Култура

През 2017 г. отново в програмата на Златна роза има филми, чиито сюжет предлага оригинална гледна точка към съвременния живот. "6,9 по Рихтер" и "Реквием за госпожа Й." са вдъхновени от битието на днешния човек и разкриват докъде може да стигне той в опитите си за щастие и повече нормалност.

Двата филма са копродукции и представят житейския път на главни герои с трудна съдба.

В "6,9 по Рихтер" Антонов Фурда - главното действащо лице е женен от няколко години за Кити, работи в театър и получава главна роля в нов мюзикъл за съвременния Орфей. Всичко върви добре, но Фурда е притеснен от честите земетресения в Букурещ и затова заедно с Кити се мести в нов апартамент. Но не му провървява. Сградата, в която е жилището, е в сеизмичен риск първа степен от срутване.

Докато Антонов или Тони за колегите, мисли какво да прави с новата покупка - имот в риск, се появява баща му. Той е пенсиониран летец, кръстил сина си на конструктора на Ан 30 Антонов. Не е виждал детето си откакто то е било на 5, но го открива по името му в театралните афиши. Таткото, Еди Деди, както нарича себе си, се оказва доста настойчив и дори нахален в намерението си Тони да го приюти. Дори използва жилището на артиста и съпругата му за място, на което да се среща с любовницата си, тайно от жена си.

Оказва се, че Еди Деди е патологичен лъжец. Семейният живот на Тони се обърква, въпреки че той се представя добре на премиерата на мюзикъла за Орфей. Когато всичко е от лошо, по-лошо, Тони запява от терасата на апартамента в риск, доказвайки, че животът е мюзикъл с весели, драматични, тъжни, цветни и оптимистични моменти.  

Тони се отърсва от кошмара си със земетресенията, защото в мислите му всичко някога има край, включително и животът. А свят, който е раздиран от войни, цунамита, епидемии, както той сам казва, предвещава това. Все пак има място за оптимизъм и той е в отношенията между него и съпругата, които могат да се оправят и любовта да надмогне изпитанията.

Нае Карамфил, режисьор на "6,9 по Рихтер", ни представя любопитна драма с елементи на мюзикъл. Тя е колкото реалистична в проблемите, засегнати в сюжета ѝ, толкова и оптимистична на финала и представяща гледната точка на самия Карамфил към живота и света.

Филмът определено си заслужава и ако сте го изпуснали, стискайте палци да го пуснат на редовни прожекции по кината.

"Реквием за госпожа Й." пък разкрива драмата на жена на средна възраст, живееща в Сърбия. Тя е вдовица, отглежда две деца, болна старица и домашен любимец. В един момент ѝ писва от живота и решава да се застреля в семейния автомобил, но се отказва след като чува как дъщеря ѝ пее на помена на покойния вече съпруг и баща.

Лентата на Боян Вулетич също представя изпитания на съвременния живот и убеждава в смисъла на това да се живее.

Прожекцията на филма е в предпоследния фестивален ден.

В програмата на Златна роза имаше и други любопитни заглавия, които вече отминаха, но и такива, които предстоят.

"12 А" се оказа много добро продължение на "11 А". Главната роля в него е поверена на Радина Кърджилова, която заменя в образа на учителката литература Яна Маринова. Учениците първоначално се отнасят с недоверие към новата си класна и преподавателка по БЕЛ, но скоро се привързват към нея, а и тя се стреми да намери индивидуален подход към всеки. Подготвя една от лидерките на 12 А за училищно състезание по танци. Нейната приятелка пък се мотивира да учи по Литература, след като разбира, че учителката Лина е сериозна в намерението си да ги сплоти и образова. Заедно с гъзарката се подготвя и металът в 12 А, който преди е изкарвал двойки по предмета на Лина. Всички се дипломират успешно и на бала танцуват блус, за да докажат, че не се страхуват да обичат.

"12 А" тръгва скоро по кината, затова не пропускайте да го гледате.

"Лили Рибката" пък е детски филм с утвърдени имена в киното и театъра като Татяна Лолова, Стоян Радев, Койна Русева, Красимир Ранков, Калин Сърменов. Филмът разказва за момче, което се превръща в момиче и обратно, щом някой го погледне в очите. Накрая има щастлив край, а децата се оказват две.

Лентата е много цветна, изпълнена с ярки образи, интересна архитектура и причудливи комични персонажи.

Предстоят прожекции на заглавията "3/4", "Бензин", "Дъвка за балончета", "Посоки", "Радиограмофон".

"3/4" и "Посоки" са киноотличниците на 2017 г. за родната кинематография. Първото заглавие спечели награда в "Локарно", а второто бе селектирано за "Особен поглед" в Кан. Двата филма са част от програмата на Златна роза и ще бъдат показани пред варненска публика във ФКЦ до края на седмицата.

"Бензин" е екшън заглавието на 2017 г. в българското кино. В него има много коли, мотори, бензин, както подсказва името на филма. Разказва за един смел истински мъж, от тези, които са рядкост в съвремието ни. Човек с достойнства, който може да обича истински и не се бои да се бори с трудностите. Дебютът на Асен Блатечки като режисьор е интересен, с много младежки хрумвания и език, близък до света на днешните млади българи.

"Бензин" ще бъде показан на Златна роза в сряда.

"Дъвка за балончета" пък е дело на авторски екип, чиито членове са утвърдени специалисти в снимането на кино. Продукцията разказва за два млади - мъж и жена, които се познават от детството си, но се срещат отново години след него. Историята разкрива приключенията на двамата, пораснали с "Некерман", хартиени фунийки и картинки от дъвки. Интересното хрумване на режисьора Станислав Тодоров-Роги, също е част от конкурса на Златна роза.

А "Радиограмофон" обещава да поднесе киноизненада от големия екран на всички, които отидат да го гледат. Затова, посещавайте повече прожекции на български филми - няма да съжалявате!