Интервюта

Йоана Иванова е млад родител, учител по английски език и автор на образователни материали. Заради създаването на първия в България „учебен център на колела“ – Jolly's Class, както и заради иновативните и креативни методи на работа, ѝ е връчен призът „Млад предприемач в сферата на образованието“. През тази година тя е наградена с престижната награда „Златна ябълка“ в категория „Герой на децата“ от Национална мрежа за децата.

В момента Йоана активно се занимава с организирането и провеждането на  безплатна програма, наречена „Университет за гимназисти“. Програмата предоставя на гимназистите възможност за включване в различни лекции по време на зимния и летния семестър, обиколка на кампуса, лабораториите, залите, библиотеката, и запознаване с академичната среда във всички варненски университети. Целта на програмата е те да се запознаят отблизо и реално с академичната част от динамичния студентски живот. И то абсолютно безвъзмездно! Повече за Йоана и нейните  инициативи и професионален опит прочетете в  следващите редове на нашето интервю.

Йоана, разкажи ни откъде се зароди идеята за програмата „Университет за гимназисти“? 

 Историята всъщност е съвсем тривиална. Моите „деца“, на които преподавах английски език допреди 4 – 5 години, вече станаха 11-и и 12-и клас и все по-често родителите им се свързваха с мен да обсъждаме и насочваме вече порасналите ми ученици към правилен избор. Обаче правилният избор за всеки човек е различен! Затова започнах да мисля как мога да помогна на своите, а и на всички останали деца, в този труден и отговорен момент.

Идеята е младежите да могат да изпитат какво е да си студент предварително, за да могат да вземат информирано решение в бъдеще. По този начин, присъствайки на различни лекции в различните университети, те ще могат да изградят представа сами за себе си кое е правилният избор. Затова и програмата не включва родители и учители! Автентичността на средата за мен е водеща. Тези занятия ще предложат на учениците възможност да се запознаят по-добре с академичната атмосфера и да добият представа за същността на университетското образование.

 „Университет за гимназисти“ предоставя образователни възможности и подготовка на младежите, което ще бъде предпоставка за подобряване качеството на образованието във висшите учебни заведения като цяло. Вече минаха общо 3 наши „визити“. Тези наши посещения ще продължат през цялата академична година и всеки път ще бъдат с различна насоченост, за да могат гимназистите да се докоснат до повече от една специалност в различните университети.

Има ли възможност инициативата ти да се превърне от локална в национална?

Защо не? Знам, че към момента Бургаският и Русенският университет са запознати с инициативата ми и проявяват интерес.

Според теб иновациите ли са пътят за развитие на българското образование?

Иновациите в образованието са нещо, което според мен не търпи обсъждане. Това е нормалният ход на развитие – така, както се променя начинът ни на живот благодарение на технологиите и развиването на различните индустрии. Тоест абсолютно естествено е да има промени в различните сфери и аспекти, в това число и в образованието.

Иновациите всъщност представляват промените, съпътстващи технологичното развитие – дигитални раници вместо хартиени помагала; игрови подход в образованието вместо класически, проектно-базирано водене на уроци; STE(A)M, вкарване на изкуствен интелект в организацията на учебната програма и провеждането на занятията, виртуална реалност, ако щеш... Това е настоящето! Това е животът днес! И той може да бъде красива смесица от всичко това и традиционните ни познати прийоми. Проблемът според мен е друг – чисто физически, учителите в училищата нямат време и възможност да приложат всичко това. Учебните програми на учениците стават все по-натоварени, а учебното разпределение – по-тежко, което автоматично прави провеждането на STEAM и проектно-базираните занятия по-трудно, защото трябва да е в извънкласни часове. Което е и основният проблем на образованието в България.

Темата ми е на сърце и мога да говоря много, но тя обхваща поведението, отношението и вниманието както на учителите, така и на учениците и техните родители, всъщност на цялото ни общество. И според мен иновациите (в превод – „промените“) са „пътят“, който така или иначе трябва да се „извърви“, но важният елемент не са те. Важният елемент е човешкият фактор. Неговото емоционално и психическо здраве и развитие.

