Успелите

Георги Корчаков: Ако върнеш усмивката на един човек, значи си е струвало

Изпитвали ли сте затруднения при грижата за хора, които страдат от деменция и често объркват лекарствата, които приемат? Този въпрос задава Георги Корчаков в представянето на проекта си Smart Medical Box - иновативна автоматизирана кутия за лекарства, която следи за правилния прием на медикаменти от възрастни хора.

Тази година Георги е зрелостник в Технологичното училище "Електронни системи" в София, а Smart Medical Box е дипломната му работа. С кутията младежът печели наградата за най-добър проект в категория "Хардуер" на ТУЕС Фест 2021.

От тук нататък Георги продължава да преследва страстта си към електрониката като е избрал да изучава тази специалност в Англия. Но преди да тръгне по дългия път на големите изобретатели, той ни разказва повече за идеята и реализацията на Smart Medical Box, както и за вдъхновението да продължиш напред и никога да не се отказваш.

Как се зароди интересът ти към технологиите?

Още от малък ме привличаха различни техники и електроники. Като бебе дори съм спал в леглото с разклонител. (смее се) Има си нещо в гена още от много ранно детство.

По-късно семейни приятели си направиха робот с дистанционно управление и идеята за това много ми хареса, тя ме вдъхнови да се занимавам с подобни неща. Тогава бях в средата на четвърти клас и казах на баща ми, че искам да си направим робот. След матурите той ме изненада с един кашон с електроника и всякакви контролери, мотори и т.н. Така създадохме един робот, който изглеждаше като танк, а целта му беше да следи черна линия на бял фон. Това е една от основните категории в състезанията по роботика.

Нашето роботче не беше много добро, но си беше наше и много го обичахме.

Един ден майка ми ни каза, че ще има състезание по роботика, и ние решихме да видим какво представлява. Аз не бях мислил да се състезавам, взех робота просто за да си е с мен. Но когато прекрачихме прага на сградата, ни казаха, че щом носим робот, трябва да се запишем - да се забавляваме, пък каквото стане. Така спечелих първата си награда - микроконтролер за роботи.

След това започнах да се занимавам по-сериозно с роботика - в началото с помощта на баща ми, но вече и аз му помагам в някои аспекти, защото израствам. Тогава бях много малък, не бях още добър в програмирането и работата с компютри. Но се развивах с времето, особено откакто влязох в ТУЕС през 2016 г.

Гимназиалните години си прекарал именно в Технологичното училище "Електронни системи". Разкажи ни малко повече за него.

Училището е част от Техническия университет. Нивото на практическо обучение е много високо и обстановката прилича повече на университет, не толкова на училище, което го прави уникално само по себе си. В ТУЕС правим пълни дипломни работи - подаваме заявление, работим с дипломен ръководител и рецензент, пишем документация. Общо взето, след ТУЕС вече е много по-лесно да продължиш нататък в живота си, в образованието и в това, с което искаш да се занимаваш.

Твоята дипломна работа всъщност е проектът Smart Medical Box. Какво представлява той?

Този проект представлява автоматизирана кутия за лекарства, която има отделни чекмеджета за всеки ден от седмицата. Чекмеджетата са общо 28 - за всеки ден по четири приема. Отварят се в зададена от потребителя схема, която се настройва през интерфейс - тъчскрийн екран с приложение. По зададената схема чекмеджетата се отварят и сигнализират на възрастния човек, че трябва да вземе съответните лекарства.

Идеята е, че по този начин възрастни и хора с деменция, които често нарушават приема си на лекарства, могат да имат много по-добра система, която да ги подсеща. Тази система казва точно какво трябва да им се даде, дава им го и не им разрешава да вземат някое лекарство за друг ден. По този начин кутията им помага да се възстановят по-бързо, или най-малкото да не се влошават.

Също така кутията има две големи чекмеджета за инсулинови писалки, които са специално за диабетици. Изглеждат като спринцовки, съдържащи инсулин, и се взимат три пъти през деня и веднъж през нощта. Кутията е оборудвана и с тях, за да може диабетиците да не се чудят дали са взели инсулина си, или не. Ако инсулинът се вземе два пъти, кръвната захар пада твърде много и има опасност да се стигне до болница.

Откъде дойде идеята ти за автоматизираната кутия и какво те вдъхнови да я реализираш?

Идеята дойде преди много години от моята баба, която беше болна от деменция и забравяше. В началото малко, почти незабележимо, но с времето започна да се влошава. Стигна се дотам, че не искаше да си пие лекарствата, както трябва - взимаше първото лекарство, после завърташе кутията на 180 градуса и започваше да ги взима отзад напред. Което, както се досещате, не е най-добрият начин за възстановяване на човек в такова състояние.

Оттам тръгна идеята да се измисли някакъв по-интелигентен начин да се взимат тези лекарства.

