Така монополизират разговора. Ако италианец докосне ръката ви, докато осъществявате комуникация, това не е израз на нежност, а се опитва да ви спре да вземете думата. За разлика от италианците, англичаните изглеждат направо парализирани, докато говорят.
7.Когато човек лъже, лявата половина от усмивката им е по-силно изразена, отколкото дясната.
8.Може би знаете, че при българите сигналите с глава за да и не са обратни на това, което използват на запад. Ние кимаме за Не и клатим глава хоризонтално за Да , което обърква западните ни приятели. Но знаехте ли, че албанците и гърците използват нашите знаци? Е, ние балканските народи, май наистина държим да бъдем уникални.
