Интервюта

Той е сред редките хора, които постигат пламенните си амбиции чрез непоколебима отдаденост и упорит труд. Едва на 26 години, работи на четири места и тегли кредит, за да създаде първата в България фолклорна къща „Гърнатскине конаци“, в близост до градовете Момчилград и Кърджали. Домът на Фолклора е мястото, където той ще ви посрещне с широка усмивка и ще изпълни най-съкровеното си желание – предаването на усвоените умения и знания, така че всеки дошъл да се докосне по неподправен начин до българския бит.

Филип Синапов завършва музикалното училище в село Широка лъка, след това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. Последната година от висшето си образование, младежът насочва своето внимание към много теренни проучвания. По този начин се появява и първата му книга, която се казва „Село Гърнати - кътче от рая“, цялостна монография с описания на няколко раздела, като се почва с географско положение и история, до днешния говорен диалект, всичко това е описано в над 250 страници.

След публикуването на книгата, той се заема със създаването на други успешни проекти, съсредоточени във фолклора, който вероятно е излишно да подчертавам, че е дълбоко вкоренен в сърцето и душата на младежа. Сред неговите издания е и фолклорният му сборник, който вече е част от всички музикални паралелки, музикални училища, университети със специалност “Музика“ и “Музикална педагогика“. Освен това преподава и различни музикални дисциплини, изпълнител е в музикална компания и телевизия, участва в множество музикални и фолклорни събития в България и чужбина .

Разкажи ни как се роди идеята, толкова млад, да създадеш фолклорната къща „Гърнатскине конаци“?

Това се зароди веднага след дипломирането ми, тъй като човек се амбицира в крайния стадий на образованието си да получи максимума от знания, които иска да усвои. Освен това завърших и няколко специалности, а след това започнах работа просто като преподавател на предмет музика, нищо повече. И точно тези кръстосани ръце, така да се изразя, или по-скоро, неяснотата дали ще имам възможността някога да предам всичките си знания на желаещите подрастващи ученици, ме амбицира, че трябва да създам нещо свое, което да обединява всички тези специалности да бъдат на едно място. Още повече, че малко след това станах и професионален занаятчия като владея три занаята – тъкачество, терзийство и абаджийство.

При занаятите историята беше абсолютно същата. За да изработя даден плат или примерно някакво произведение от вълна, памук и други материали, трябва да имам своя работилница, тъй като в по-модерните жилища, като градските апартаменти, няма как да бъдат използвани огромни шивашки машини, които вдигат шум или биха безпокоили съседите. Например станът, за да бъде сглобен или както се казва, впрегнат, му трябва собствена стая, тъй като големината му е спрямо тъканта. Кросното и нищелките са според големината и дължината на, и в случая цялостната периферия на бъдещето произведение, ако то е малко и кросното, и гребенът също са малки, ако тъканта е много широка, то гребенът и нищелките, и кросното стават също по-големи. Идеята е да мога да практикувам и преподавам занаятите си. Те са обединени с музикалната ми школа и това тяхно обединение, може би, така символично казано, беше идеята да построя фолклорната къща „Гърнатскине конаци“.

Откъде си научил занаятите, които днес владееш?

Занаятите, до голяма степен, съм ги усвоил от своите възрастни предци. Като например тъкачеството ми е изцяло предадено от моята прабаба, която за жалост почина малко преди да открия фолклорната къща. В терзийството съм се обучавал отново от предимно възрастни хора, а след това, когато кандидатствах към Българска занаятчийска камара, получих и своето свидетелство калфа по художествени тъкани. Това включва тъкачество, абаджийство и терзийство.

Например самата вълна като продукт или събрания памук да бъдат минати през дараци,  да бъдат изпредени, нишката след това да бъде съответно оцветена в желания цвят, форма и нюанс, а оттам насетне, да стигнем до чакръка, казано на български, където се навиват готовите калани, в които вече преждата показва каква тъкан се насновава, вдява, навива на кросното и съответно вече се тече.

Та точно този целия процес, дай боже, когато някой ден къщата е завършена, ще бъде видян в целия си блясък.

Как виждаш „Гърнатскине конаци“ в бъдеще и колко е важна подкрепата за реализирането на твоите мечти?

Може би най-съкровената, най-съществената и най-мила до сърцето ми цел в живота за в бъдеще наистина е цялостния завършек на интерактивния музей, тъй като още в началото преминах през различни институции, различни хора от икономиката на България, нека не изпадам в подробности, но до момента единствено четирима души са откликнали с подадена ръка. И тук говорим за определен курс, който са ми спестили за материали, помогнали са ми с дейности по къщата, а всичко останало, защото нали всичко това е една огромна и колосална сума, се случи заради работа на четири дейности и паралелно огромен кредит, благодарение на които къщата е факт донякъде и така за в бъдеще се надявам да стигна до финалния етап.

Как се почувства, когато посрещна своите първи гости?

Един от най-радостните ми моменти в живота, тъй като точно това е и функцията на сградата, не просто поредния музей или поредната сбирка, която човек посещава и просто разглежда, а именно тук всяко едно поставено произведение, всяка част от интериора, тя е използваема и действаща. Желаещият да се докосне и да се претвори във век, два назад, нали, посвоеумо да види миналото и да се потопи в него, макар и за малко.

Ти си човек, който е отдаден на това родния ни език да бъде съхранен. Коя е твоята любима българска дума, която обаче не чуваш хората да използват често?

Подрастващото поколение има голям интерес към чужбина и чуждите езици. Виждаме, че всеки трети българин пътува в чужбина и езикът, разбира се, наистина е необходим, но точно чрез тази тенденция и просто пътуването в чужбина, много хора заживяват там и това оказва влияние за навлизане на чуждици. Колоритът и пъстротата на нашия български език, още повече на различните български диалекти, то е неповторим и неподправен. Малките селца и отделните махали, които ден след ден се губят и гаснат, са едни огнища, в които огънчето изчезва, то вече е разпръснато по различните големи градове и различни други държави.

Но коя е любимата ми българска дума? Нека бъде родина. Всяка една от думите си е хубава по своему. Няма как да изберем най-подходяща или да ги класираме по някакъв начин.

Какъв съвет би дал на хората, които искат да реализират своите идеи, въпреки перипетиите по пътя?

Ако истински и от все сърце желаят нещо, то бих казал, че нищо на света не е непосилно да се постигне. Стига човек да дава всичко от себе си и да се целеустремява напред, да знае какво рискува, защото и аз не съм си представял, че ще се получи така с магическа пръчка, както се казва, а на фона на много труд и усилия. Вместо да работя на една, се налага работите ми да бъдат много. Така бленувани почивки и морета, и къмпинги никога не са били толкова близки до съзнанието и мирогледа ми. За мен по-скоро, както се казва, няма нищо по-хубаво от моята цел, защото след това се радвам на готовия резултат. Старая се да надграждам. Три или четири камъчета поставени на калдъръма… И малките милиметри и сантиметри, с които калдъръмът расте, за мен това е радост, която нито може да се опише, нито по някакъв начин да се изкаже с думи.

Ти гориш за това, което правиш.

Ами в това виждам същността и силата, може би, в това, което мога да оставя след себе си.

За да се докосне всеки желаещ до „Гърнтаскине конаци“, единствено се заплаща символична сума за вход. Можем обаче заедно да подкрепим смисленото дело на Филип да довърши българската фолклорна къща, в която всичко е живо и използваемо, и където се съхраняват българските традиции, ТУК.