Свободни

Днес ще си говорим за образование с един човек, за когото то е призвание. Галина Спасова не иска просто да е учител - тя се старае да интегрира личността на учениците в процеса на обучението. Всички сме наясно, че образованието е България, както много други обществени сектори, е в застой и е нужно да се преосмисли идеята за него като цяло. За целта трябва да се намерят нови ефективни методи на преподаване - един от тях е голямата страст на Галина - сугестопедията. Това не е просто метод на обучение, а различен подход към учениците - целта е да им е забавно, да е удоволствие да се обучават. Така ученето се превръща в игра и мозъкът попива няколко пъти повече информация, отколкото си мислим, че е възможно. Доказано е. 

На 19 г. Галина започва да експериментира в класната стая. И така до ден днешен, с помощта на сугестопедията...

Може би част от нашите читатели не са запознати със сугестопедията, може ли да обясниш какво представлява накратко и как ти самата се сблъска с нея?

Думата „сугестопедия“ понякога е трудна за произнасяне и често се налага да се обяснява, защото звучи нетипично. Всъщност това е един от най-естествените начини да научиш някого на нещо. Било то предмет в училище или да обясниш на майка си как да борави със социалните медии.

От английски “suggest” означава да предложиш, да внушиш. Чрез богатство от стимули или „предложения” съзнанието на обучаващия се си избира точно по кой път да приеме информацията. Тоест сугестопедията е вид педагогика, която на базата на тези стимули, директни и периферни, подава голямо количество материал, който наистина достига до обучаващите се. В добавка към това, тя се грижи за свободния избор на ученика и за психическото му здраве, без да ограничава, налага, потиска, а по-скоро мотивира, подбужда към активност и инициативност, дава увереност.

В последните години сугестопедията беше обявена като методиката на третото хилядолетие, а още през 1978г. е призната от ЮНЕСКО за най-добрата педагогика в света.

С две думи, това е методика за бързо и ефективно обучение, с дълготрайни резултати и активни знания, която е създадена с грижа за здравето.

Какви са тенденциите за развитие на този метод на преподаване в световен мащаб? А в България?

Като една иновативна методика, въпреки че е базирана на изконни ценности и знание, което е тук от хилядолетия, сугестопедията има голям успех по света, из всички континенти. Има множество научни издания и защитени дипломни работи. В някои държави се предлага като избираема дисциплина в университети, магистърски програми и т.н. Развива се под много имена в различни държави, с известни изменения, тък като всеки я приспособява към своите нужди. Това са вече известни имена като Accelarative Learning, Super Learning, Kitaygorodskaya Method и много други. В България методът беше развиван почти до 90-те, след което отново се завръща в страната ни заедно със своя създател, проф.д-р Георги Лозанов, през 2008 г.

Сегашното развитие на тази педагогика в България е главно под формата на езикови обучения в частни школи, както и в малък брой частни училища, които се опитват да я интегрират, съобразявайки се с изискванията на Министерството на образованието. Мечтата на много обучени преподаватели, учители в държавни училища и родители, както и на много деца, които са преживели под някаква форма такова обучение, е тя да навлезе в българското училище, към което са насочени и моите усилия.

Всеки родител иска най-доброто за децата си. Защо да изберем сугестопедията и какви са нейните предимства?

Сугестопедията, както казах и преди, е един най-вече здравословен метод на учене. Той се бори за предотвратяване на Дидактогенията (стрес и страх от ученето) или за нейното излекуване, ако вече я има.

Чрез познания за физиологията на мозъка, психология и висока осъзнатост за процеса на обучение като цяло, освен че могат да се постигнат много по-високи резултати от стандартните за училище, без домашна работа и без излишен стрес, най-вече се отглеждат едни здрави и здравомислещи млади хора, способни на инициативност, с високи нива на креативност и мотивираност, подкрепа към ближния, радост от процеса на учене, който продължава цял живот.

Ти преподаваш английски език, но всичко ли може да се изучава по този метод или все пак има някакви ограничения?

Това е метод за учене и може да се приложи във всичко, дори като философия в ежедневния живот. Това се вижда ясно от седемте закона, изведени от д-р Лозанов, без които сугестопедията не може да съществува. Първите два са: любов и свобода. Дори когато има самообучение, тези закони са препоръчителни. 

Какво мислиш за българското образование в момента? Какво му липсва?

Това е доста обширен въпрос. Като цяло сме в една безобразна инерция, която не е само в образованието, а във всички сфери на обществения ни живот.

Добре, че има отдадени преподаватели, чиято страст е да работят с младите хора. Добре, че има добри хора в тази държава!

Но времената са много динамични. Нямаме добра адаптивност към времето, и дори да се демонстрира такава, дигитализирането на учебния процес не е това, което ще спаси образователната ни система.

Смятам, че на образованието ни му липсва дух и душа. Колкото и да се опитваме да сме интерактивни и дигитални, на първо място е нуждата да бъдем хора и да се отнасяме към учениците и към учителите като с такива!

Да си преподавател е призвание, но и професия. Какво не достига у нас, за да може един специалист в сферата на образованието да се чувства доволен от кариерния си път?

