Успелите споделят

Разкажете ни за себе си.

Казвам се Гергана Янева и съм основател на Фондация "ТЕБЕШИР". Отдала съм се на българското образование, защото вярвам, че от младите хора зависи да постигнат промяната, от която имат нужда.

Образованието е суперсила, с която можем да вършим чудеса.

Защо млад човек като вас вярва и намира смисъл да отдава енергия за българското училище?

Защото българските ученици заслужават да имат вдъхновяващи учители, които да ги мотивират да развиват потенциала си.

Учителската професия за мен е най-важната, защото, ако няма добри учители, няма да има нито една друга професия.

Разкажете ни за дейността на Вашата фондация „ТЕБЕШИР”.

Мисията на Фондация “ТЕБЕШИР“ е да мотивира най-способните млади хора да станат учители в български училища. В началото на тази учебна година в СУ „Д-р Петър Берон“ гр. Костинброд стартира проектът „Искам да бъда учител“. Вече няколко месеца големите ученици отделят по няколко часа в седмицата, за да помагат на по-малките ученици в занималнята.

Основната цел на проекта е да покаже на по-големите ученици колко е зареждаща работата с деца и колко е удовлетворяващо да им помогнеш да научат нещо ново.

Според мен това усещане е единственото нещо, което може да привлече един млад човек към учителската професия. Проектът е много успешен и се надявам, че от следващата учебна година ще се провежда в повече училища.  

Ученици от СУ „Д-р Петър Берон“, гр. Костинброд

Какво отказва младите учители да останат да преподават в клас?

За съжаление, много от новопостъпилите учители напускат системата през първите 4 години. Според мен това се дължи на няколко основни причини. Университетското образование не е достатъчно, за да се чувстват младите учители подготвени и уверени в класната стая.

Липсата на подкрепа за новите учители, които имат нужда от наставничество и продължаваща квалификация с практическа насоченост, също е ключов фактор. Не на последно място е отношението към учителите от страна на родителите и на обществото като цяло.

Липсата на уважение и осъзнаване на важността на учителскта професия действа много демотивиращо на младите хора, които са избрали да работят в училище. 

Били сте доброволец в различни мисии - една от от тях е била в Африка. Много хора нямат достъп до образование там, разкажете ни за преживяването и различията в обучението там?

Преди пет години имах възможността да преподавам английски език като доброволец в едно училище в Танзания. На пръв поглед всичко ми се стори много различно. Училището се намира в пустощта, на километри от най-близкото село.

В училището няма нито ток, нито течаща вода. В класната стая има само една черна дъска, а учениците не седят на чинове, а на земята. Те разполагат само с няколко листа хартия и един молив, нямат учебници, тетрадки или други учебни пособия. В класа има около петдесет ученици, тъй като няма достатъчно учители.

След като прекарах няколко дни в училището, осъзнах, че всъщност то не е много по-различно от училищата в България. И там учителите са приели задачата да образоват младите, като своя лична мисия.

И там учениците отиват на училище с надеждата за по-добър живот. И там училището е мястото, на което се възпитават добри хора.

Какви са впечатленията Ви тази година от конкурса, организиран от  фондацията –„Моят учител е супергерой"?

Националният конкурс „Моят учител е супергерой“ се организира за втора поредна година, като чрез конкурса искаме да покажем учителската професия през очите на учениците. През 2017 повече от 800 ученици рисуваха своите учители супергерои, а тази година получихме 500 приказки за вдъхновяващи учители от ученици от цялата страна.

Целта на кампанията е да споделим добрите примери от българското образование и по този начин да вдъхновим повече млади хора да бъдат учители. Споделям с вас приказката на Беатрис Добрева от 2 клас от ОУ „Бачо Киро“, гр. Велико Търново, защото тя много кратко, точно и ясно ни показва какъв трябва да бъде един учител:

Победителите в конкурса „Моят учител е супергерой“

Няма да ми повярвате, но моят учител е супергерой. Веднъж децата ми казаха, че в техния квартал е върлувало чудовище и госпожата ги е спасила. Аз не повярвах, но един ден, когато тати ме взе от училище, ни подгони чудовището. То се забави и ние успяхме да се скрием във входа.

След това ни надуши и влезе при нас. Ние изпаднахме в ужас, но тогава се появи госпожата и ни спаси. Тя му каза някакво заклинание и чудовището изчезна. Попитах я̀ от къде знае заклинания, а тя отговори, че като малка е чела много книжки, и от там е научила много неща. Благодарих ѝ, че ни помогна и за ценния съвет, който ни даде – да четем книжки, защото човек никога не знае кога ще му потрябва наученото.

Можете да прочетете приказките на победителите в конкурса.

Статистиката очертава недостиг на учители в близките години. Как можем да се справим с този проблем?

Според мен най-важното е да се подобри репутацията на учителската професия, като споделяме добрите примери от българското училище. Докато не започнем да говорим положително за професията, няма как да очакваме младите хора да проявяват интерес към работата в училище.

За да бъдат привлечени нови учители, трябва да се осигури среда, в която те да се чувстват добре, да бъдат подкрепени и да имат възможности да се развиват.   

Като малка каква искахте да станете?

Исках да бъда ветеринарен лекар, защото много обичам животните. Като малка постоянно спасявах бездомни животни от улицата. В един момент вкъщи беше заприличало на зоологическа градина – зайче, папагал, куче и няколко котки...

Напишете (с Тебешир:) на дъската мотивиращи думи към учителите.

Мисля си, че думите „Моят учител е супергерой“, написани от ученик за неговия учител, са най-мотивиращите