Успелите споделят

С Галина Лачева се запознах, когато заедно с Александър Хинков изнесохме лекция в заключителния панел на събитието „Академия за социални предприемачи“. Тя беше сред активните участници в Академията. Задаваща въпроси и търсеща нови знания и опит. След това се засякохме на церемонията на TimeHeroes "Доброволец на година 2018", където беше наградена организацията, от която Галина е част, "Храна, не война – София" с "Приз за приобщаващ подход".

Тази организация приобщава хората в неравностойно положение и ги включва в полезни дейности. Подкрепя всекиго според нуждите му. Дава възможност хората на улицата да бъдат чути. Да не бъдат невидими.

По време на Коледните празници често я гледахме с родителите ми по различни медии да дава интервюта за дейността на организацията. Колко е добро да помогнеш на човек в нужда. Да го приютиш на топличко и да му дадеш топла супа в тези студени зимни дни… Все добри дела, които някои хора правят, загрижени за отсрещния. Родителите ми, не знаейки, че я познавам, се възмущаваха защо само по Коледа ни идва наум, че в този момент някой навън гладува и студува, а ние си подготвяме пищните вечери… Или греша?

Дано ти, читателю, да си от хората, които си мислят, че твърдо греша в изказванията си. Или дано с това интервю да оборя още хора, че загрижеността към нуждаещия не е само по празниците. Защото Галина и тази организация са доказателство за точно това. Когато я попитах дали само по празниците подаваме ръка на хора в нужда, тя ми отговори:

Полагаемият отговор на реторичните въпроси е мълчанието. Делата говорят по-красноречиво така или иначе.

Понастоящем Галина се занимава предимно с дейностите на ,,Храна, не война – София‘‘, което е местен клон на международното движение за екосоциална справедливост Food Not Bombs. Това предполага по-конкретно различни прояви на „солидарност, не благотворителност“ по отношение на хората в неравностойно положение, другите животинки и природата като цяло. Събират продукти, готвят и споделят веган храна заедно с хора в неравностойно положение всяка седмица. Редовно провеждат събрания в равнопоставен кръг за решаване на въпросите от обща важност. Поддържат общностна солидарна градина, солидарен дрешник и гардероб. Предлагат подкрепа на антиавторитарни, социални, екологични протести и други сходни инициативи и още много… Повече в следното интервю с Галина.

Защо често казваш, че живееш в "един повече чужд, отколкото свой свят"? Какво трябва да се промени, за да го почувстваш "свой"?

Защото постоянно се налага да опитвам да го променям – не за забавление или разнообразие, а за да е поне донякъде търпим.

За да го почувствам свой, трябва онези, които ни е грижа не само за индивидуалната ни свобода и благополучие, но и за общото, да се научим да действаме по-съгласувано в алтерглобалистка мрежа от автономни общности и да се умножим.

Как се стигна до създаването на каузата "Храна, не война" и каква мисия сте си поставили?

При възникването на движението Food Not Bombs в Америка съм била още първолак зад Желязната завеса. Активисти срещу войната във Виетнам, срещу насилието въобще, срещу концентрацията на власт и ресурси, срещу неравенствата и разхищенията, подемат пацифистка съпротива, като излизат на улиците, тръгвайки от най-основното – насъщния и споделянето му солидарно с други борци за свобода и справедливост, редом с хора в неравностойно положение, и то без условия, под надслов „Храната е право, а не привилегия“. Храната е веган, в израз на солидарност и с другите живи същества. Организацията е доброволческа, хоризонтална, анархистка, винаги – и за душата.

Догодина се навършват 40 години - ние сме със стотици клонове на движението по цял свят, с естествени възходи, спадове и пак възходи в дейността на активистите, въпреки конюнктурата. В България е имало няколко вълни на "Храна, не война", като настоящата е с устойчиво вдигнат гребен от края на 2016 г. Бяхме на улицата, властите ни гониха, бяхме в социален център, хазяите не ни щяха, бяхме пак на улицата, потърсихме подслон, наложи се под наем. Оттогава сме край Женския пазар, до Лъвов мост, и градим мостове между нуждаещите се от екосоциална справедливост.

Какво ти коства поддържането на солидарната кухня? Пред какви проблеми се изправяте и как се справяте с тях?

Лично на мен поддържането на солидарната кухня, на солидарния клуб на "Храна, не война – София" въобще, ми коства време, усилия, силни емоции, за които не съжалявам.

Проблеми и предизвикателства има постоянно и от различно естество – да не разполагаш с власт и да е нужно да се учиш на самоовластяване, съгласуване, координация; да не разполагаш с дом, с електричество, с пълноценна храна, с работа, да си в зависимост от институции и корпорации и да се налага да се отучваш от нея; да не разполагаш с време, сили, възможности да огрееш навсякъде, където виждаш, че има потребност, но да не можеш да си позволиш да вдигнеш ръце; да разполагаш с твърде малко живи примери за ненасилствена комуникация и да се учиш на нея в крачка; да търпиш унижения, арогантност, фалш и предателства без да се загубиш – част от примерите за това с какво се сблъсква човек от общността на солидарния ни клуб ежедневно, било то пряко или съпричастно.

Какви хора доброволстват в кухнята?

Предимно чувствителни души, бунтари, идеалисти, хора, поизгубили надежда или достойнство, но съзрели шанс да си ги върнат. Хора от различни социални прослойки, на различна възраст, с различно образование, професия, етнос, религиозна принадлежност, сексуална ориентация, пол, джендър идентичност, интереси, опит, умения, знания и т.н. Няма ограничения, освен срещу потъпкване принципите на инициативата:

Солидарност, не благотворителност!

Свобода, не прегради!

Самоуправление, не тоталитаризъм!

Просвета, не предразсъдъци!

Ненасилие за всички ненасилници!

Любов, не омраза!

Природа, не бетон!

Общи блага, не олигаргхия!

Равнопоставеност, не йерархия!

Най-запомнящата се случка в кухнята за теб?

Най-запомняща се случка от един безкраен, вълнуващ сериал? Невъзможно е да избера.

Съвсем произволно – клеча в ъгъл на солидарната кухня и плача от разочарование, но има приятелска ръка, която ме държи и изчаква да се събера, да застана пред всички, да споделя проблема, да намерим заедно решения.

Къде и с какво могат нашите читателите да помогнат на твоята кауза?

Могат да пишат до Facebook страницата на "Храна, не война – София", за да се уточним каква акция предстои, къде, кога, от какво конкретно има нужда и дали желаят да се включат – с набиране на продукти, сортиране, белене, рязане, готвене, сервиране, почистване, подреждане, превоз, идеи, емпатична раздумка, копаене, садене, поливане, плевене, бране, шиене, поправки на дрехи, споделяне на непотребни обувки, буркани, посуда, финансови дарения, хигиенни материали, полезни контакти, разгласяване, солидарен концерт или работилница, сформиране на подобна инициатива в друг квартал, населено място, страна...

Какво те подтиква да продължаваш да се бориш в и за България?

Чувството за справедливост, свободолюбието, обичта на анархопацифиста към родината, човечеството, живите същества, природата като цяло и неприязънта към държавни и религиозни власти, към йерархията, насилието, егоизма, към границите и невежеството, които ни разделят.