Галин Желязков: Всеки път като стъпвам на родна земя очите ми се насълзяват
Казвам се Галин Желязков и съм сериен предприемач в технологичния сектор. От 2008 година насам съм технически директор на 158 ООД. Завърших бакалавърска степен по софтуерно инженерство и мениджмънт в Гьотеборгския университет, Швеция през 2009-та. Взех магистърска степен по глобален иновационен мениджмънт в университета Стратклайд, Шотландия през 2010-та, както и магистърска степен по Предприемачество и Иновации от Университета Суинбърн, Австралия през 2011.
През 2012 година станах изпълнителен директор на основаната от мен компания GoFreight Holdings P/L.
На 3-ти март 2014 година се прибрах в България и оттогава се старая да изградя устойчива предприемаческа екосистема в родния ми град Варна. Като част от това през 2015-та година стартирах проекта Автокино.
През 2006 година заминах за Швеция, за да уча бакалавърска степен. Жаждата ми за чужбина се породи от спечелването на състезанието Join Multimedia with Siemens през 2003-та година, докато бях ученик във Варненската Търговска Гимназия. Тогава прекарах седмица в интернационална атмосфера с хора от целия свят и започнах да мечтая да бъда за по-дълго в такава среда. 
След като заминах да уча в Швеция, имах възможността да обиколя множество европейски градове благодарение на нискотарифните авиолинии и да науча много за начина на живот и разбиранията на отделни нации в Европа. Много от тях ми се струваха доста „студени“ и видях, че в сравнение с българите имат различни разбирания за основни емоции като любов, подкрепа и приятелство. Запознах се с националните им навици, храни и напитки, и традициите им, които ме обогатиха културно. През втората година от обучението си в Гьотеборгския Университет бях поканен да бъда асистент по три предмета и това ми позволи да придобия управленчески умения на практика.
В последната година от обучението си бях поканен от професора, на когото асистирах, да напиша дипломната си работа с него на новото му работно място – холандската компанията "Томтом", базирана в Амстердам. Така след четири месеца писане на тезата, бях поканен да остана да консултирам в един екип по една нова технология, която тъкмо беше навлязла на пазара. След почти две години работа в компанията и паралелно развивайки собствената си софтуерна компания, базирана във Варна, „прегорях“. Заради здравословни проблеми напуснах "Томтом" и след лечение реших да инвестирам време в магистърска степен в Шотландия.
Програмата по глобален иновационен мениджмънт в Университета Стратклайд беше с продължителност една година и отново в международна среда, тъй като всички състуденти бяха от различни точки на света. Наученото корелираше с работата ми като технически директор в 158 ООД и получените знания бяха много полезни. Непосредствено след тази степен заминах за Австралия и учих магистратура по предприемачество и иновации в университета Стратклайд в Мелбърн. По време на тази си степен отворих австралийския пазар за софтуерната ми компания 158 ООД и успях да спечеля големи клиенти за нашето портфолио. Любовта ми към предприемачеството и многото възможности, които Австралия предлага, ме подтикнаха да стартирам нов бизнес – логистичен софтуер и портал.
След почти две години в Австралия взех решение да се прибера в България и да работя за страната си и икономиката и, вече на място.
През целия ми престой в чужбина винаги съм опитвал да направя връзки на местния бизнес с България, да разрастна аутсорсинг бизнеса си в родината и да намирам нови пазари. Да внедвяваме и създаваме иновации във Варна, които да продаваме в чужбина. Любовта ми към България и привързаността ми към природата, традициите и бита ме върнаха в родината на трети март 2014-та година.
Като всеки млад, зареден с емоция и сила човек, аз пристигнах на летището във Варна с множество идеи и проекти, които да променят града и страната ни за добро. Често чувах, че говоря идеалистично и че е нереално това да се случи в България, но това ме ентусиазираше още повече да работя с по-голяма мотивация върху идеите си. Две години по-късно повечето от тях са реализирани – Варна има предприемаческа екосистема, споделено работно място, създават се стартъп-и и младите хора виждат алтернатива на Терминал 2. Намерих много сродно мислещи хора, които ми помогнаха да постигна всичко това, и съм им много благодарен. Днес екосистемата в града се движи самостоятелно от отделни хора, с повече знания и мотивация, отколкото някога съм мечтал.
Самия аз днес се чувствам изморен и поглеждайки назад виждам, че нетърпението ми нещата тук да се случат бързо ме е подтикнало да действам с подходи, които може би не са се харесали на всички участници в процеса, но в крайна сметка резултатът е налице и всички може само да се гордеем.
Всеки път като стъпвам на родна земя, очите ми се насълзяват от едно силно чувство на любов и радост, че ще видя близки хора, че ще чуя българска реч, че ще ходя по познати улици.
Първите седмици често се хващам как казвам на приятели, виж тези на съседната маса са българи и говорят на български, а те просто отговарят „На какъв език да говорят нали сме в България?!“. Те не разбират каква радост е всеки път в чужбина като чуеш българска реч. Мечтая повече хора да се върнат и да променят тяхното родно място, защото „една птичка, пролет не прави“, но с други „птички“ на местно ниво, нещата се повтарят.
И за накрая, ако ми позволите, ще цитирам една моя обикновена съседка, която онзи ден спечели от тотото: „Когато човек даде път на доброто в себе си, нещата се получават“.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
