Предприемачество

Днес ще ви срещнем с една усмихната двойка, която е реализирала една мечта на много пораснали деца - да се върнат в детството. Те обаче правят и нещо повече - дават на малчуганите едно място, в което могат да опознават света, да развиват своята креативност, да учат и същевременно с това да се забавляват. И не, това не е някое място в страната на чудесата, а един детски център във Варна. Срешаме ви с Иво и Поли, които са създали детския център FUNтазия.

Представете се накратко.

ПОЛИ: Аз съм Поли, ПР по професия - един такъв наивен, неестествен  ПР - може би един от малкото такива, които обожават всъщност да общуват с хората. Всеки ден се стремя да ставам все по-добра в това да ги разбирам и да вниквам в тях, не спирам да се уча от всяка среща, била тя и случайна. Майка съм през цялото време (усмихва се). Най-изпълващото ме преживяване – направи ме добра в общуването на толкова много нива!

ИВО: Иво, но децата ми казват Иво Илиевчо (усмихва се). Маркетолог, завършил публични финанси и музикална педагогика, а от тази година и преподавател в НБУ, София. Преди всичко баща и витаещ в своите идеи твърдоглав мечтател... вероятно? Също като Поли обичам общуването и запознанствата с хора.

Разкажете ни повече за това какво представлява ФЪНтазия.

ПОЛИ: Малко парченце от моите спомени за детството. Такова, каквото нашето поколение можехме да имаме. Пъстро, пеещо, игриво, такова което събуждаше любознателността, провокираше въображението ни, караше ни да мислим, да питаме, да отговаряме, да мечтаем…да бъдем заедно! Това е FUNтазия – всяка инициатива – и уроците в занималнята, и всички различни арт школи, дори Бебешкият клуб, в който работим със съвсем малки деца до 3 годинки – всичко в нея е вдъхновено от този спомен и идеята да дадем на децата онова, което днешния живот им отнема – ДЕТСТВОТО!

ИВО: Надявам се FUNтазия да е една концепция, идея, вдъхновение и оживяла мечта, която никога да не може да бъде определена изцяло и напълно – винаги променяща се, израстваща и развиваща се заедно и с помощта на всяко дете, родител, специалист и личност, докоснали се до Нея. ФЪНтазия за мен също е плод на нашата заедност с Поли и нашата житейска мисия да бъдем родители на децата си.

Това е ново поприще и за двама ви. Как решихте да инвестирате време и средства в една непозната сфера?

ПОЛИ: Аз станах родител и разбрах, че това е огромно предизвикателство за всеки българин, понеже държавата по нито един начин не мисли за това как да направи тази отговорна мисия успешна. Разбрах, че всеки родител е абсолютно сам в отглеждането на своето дете щастливо, понеже цялата система те пресира от неволя да лишаваш децата си от детство, ако искаш поне да им осигуриш оцеляване. Просто е – за да живееш – трябва да работиш, за да работиш – трябва някой да гледа детето ти, когато то боледува – ти отсъстваш от работа. Аз живях в София и проблемът беше, че като самотен родител, опитвайки се да работя – за да оцелявам – аз нямах къде да оставя детето си докато съм на работа – места в детските градини няма, а когато пък има не искам дори да започвам темата за случващото се там. Нямах и опция да не работя. Когато ставаш родител мислиш, че винаги ще можеш да осигуриш щастие на своето дете. Не предполагаш, че се стига до момент, в който трудно можеш да му осигуриш оцеляване.

Тогава се появи Иво и неговият мъничък син. Иво, с когото и досега мислим като един и същи човек. С него просто споделихме една мечта – да създадем онова място, което да ни позволи да сътворяваме щастие! FUNтазия създадохме от любов – тази между нас и тази към децата ни, тази която се случва ВЪПРЕКИ всичко останало, което се опитва да я потуши. И всеки ден разбирам, че само и единствено нещата, създадени с ТАЗИ любов са онези, които изпълват живота със смисъл и са способни да даряват и околните с това.  Щастлива съм, че има все повече родители, които мислят като нас, и точно както си мислех – всички те отдавна са търсели именно такова местенце.

ИВО: Ако човек има визия, идея и вдъхновение – решението вече е взето. Поли е права, че родителството е предизвикателство, аз бих добавил – детството също. Все по-голямо. Всеки родител, водил детето си в държавна ясла или детска градина знае за какво говоря. FUNтазия, заедно с всичко друго, е местенце, където родителите и децата могат да се сближат и опознаят, но най-вече – децата са в една приятелска и уютна атмосфера – нещо много значимо за тях!

Кое отличава ФЪНтазия от другите детски центрове и забавачници?

ПОЛИ: Общуването с децата и с техните родители. Държим на това. Затова никога не пълним една група с повече от 5 деца – защото на всеки е ясно, че никой не може да обърне внимание пълноценно на всички. Държим да се запознаваме с тях, да научаваме какво обичат, какво не, какви са заложбите им, какви проблеми имат, от какво се страхуват, какво ги прави истински щастливи. Децата също имат своите грижи – хората рядко си дават сметка за това, че техните дерзания макар и нищожни за нас, са огромни за тях и възрастта им и имат нужда от събеседник, който ги разбира.

Сближаваме се с тях . Това не се получава, ако не е НАИСТИНА – как само разбират децата, когато правиш нещо наужким. Иначе, ако е само до Играта - това може да го направи всеки друг детски център с аниматор, който просто ги пази да не се убият и да ги върне що-годе чисти на родителите. И родителите правят разликата още през първите 5 минути престой, без дори да ми се налага да им обяснявам. И се връщат доволни. Няма по-голяма награда за мен от това.

ИВО: Аз мисля, че е Поли – възхищавам се на идеите й и визията й, откакто заговори за FUNтазия. Тя някак успява да създаде една уникална атмосфера в това място. Аз я наричам „уютница“, защото това е едно от нещата, което тя създава за посетителите.

Кое според вас е най-важното за успешното изграждане на едно дете като личност?

ПОЛИ: Любовта и вниманието, които им подаряваме. Тях не ги интересуват марката на дрехата им, нито колко имота имаме или каква кола караме. Едно дете иска да те държи за ръка, докато прави първите си крачки на ролери например, да разбере, че си видял как е нарисувало първото си чудовище, да му прочетеш думичките от любимата му книжка преди лягане, да види, че прибираш в скъпоценната кутия за скъпи спомени камъчето, което ти е подарило на площадката. Ей такива неща - малки, но много ГОЛЕМИ. Те изискват ИСКРЕНОСТ! Всичко друго е отбиване на номера, а това е най-обидно за едно дете, което винаги те разконспирира, когато просто си фалшив с него.

ИВО: Британците казват нещо много вярно по темата: „Не се опитвайте да възпитате децата си – те така или иначе ще приличат на вас! Опитайте се да възпитате себе си!“

В каква България си пожелавате да порастнат децата, които възпитавате?

ПОЛИ: В такава, която им позволява да останат добри хора!

ИВО: В такава, в която има все повече възможности да растем достойни, добри и вярващи в растежа!