Според мен учителите имат нуждата да се фокусират върху изначалните си функции – на преподаватели. Хора, които запалват искрата на знанието. Личностите, които изграждат други личности, като ги напътстват и подкрепят.

Учителите, които независимо дали използват изкуствен интелект в работата си, или чертаят презентацията си на кадастрон, влагат емоция, енергия и желание в работата си! Класическият модел teacher-centered на водене на урок вече „тежи“ на процеса на обучение. Учениците са различни от тези, които са били преди 10 години, камо ли преди това. На събитието в Икономическия университет (откриването на Програмата се състоя там) им зададохме казус – в 4 различни сфери да установят един проблем, да вземат някакво управленско решение и да кажат какви са рисковете при прилагането му. Една от 4-те сфери беше „Образование“ и от 8 групи, 6 избраха нея. И честно казано, децата имат какво да кажат!

Би ли споделила част от опита си, като дадеш няколко съвета и препоръки за иновативни подходи как образованието може да стане по-ефективно?

Това, което мога да дам като мой положителен опит и добра практика, е наистина трудно приложимо в средата на училищното образование. Въпреки това миналата година с психолога в екипа ми – Моника Колева, започнахме да развиваме професионални уебинари, насочени към учители, целящи да им дадат по-различна перспектива и възможност за водене на часовете. Коментираме обаче не само учебния процес в час, а общото състояние на учителя. Той трябва някак си да намери време за себе си – за да бъде продуктивен и ефективен през цялата година, защото напоследък са все по-чести симптомите на бърнаут сред преподаватели.

Освен грижата за менталното и физическото си здраве, поставени в тази работна среда, е важно все пак да потърсят време и подход към всяко дете. Всеки човек учи различно – с различен темп, интензитет и издържа на различна натовареност. В стратегическото управление мениджърите правят така наречения SWOT анализ, при който определят силните и слабите страни на бизнеса/продукта/услугата си и техните възможности и заплахи. Ние в Джолис Клас правим същото с всеки курсист – определяме силните му страни и в началото залагаме на тях, като изграждаме индивидуален план за обучение на тяхна база  и впоследствие започваме да работим върху слабите му страни. Преценяваме възможностите, които имаме, и заплахите, които могат да се появят от външни фактори – липса на мотивация, време, финанси – и се стараем да намерим златната среда, при която уроците са максимално ефективни.

      Това може да звучи сложно, но всъщност, когато обичаш работата си, а  професията учител е твое призвание и имаш времето да я практикуваш, тогава това всъщност се случва изключително интуитивно. Независимо дали говорим за работа с дете на 4 годинки, или възрастен на 64 г.

Съветът, който бих могла да дам, е да залагаме на практическата страна, да даваме примери, да провокираме мислене и въпроси и най-вече да развиваме и така наречените soft skills (уменията, които са резултат от техния характер и личност) у учениците си. Защото в живота след това никой не гледа оценките, а вече все по-малко тежест носят и хилядите дипломи. Важни са уменията, личните качества, ценностите и общата култура, които имаме. Важно е да можем да четем с разбиране и да сменяме перспективите, да умеем да учим и приоритизираме.

Според теб оценките в училище показател ли са за потенциала и способностите на дадено дете?

В никакъв случай! Даже все по-често се говори за това, че оценката не те определя.

Слаб 2 не означава, че си лош човек, нито Отличен 6, че си добър!

Оценката показва количественото изражение на моментните ни знания и състояние. Вероятно на всеки се е случвало да изкара лоша оценка заради емоционален или физически дискомфорт. Проблемът се появява, когато ниските оценки станат системни и при тези ученици най-често трябва да се приложат позитивни стратегии, а не наказания. Поощри детето, когато се е справило! Остави го с едно упражнение по-малко за домашно, ако в часа е внимавало. Покажи му, че го оценяваш отвъд ниските оценки!

За финал какво ще пожелаеш на читателите ни?

Пожелавам ви да имате времето да се наслаждавате на това, което правите! И никога да не се отказвате, ако силно вярвате в нещо!

                                                                                                     Снимков материал: Лечен архив Йоана Иванова