Все пак отне доста време да се създаде. Когато идеята дойде, тя беше само идея – какво може да се направи и как трябва да работи. Но познанията, които са нужни, за да може да се създаде такъв вид продукт, просто бяха много далечни от мен и от хората около мен, с които сме говорили за това.

Какъв беше процесът на работа по проекта? Имаше ли трудности и как успя да ги преодолееш?

Имаше различни трудности. Като за начало - кутията, която в момента представям, не е първата, която съм създал. Първата кутия беше по-малка и направена на 3D принтер, което създаде трудността, че се изработва много дълго време и е скъп процес, а освен това не е перфектна и точна. С баща ми я пробвахме, но не ни хареса как се получи и започнахме да градим втора.

Втората кутия направихме с коренно различна технология - чрез плоскости, които се редят на височина и на дължина. Кутията стана много по-точна, но тогава пък започнах да пиша софтуера по начин, по който много трудно можеше да се стигне до желания резултат. Когато не се получи, просто спрях да работя по тази втора кутия. Видях, че няма как да се продължи.

Но с времето започваш да измисляш различни начини да подобриш един проект и стигаш до идеята как наистина можеш да го създадеш. Затова започваш отначало и градиш наново, докато не се получи. Най-важното е да не се отказваш.

Сега, вече в 12. клас, с целия опит, който съм имал дотук, с познанията ми по програмиране и с помощта на дипломния ми ръководител, седнах и измислих начин, по който кутията може да се подобри, да се добавят различни функции и да се превърне в истински проект, а не просто експеримент.

И така си стигнал до завършената Smart Medical Box. Кутията използвана ли е вече от човек, страдащ от деменция?

За момента още не, но имам много голямо желание това да се случи. Надявам се да успея да я дам на човек в реални условия през лятото, след като мине защитата на дипломната ми работа. Оттам нататък ще започна да мисля на кого мога да я предоставя, за да я използва и да ми даде обратна връзка, тъй като това е най-добрият начин да разбереш какво можеш да подобриш в един проект.

Ще стане ли кутията общодостъпна за хората в България, които имат нужда от подобно средство?

Смятам, че да, понеже е нещо много полезно и мисля, че наистина може да се развие. Надявам се продуктът да успее и да го вкараме в масовия пазар, така че да може да стигне до обикновените потребители.

Има ли изобретател, на когото се възхищаваш и който те вдъхновява да бъдеш иновативен?

Няма как да посоча само един! Започва се с Хенри Форд, който е въвел множество иновации. Много хора са му казвали, че няма да успее и че не се получава, но въпреки това той е продължил. Накрая е създал супер много неща като V-образния двигател, поточната линия за производство и т.н.

След това идва Стив Джобс, който е перфекционист. Иска всеки негов продукт да вдъхновява хората, да предизвиква у тях усещането, че искат да създадат нещо чрез него, и в същото време да е супер лесен, така че всеки, който го хване в ръката си, веднага да знае как се работи с него, без да се налага някой да му обясни. Точно това харесвам в неговата идеология за продуктите.

Илън Мъск има по-различна идея и работи в по-различни сфери, които не са чак толкова близки до моите. Може би с електрическите автомобили се доближава до нещата, които ме интересуват. Все пак много му се възхищавам заради това, че той също не се е отказал, че е продължил и продължава да гради напред.

По какви проекти си представяш да работиш след години, когато натрупаш още повече опит и знания?

Най-големият проект, който в момента стои пред мен, е кутията. Много зависи как тя ще се реализира - след пет години може още да работя по нея, ако продължава напред. Но с времето ще дойдат нови проекти, нови идеи и нови екипи. Ще се запозная с нови хора, с които могат да ни хрумнат най-различни и интересни идеи.

За какво мечтаеш?

Има един момент, който много обичам - когато видиш, че някой е щастлив с нещо, което ти си направил. Ако успееш да върнеш усмивката на лицето на един човек, значи си е струвало.

Какъв съвет би дал на свои връстници, които също биха искали да се развиват в сферата на технологиите?

Бих ги посъветвал първо да правят нещо, което им харесва, със знанията, които имат. Понеже ако се занимават само с неща, които другите им казват да правят - като домашни, проекти и т.н., много бързо ще се откажат, тъй като няма да видят какво те самите могат да извършат и да направят със знанията си.

Второто, което ще им кажа, е да не се отказват никога. Ако виждат, че нещо е готино и че наистина може да има смисъл от него, трудностите стават само временни. Просто продължавайте напред!

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Катерина Василева

Седемнайсетгодишна и побъркана - по Бредбъри, шестнайсетгодишна, непохватна и срамежлива - по Смитс. Обича красива музика, пощенски картички и истории, които те променят. Мрази праз и несправедливости. Става част от Uspelite.bg благодарение на програма "Европейски копрус на солидарността".

Оставете коментар

0 коментара