На педагогиката, на първо място, не се гледа като на сериозна специалност. Много голяма част от студентите я избират, защото се влиза и завършва по-лесно, а тези, които я ползват като допълнителен профил към специалността си, в случай, че не им е призвание, го правят, защото не са успешни другаде, като краен вариант. Няма високи изисвания за това да станеш учител. Няма сериозно кариерно развитие, което да предоставя държавата ни. Няма сериозно заплащане, което да кореспондира на желанието за развитие. Като цяло, педагогиката в нашата държава не е на почит, както и преподавателите. Частната практика е извън всякакъв контрол, училището не се възприема като място за учене, защото ученето продължава с множество частни уроци.

Нужно е да има добра подготовка на кадри, които достигат до тази подготовка, преминавайки множество изпити. Нужно е да се разбере, че този сектор, важен почти колкото медицината, е отговорен за отглеждането на едно по-успешно, здравомислещо и щастливо поколение българи, ако останат такива в страната ни, докато някой се усети да вземе спешни мерки.

Спирам дотук, защото има опасност да се разгневя сериозно.

Очевидно сугестопедията е твоята страст, има ли други подобни методи, които според теб са по-ефективни от сегашните, които масово се използват в българските училища? 

Сугестопедията далеч не е единствената ефективна алтернативна методика. Валдорфската педагогика, метода Монтесори и куп други известни и неизвестни методики биха могли да се използват, както в цялостен вариант, така и частично.

В днешно време интерактивните методики са много модерни и определено имат ефект, но да не забравяме, пак повтарям, отношението на човешко същество към друго човешко същество. Това е, което е добре да се научи в повечето опити да се прилагат всякакви методики.

Какво според теб трябва да се направи, за да се осъвремени мисленето на учителите и да се чувстват по-свободни да експериментират в клас? И от кого зависи това – от държавата или промяната трябва да започне от самите тях?

Държавата е добре да направи стъпка към промяната на мисленето на преподавателите, давайки свобода и отнасяйки се с респект, вместо да ограничава и отмества фокуса само към финансовата страна. Има нужда от морална подкрепа, разбира се!

Главната промяна обаче ще дойде от самите учители, може би, когато страховете отпаднат и трудът им започне да се цени.

Хора като мен, поддръжници на методики като сугестопедията, както и на много други каузи, свързани с доброто образование, се опитваме да бъдем чути на всички нива. Ушите на голяма част учители и управляващи по някаква причина са запушени. Нека повече хора възприемат това като кауза. Нека родителите, за чиито деца се борим, също допринесат.

За голямата промяна в българското образование, както ни стана ясно, ще е нужна подкрепата на цялото ни общество. Затова хора като мен ще продължават да говорят все повече открито по въпроса и хора като теб е нужно все повече да пишат и отразяват това.

Представи си, че от другата страна в момента стои преподавател с дългогодишен стаж в класната стая. Какво ще му кажеш, за да се опиташ да го запалиш по сугестопедията?

Няма да се опитвам да убеждавам когото и да било в предимството на някаква „нова” методика. Бих си поговорила за нуждите на учениците, свързани с ученето, за нуждите на преподавателя, за нуждите на учебния процес като цяло. Бих изслушала за проблемите и за успехите и бих предложила лесен и систематизиран начин този процес да стане лек, ефективен и много приятен и за двете страни. След това бих разказала как един велик български учен е достигнал до него след множество опити и научни експерименти и колко се гордея, че съм имала шанса да опозная отблизо работата му.

Ако има отклик, няма да се отърва от този човек, преди да му разкажа повече. Ако няма, стажът явно не е довел до мъдростта, до която такъв преподавател би трябвало да е стигнал вече. А има и шанс този човек да знае по-добре от мен и затова по-добре да не му разказвам повече.

Правени ли са опити сугестопедията да залегне в системата на българското образование и защо това не се е случило? А има ли изгледи да се случи?

Да. Опити са правени в недалечното минало. През 70-те години на миналия век е имало експериментални паралелки в много училища в страната, които са показали завидни резултати. Малко след становището на ЮНЕСКО, обаче, работата в тези класни стаи е спряна и децата са върнати към традиционните методи, колкото и да не са желали това. Нещо се е случило на държавно ниво, за което аз нямам точни данни, но подозирам, че не е било в нечий интерес образованието да стане нещо желано, приятно и лесно, както и да се обучават емоционално интелигентни, креативни, здрави и инициативни личности.

В една известна лекция в Софийския университет, където за първи път срещнах в реално време този легендарен български учен, проф. д-р Георги Лозанов, той каза с поглед забит в земята: „Еми спряха го. Не знам кой!”, където много добре личеше, че знае, но не е удобно да разказва.

При всички положения, за миналото няма нужда да се говори, колкото и уроци да има там. По-добре е да погледнем напред и да се замислим как да стане нашата образователна система по-добра във всяко отношение. Знанието за сугестопедията като методика на обучение е ценно, както и дълбокото ѝ опознаване. Има голям шанс преподавателите да бъдат, най-малкото, запознавани с факта, че има начин да обичат професията си повече и има начин децата да обичат училището. Би имало голяма полза не само за училището, а и за целия обществен живот, да се знае повече за сугестопедията.

Желанието ми не е сугестопедията да бъде приета на 100% в образователната ни система. Мечтая, колкото е възможно повече хора да чуят, видят, усетят нейния благоприятен ефект. Това ще е първата стъпка.

Дори първият закон на сугестопедията да се разбере и възприеме, това би променило много.

А помните ли кой е той? Любовта!

Ако материалът Ви е харесал, то можете да прочетете повече за Галина в сайта на моята кауза svobodni.bg. 

Патрик Смитьойс