Приключения

Топлото време ще дойде. И макар сега да сме затрупани в преспи сняг, пролетта няма къде да избяга. Ще си дойде в най-подходящия момент. Затова отсега започвам да ви представям приказни места в България. Някои от тях със сигурност сте посещавали, за други сте чували, а за трети, може би дори не сте подозирали, че съществуват.

Едно такова невероятно място, недалеч от столицата е геопарк „Искър-Панега“.

Къде се намира геопаркът и как да стигнем до него?

Геопарк „Искър-Панега“ отстои на около 110 км от София, на около 2 км от Луковит и на 55 км от Плевен. Ако пътувате от София, хванете автомагистрала „Хемус“ в посока Плевен-Русе. След като преминете селата Златна Панега, Румянцево, Петревене малко преди табелата за град Луковит, във ваше ляво ще видите отбивка към голям и обширен паркинг - безплатен е. Големи информационни табели очакват посетителите с информация за района и самия геопарк.

Какво ще видите в Геопарк „Искър-Панега“?

Геопарк „Искър-Панега“ включва в себе си два района – Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк „Панега“. Оказва се, че това е първият геопарк на територията на България, който включва в себе си доста обекти от геоложки, геоморфоложки и палеонтологичен характер, като една от основните цели на проекта е да се популяризира националния геотуристически потенциал. Екопътеката преминава покрай река Златна Панега, която определено ще ви впечатли. Тя води началото си от един от най-големите карстови извори – Глава Панега, който се намира на около 20 км южно от град Луковит.

През миналия век са проведени археологически разкопки, благодарение на които днес знаем основни неща около най-ранното предназначение на извора. Намерени са останки от древно римско светилище, а в близост до извора е открита оброчна плочка на бога на медицината Асклепий, дъщеря му Хигия и сина му бог Телесфор. Много хора и до днес вярват, че водата бликаща от извора Глава-Панега е лековита.

Самият комплекс се разполага изцяло по протежение на реката, като следва нейните извивки и завои и прехвърля туристите посредством дървени мостчета на отсрещния бряг на реката. На места пътят минава непосредствено покрай скалите, докато на други пътеката се вие в буйна зелена растителност. Изградени са достатъчно на брой места за отдих и беседки. А в края на пътеката пък може да си спретнете вкусно барбекю или просто да си хапнете сандвичите на изградените маси и пейки с няколко барбекюта за целта.

Но нека започна от самото начало и с разказа си се надявам да ви прехвърля част от впечатленията си. И все пак, когато вие сами лично го посетите тогава ще разберете, че това място наистина е уникално. Никоя снимка, видео или разказ не би могъл да пресъздаде на 100% природното съвършенство тук.

Геопарк „Искър-Панега“ е реализиран с финансовата подкрепа по Програма ФАР „Развитие на Българския екотуризъм“. Повече информация за реализацията на самия проект, подробности около неговото изпълнение може да прочетете на сайта на геопарка, както и на място - на самия паркинг има информационни табла с много информация.

По пътеката...

И така ето ни в началото на пътеката. Преминаваме през кокетно оформена арка, която ни повежда в едно неочаквано красиво пътешествие покрай сияещите води на река Златна Панега. В началото на маршрута ще се спуснете по дървени стълбички, виещи се по скален склон. Някои от тях са тесни и стръмни. Спокойно. Бъдете внимателни и няма да имате никакви проблеми и притеснения.

След като се спуснете по този склон, който по спомени е и най-стръмният скален участък, следва спускане по красива поляна, в зависимост от сезона, осеяна с различни ухаещи цветя. След нея ще се озовете пред дървена беседка и дървено мостче до нея, но не поемайте по него, а потърсете табелата „Екопътека“ и ще видите правилната посока, а именно напред.

Оттам следват поредица от пътеки и дървени мостчета, а реката вие снага по време на цялата разходка покрай вас. Когато аз посетих това разкошно място, бе късна пролет. Топло, но не прекалено, че да не може да стоиш на слънце. Всичко бе в ярко зелени багри. Наоколо прехвърчаха водни кончета, които се преливаха с цвета на водата, която пък от своя страна бе наситено изумрудена. Яркото слънце засилваше този невероятен цвят на водата. Ако искате ми вярвайте, но такава вода не съм виждала никъде другаде. Може би само от снимки на екзотични острови…

Изключително силно впечатление ми направиха меандрите. Преминахме през местност „котлен“, за която се твърди, че е най-силно изразеният меандър в България. Вярва се, че тук съществува невероятна връзка между живата и неживата природа, а хармонията, която се усеща във въздуха ще ви накара да забравите за мало ежедневните задължения и проблеми, ще премахне стреса ви, ще пречисти сетивата и ще ви зареди с позитивна енергия.

По протежение на цялата пътека има достатъчно количество кошове за боклук, така, че наистина никой не може да излезе с оправдание: „Нямаше къде да си изхвърля боклука и затова го метнах в храстите“. Когато аз посетих геопарка, всичко бе чисто, нямаше найлонови торбички, чашки, шишета, които да развалят цялото това съвършенство. Дано така да се е и запазило. Зависи само от нас.

В края на пътеката може да надникнете в една малка пещера, която обаче не е благоустроена. Малко след нея ще с озовете на голяма пътека с множество маси с пейки, голямо барбекю в средата, а в скалите до полянката има виеща се стълба, която отвежда до панорамна тераса отново с маси и пейки. Тук, ние се спряхме и похапнахме домашно приготвени сандвичи и други дребни разядки.

Имаше и истински подготвени мераклии, които бяха наобиколили барбекюто и вече „замърсяваха“ въздуха с изкушаващи аромати. Нашата разходка приключи тук. Но пътеката продължава... Aз лично бих ви посъветвала да проучите добре маршрутите, по които отвеждат двете разклонения на тази пътека.

Върнахме се обратно по същия път, като само накрая спестихме изкачването по виещите се дървени стълби. Поляната с беседката, за която ви споменах в самото начало, от нея не се връщате по обратния път, ами свивате вляво по хълма и ще се озовете директно на паркинга.

Горещо препоръчвам Геопарк „Искър-Панега“, подходящ маршрут за еднодневно бягство от ежедневния и забързан градски ритъм. Разстоянието е около 6 км в двете посоки според GPS-a. Разбира се, всички желаещи биха могли да продължат и по-нататък. Времетраенето е относително, в зависимост от почивките за снимки. Един изключително приемлив преход, около 2-3 часа. 

Нека да се постопли, да разцъфнат дръвчетата и поемайте натам. Няма да съжалявате. А дотогава, аз ще ви предлагам още любопитни и интересни места за посещения в красивата ни родина.

Ако искате да се запознаете с още възможности за туризъм в района на Луковит и не само, посетете моя блог.