Успелите споделят

Гавраил Гавраилов е работил в сферата на рекламата, медиите и туризма, а днес се фокусира върху съвременното изкуство и култура. Проучването му за изчезващите занаяти го среща със Светлана Дичева - човек на думите и водеща на предаването за култура по БНР, програма "Хоризонт" - "Графити по въздуха". Двамата заедно решават да създадат рубриката "Има ли мегдан", която търси и популяризира хора, намиращи потенциала в малките населени места и развиващи бизнес точно там.

Поводът да се срещнем с тях е, че те бяха номинирани и отличени в годишните награди за добротворчество на "Агент на промяната" в категория "Екип". Тук е моментът да благодарим за партньорството на Jamba, които приеха идеята ни да направим поредица от интервюта с всички наградени и да покажем, че всеки човек може да бъде герой на промяната.

Вие бяхте наградени в годишните награди за добротворчество на „Агент на промяната“. Какво означава тази награда за вас?

Г. Г. Наградата за мен означава много голяма отговорност към слушателите и гостите в рубриката. В личен план ми дава и някаква увереност, че може би все пак накрая доброто побеждава.

Св. Д. Радвам се, че такава „непрестижна“ тема и реализацията ѝ са забелязани и откроени. Журналистиката сякаш продължава да поставя ударение върху катастрофите, институционалното, ВИП персоните, онова, което „произвежда новина“. Личностите на промяната продължават да са в сянка. Надявам се рубриката да поставя в светлината на прожекторите най-достойните представители на това креативно съсловие.

Наградата е за вашата рубрика "Има ли мегдан", където срещате слушателите с хора, които развиват успешно бизнес в малките населени места у нас. Разкажете ни как се роди идеята за рубриката.

Г. Г. Идеята за рубриката дойде, след като направих един календар за изчезващите занаяти в края на 2018 г. Тогава получих покана от Светлана Дичева и малко на шега реших да пробвам. Нямах никакъв опит в радио, но пък беше доста забавно в началото. Самото име го измислихме, докато пиехме кафе пред "Студио 1" на БНР. Всяка една история е интересна, а може би най-интересни са тези, които предстои да бъдат разказани.

Св. Д. Да, точно така се роди рубриката. Понякога кафенето пред "Първо студио" може да бъде място за много креативност, а Гавраил е пълен с идеи. Хрумна ми, че предаването „Графити по въздуха“ се нуждае точно от неговите свежи хрумвания и контакти с интересни личности с положителна нагласа.

*Снимка: Гавраил Гавраилов

С работата си изключително много допринасяте за разпространението на позитивни новини в българския ефир. Откъде тръгва промяната?

Г. Г. В момента ефирът е пълен със страхова невроза и експертни оценки колко хора ще умрат от един вирус. Много е трудно да се докопаш до истината, а какво остава тя да бъде разказана от някой човек на село от първо лице. Но самият факт, че много хора потърсиха сигурност на село, показва, че там е истината. Промяната след края на вирусната заплаха ще дойде от хората, които сега не се страхуват - това са селските хора, за които земеделската година вече започна.

Св. Д. Промяната според мен идва от това да повярваш, че пандемиите (и модите) отминават, а устойчивите подходи остават. В тях е бъдещето. Един политик ще се смени с друг, една „звезда“ ще бъде заменена с друга, пророците на края на света ще се изправят пред провала на собствените си пророчества,

а хората, които вярват, че „има мегдан“, ще постигнат целите си на локално ниво, за да има и глобално развитие.

Не съм загубила вяра в „глобалното село“. То ще се възстанови като сбор от „селското село“ и „селото на мегаполисите“.

По пътя си със сигурност срещате трудности, но това не ви отказва от вашата мисия. Какво е нужно, за да повярваме в доброто и да последваме добрите примери като вас?

Г. Г. В приказките накрая винаги побеждава доброто. Ако бъдем поне за малко деца и си представим, че животът е една приказка, тогава няма да имаме проблем с намирането на добрите примери.

Св. Д. Много е лесно да се отдадем на черногледство и на обичайното „Това няма как да стане“. Баба ми имаше една приказка „Няма да стане на твойта“, като понякога обясняваше на упорити плевели в градината, че ще сломи ината им. Та, нека сломим ината на черногледството и мрънкането. Ще стане на наш’та, няма начин.

*Снимка: Гавраил Гавраилов

Какво предстои на рубриката „Има ли мегдан“?

Г. Г. Преосмисляне, рекапитулация, пазарна реализация. Рубриката продължава да се прави на мускули, като в един момент беше спряна заради футболни мачове, а сега е заплашена от някой по-дълъг брифинг на НОЩ. Но накрая се надяваме, че доброто побеждава.

Св. Д. Упорство, издръжливост и много работа. Сега ще издирваме онези, които няма да клекнат пред трудностите на тази тежка и психологически, и икономически карантина, а ще насъберат енергия за „нов мегдан“, когато светът се отвори.

Кои са посланията, които искате да предадете на нашите читатели?

Г. Г. Ако някой трябва да избира къде да живее, какво да прави, как да бъде щастлив - сега е моментът да си намери своето село.

Животът ни вече не е глобалното село с евтините самолетни билети и олинклузив туризма, ще оцелеят малките местни общности, които са по-устойчиви на външни зарази. Светът не спира да живее от криза в криза, добре зареденото селско мазе дава по-голяма сигурност. А там, сред съседи и роднини, може да се крие някой бъдещ социален предприемач, който не се изкушава да го дават по телевизията или да се готви да влиза в политиката.

Св. Д. Да не униват, да не се отдават на меланхолия, страх от бъдещето и съжаление за изгубено време. Времето винаги е спечелено, дори когато сме социално изолирани. Въздухът днес не е пълен само с коронавируси, но и с нови идеи. Много се надявам точно сега да намерим време да си подредим собствения дом (къщата), защото това е началото за вкарване на ред в световния хаос. 

*Профилна снимка: БНР

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, когото предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.