Успелите споделят

Георги Василев е млад човек, решил да впусне силите и енергията в нещо общополезно. И както в много случаи, хубавите и истински идеи се раждат спонтанно. Важно е само да останем будни, за да ги хванем и реализираме. Така се появява и проекта му Teaching Alpha. Георги определя себе си като идеалист. Има син на година и половина, от поколението Алфа, за което ще ни разкаже. И тъй като не иска да фокусира вниманието върху себе си, започваме с делата, а те предвещават да са големи, защото и нуждата от тях в дебрите на образованието, е голяма.

Защо решихте да помагате на българското образование?

Имам доста причини, но ще започна с най-личната. Имам син на година и половина и като родител не мога да толерирам не-достатъчно доброто ниво на българското образование и да стоя безучастен. Не смятам, че това е надменно, субективно мнение - достатъчно е да цитираме една често повтаряна в последно време статистика:

37.9% от 15-годишните у нас са функционално неграмотни според последното международно изледване PISA проведено през 2015г. Бих казал, че това е страшно тревожно за здравословното бъдеще на едно общество.

Кое е поколението Алфа?

Това е поколението, което е родено след 2010 г. Естествено, в развиващите се страни винаги има малко забавяне и бих казал, че ако говорим локално за България, това са децата, родени след 2015 г. Естествено едно поколение не се дефинира предимно от години, а от начина му на живот.

В частност за придобиване на знания, за добро или за лошо, това е поколението, за което ръкописът и хартията ще са нещо абсолютно ненужно. И може би дори писането като цяло ще бъде заменено с гласови команди, а четенето – с видео и аудио съдържание, та дори и виртуална интеракция.

Каква е целта на вашия проект Teaching Alpha?

Да помогнем постепенно да подготвяме образователния процес у нас за поколение Алфа. Естетвено, голяма роля за това трябва да изиграе държавата, но нека и ние се опитаме да забързаме процеса.

Планът ни е ежегодно да поощряваме и разпространяваме добри иновативни практики в системата отвътре – от учителите. Сигурни сме, че има много добри примери, но досега те може и да не са попадали под светлината на прожекторите.

Тук отварям една скоба – не говоря за учителите, които подготвят национални състезатели по различни предмети – естетвено е те да са получили необходимото отразяване. Да се върна обаче на процеса – първата стъпка е да получим номинации за такива учители от ученици или родители. Крайният срок за това е 24 май. След това нашият екип ще избере финалисти, с които ще проведем интервюта, за да верифицираме получената в номинациите информация.

На 15-и септември ще обявим победителите за тази година. Наградата със сигурност ще има и финансов характер. Но не приключваме процесът дотук. Най-важната стъпка е да заснемем видеа с победителите, да разкажем тяхната история и техните идеи. С времето ще се надяваме от една страна да провокираме и други учители да използват и подобряват тези идеи, а от друга, да натрупаме достатъчно голям ресурс от добри практики, които да се превърнат в база за това как да обучаваме поколение Алфа.

Кои са хората от екипа ви?

Предимно приятели и добри хора. Майка ми, Петя Василева, която е и учителка, беше първата, която ме подкрепи. Втори се включи Владислав Драмалиев, приятел още от университета. В моемента се занимава с нещо много нашумяло – блокчейн технологии, но също така вече има опит в инициирането на благородни каузи. След това се присъедини Боян Георгиев, който ми е бивш колега и настоящ кум.

Неговият професионален опит е в сферата на бързооборотните стоки. Димитър Узунов, CTO на компанията, в която работя в момента, доста бързо прегърна идеята. Дори отиде една стъпка напред – на свой ред привлече нов член на екипа – Димитър Данчев, един от водещите български покер играчи. Весна Ненчева, психолог и консултант, беше първият човек, който не трябваше да убеждавам – сама изяви желание да се включи.

Дотук сме толкова, но вратата е широко отворена за всеки, който би искал да помогне. Може би тук е мястото да споделя, че Венелин Добрев, един от съоснователите на uspelite.bg също изрази готовност да ни подаде ръка, макар и да няма времето да се включи като активен член.

Как се финансира проекта, имате ли подкрепа от държавните институции?

Финансирането е изцяло от личните ни средства. За сега нямаме никакво намерение да пишем проекти, да кандидатстваме за одобрение и да се надяваме, че след определен период от време ще успеем да получим някаква финансова подкрепа. Просто решихме да действаме. С времето вярвам, че ще имаме партньори, които да припознаят проекта и да се включат, но по-скоро предполагам, че те ще бъдат от корпоративния сектор.

Какво е бъдещето на българското училище?

При самия въпрос ми изникна една картина в главата – училището в село Стежерово. Там съм прекарал 1. и 2. клас, понеже баба ми беше начална учителка и родителите ми са преценили, че тя ще се погрижи добре за въведението ми в образователната система.

Една монолитна постройка с голям двор, достойна да бъде имение в някоя по-развита държава. Сега естествено рушаща се от безстопанственост, поради факта че от доста време учениците са пренасочени към училище в съседно село.

Ако използвам алегорията, със сигурност не ми се иска това да е бъдещето на българското учлище. Реалистично погледнато, смятам, че хората които имат възможността, ще изпращат децата си в частни училища, в училища в чужбина и дори ще се обръщат към новите технологии – училища от вкъщи.

Тези, които обаче я нямат – няма да имат избор. И тук от държавата, от нас и от други проекти каузи зависи какво ще им бъде предоставено.

Кой бе любимият ви предмет в училище и защо?

Математика. Не знам как се запалих по нея, но още от 5. клас я изучавах в СИП-ове и ЗИП-ове, макар никога да не съм бил в математически-профилирано училище.