Общество

Званието „Почетен гражданин на София“ бе присъдено на Георги Господинов – първият българин, носител на литературната награда „Букър“. Това решение гласува Столичният общински съвет.

Георги Господинов е най-награждаваният и най-превежданият български автор извън България. Той навлиза в света на литературата с двете си стихосбирки – „Лапидариум“ и „Черешата на един народ“. Дебютният роман „Естествен роман“ му носи и международната слава, като той е издаден на 23 езика.

Романът „Физика на тъгата“ от 2012 година печели Наградата за централноевропейска литература „Ангелус“ (2019) и Международната литературна награда „Ян Михалски“ (2016), връчвана в Швейцария. Той се издава на 18 езика, сред които немски, френски, италиански, испански и дори арабски.

През месец април 2020-та година излиза и романът му „Времеубежище“. Книгата излиза в периода на пандемията и заема челните места в класациите на най-търсените книги. Той е преведен на немски, английски, италиански, френски и други езици и печели не една награда. Носител е на голямата награда за литература на Атина, както и на италианската литературна награда Премио Стрега Еуропео за 2021 година. Според The Guardian, The New Yorker и The Financial Times, това е една от най-добрите книги на годината. Големият успех идва и с най-престижната литературна награда за отделна книга – Международен Букър 2023, с което Георги Господинов става първият български писател, номиниран и спечелил това отличие.

Общинските съветници одобриха и присъждането на „Почетен знак на Столичната община“ на преводачката на романа „Времеубежище“ Анджела Родел. Тя е професионален преводач на съвременна българска литература, университетски преподавател, специалист по образователния обмен, музикант и етномузиколог.

Тя също печели престижни международни награди със своите преводи на английски на съвременни български автори. Сред българските литературни произведения преведени от Анджела Родел на английски език са: „Захвърлени в природата" на Милен Русков;  „Свещена светлина“ на Георги Тенев; „18% сиво“ на Захари Карабашлиев; „Физика на тъгата“ на Георги Господинов; “Хайка за вълци“ на Ивайло Петров и други.