Успелите споделят

Галин Динков e геймър, програмист, мениджър и предприемач. Всичко oколо него започва и се развива около игрите. В края на 80-те и началото на 90-те домашните компютри са рядкост, но за сметка на това има държавни клубове (пионерски домове), където се предлагат уроци и безплатни занимания по програмиране и компютърна грамотност. Първоначално го привлича единствено игрането на игри, но бързо придобива интерес и към програмирането и то специално на игри. Първите си програми пише на Правец 82, с 1MHz процесор, на BASIC. Следват Assembler, Pascal, C. Общността на хората, занимаващи се с компютри (програмисти, геймъри, хардуеристи) по това време във Варна е изключително малка, но за сметка на това на много високо ниво.

Бяха много интересни времена, понеже нямаше интернет, а литературата беше доста оскъдна, и трябваше да откриваме много неща сами, което обаче в последствие ме е научило да не се отказвам, ако отговорите не са очевидни и дадени на готово.

Ти си един от създателите на компанията за компютърни игри Zariba. Как се роди първоначалната идея за това начинание?

През времето работих като фрилансър и дивелопър във фирми във Варна. В една от фирмите - Pi-Consult, с тогавашния ми шеф Радостин Петров реализирахме успешно голям проект за американската образователна система - интерактивен учебник игра по математика.

Това ни отвори много врати и по специално към гейм индустрията в щатите. В следствие с него създадохме Zariba, като компания, занимаваща се с разработка на игри и развлекателен софтуер, с което сбъднах една от мечтите си.

Кои са най-интересните проекти, по които сте работили?

Първонaчално в Zariba работихме изцяло проекти по поръчка. Имахме късмета да работим с едни от най-големите компании като Disney, Gameloft, Upjers и др. Създали сме игри по световноизвестни франчайзи като Hannah Montana, Disney Princess, Handy Manny и много други.

Най-интересното стана обаче, когато решихме да експериментираме със собствени идеи и разработки. Една от първите беше платформа за мултиплейърни игри в уеб, която беше нещо уникално към момента на създаването си.

В последствие хванахме първата вълна на игрите за смартфони. Още с първите си игри направихме пробив на американския и европейския пазар, на прохождащата все още платформа iOS. Това предопредели развитието на Zariba като продуктова компания, съсредоточена към игрите за мобилни устройства. Създадохме заглавия, които достигнаха Топ 10 ранглистите в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и още много държави.

С времето натрупахме опит и в маркетинга, и паблишинга на мобилни игри и започнахме да работим и с други по-малки студия в България, като им помагахме да достигнат видимост на чуждите пазари.

Реализирахте инициатива за гейм академия във Варна за обучение на кадри. Как се роди и разви тази идея?

Идеята се роди поради нуждата от обучени програмисти на игри и тяхната липса. Разви се по-добре от очакваното. След два успешни сезона обучихме и наехме много от студентите в акадамията на работа. Но по-важното е, че на всички дадохме отправна точка и старт в кариерата на тази желана, но трудна за усвояване професията - гейм дивелъпър. Тук искам да благодаря на създателя на цялата програма на академията и основен лектор Мартин Антонов, без когото това начинание нямаше да се случи.

Кое е най-голямото удоволетворение на това да знаеш, че си бил в основата на изграждането на нещо значимо и устойчиво?

Човек прекарва много повече време на работа, отколкото със семейството си. Голямо удоволетворение е да видиш, че си създал среда, където хората се чувстват добре, държат се приятелски един с друг и са щастливи.

Да отидеш на другия край на света и да видиш случаен човек да играе твоя игра също не е лошо чувство (усмихва се).

Какви са бъдещите планове в личен и професионален план на Галин Динков?

В момента съм се съсредоточил основно върху две нови начинания - Casualino и Fractal Games. Casualino е компания за разработка на социални и мултиплейър игри за мобилни устройства, компютри, конзоли и smartTV. Един вече добил популярност проект на тази компания е най-големия сайт за игра на белот с хора в България - belot.bg.

Във Fractal Games разработваме математически и логически игри и пъзели. Много интересен е моделът на разпространение, който искаме да ноложим - като дневна притурка към големи онлайн портали и списания. Можете да си го представите като страницата с кръстословици и судоку във вестника, но онлайн.

В бъдеше имам голямо желание да натрупам опит и да разработя продукти в сферата на Machine Learning, Data Mining и AI.

От погледа ти на предприемач кои са най-големите грешки, които допускат хората, които стартират бизнес у нас?

Мога да говоря само за грешките, които аз съм допускал. Честа грешка е една стартираща фирма да разработва продукт специализиран само за българския пазар. Той е много удобен, евтин и лесен като стартова площадка, но е прекалено малък, неразвит и в страни от световната сцена, за да е достатъчен за сериозно развитие. Намирането на качествени инвеститори в нашата страна за съжаление също не е едно от лесните начинания. За щастие ние имаме много положителен опит с инвестиционния фонд Innimmo.

Друга основна грешка, която съм правил и виждам много други да правят, е да се захванат с материя, която не разбират или не са проучили достатъчно само защото в момента е модерно или са видели някой друг да го прави. Такива начинания често завършват с неуспех поради ниска мотивираност или неадекватно представяне на пазара.

А от гледна точка на мениджър кои са най-големите пропуски на младите хора у нас и как би ги посъветвал да се справят с тях?

Имал съм стотици интервюта с млади хора за най-различни работни позиции - технически, икономически, творчески. Огромна част от тях имат ниско ниво или не владеят нито един чужд език. Професионалната им подготовка често е на много ниско ниво. Голяма част от тях разчитат само преподавания материал, но той никога няма да бъде достатъчен за реалния живот. Всеки трябва да намери това, което му е интересно и го прави щастлив и да инвестира огромна част от свободното си време усъвършенствайки го. Ако няма желание за това, значи не е намерил правилното поприще.

От друга страна има и по-малък процент на много качествени, мотивирани и добре подготвени млади специалисти. Често те страдат обаче от ниско самочувствие спрямо колегите си от западния свят. Винаги съм се опитвал да ги убедя, че софтуерът, който се пише в България, както и хората работещи в сферата, не се различават от тези в САЩ или Германия, и са на не по-ниско ниво, и това го доказват множеството големи чужди фирми, които местят производството си у нас, както и нарастващият брой световноуспешни български софтуерни продукти.

Разкажи ни любимият си виц за програмисти за финал

Този виц четох в ИТ форум преди доста време и беше предизвикал доста спорове, които не-програмист/математик трудно би разбрал.

Отишъл юнакът да убива змея. Намерил го и с меча си му отрязал главата. На нейно място обаче поникнали две нови глави. Отрязял и тях, но на тяхно място поникнали четири. Отрязал четирите, пораснали осем. Така рязал, рязал юнакът, докато не отрязал 65536-тата глава и змеят умрял, понеже бил 16 битов.

(А спорът беше дали е трябвало да умре на 65536-тата, 65535-тата, или на 32768-та глава.)

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.