Фолклор

Годежът преди сватбата е бил задължителна стъпка от бъдещото приобщаване към новото семейство и сближавал семействата преди те да са се сродили. Макар че „традициите не са това, което бяха…“ и българите все по-рядко правят годежи, на някои места в България обичаите, свързани с един годеж се спазват и до ден днешен.

На различните места в България искането на съгласие за брак („сгляда“) се нарича още: сватосване, сватуване, питане, просене, посакванинье и др. Най-често искането става в сезона на сватбите – през есента или зимата, а сватба не се прави в периода на усилена селскостопанска работа, нито по време на пости.

Според традицията това задължение за искане ръката на момичето се извършва от двама мъже от семейството на момъка, наричани сватовници, сватове, женихи, момари, слугници, сводници и т.н. Това задължително става тайно и по тъмно, с цел да не се изложи семейството на момъка, ако евентуално семейството на девойката откаже да даде ръката й.

Ако семейството даде съгласието си, на следващия ден сутринта или вечерта се ходи на годеж (нарича се малък годеж, малък главеж, малка углава, сговор, нишан, запив и т.н.). Основните моменти в малкия годеж са:

1. Размяна на подаръци (нишани);
2. Целуване на ръка, с което момата приема предложението за женитба;
3. Наздравица с ракията на годеника.

По правило на малкия годеж бъдещият жених не присъства. По традиция годежът се провежда в дома на бъдещата булка, която заедно със семейството си подготвя богата трапеза, за да е богат и животът на бъдещото семейство. Около трапезата се събират най-близките роднини и приятели, като техният брой не трябва да надхвърля броя на гостите в деня на сватбеното тържество. Задължителен елемент от трапезата по време на годежа е погачата, която сватовете носят. Тя е украсена със здравец, бръшлян, червено вино, а сватовете носят букет за майката на момичето. Майката на момъка приготвя дар („нишан“) за невестата. Нишанът най-често представлява китка с пара или пръстен, гердан, наниз от монети, кърпа за глава, в него се добавя и пръстена на момъка. Слагането на пръстена вече е знак за годеж, докато разменянето на китка без пръстен е все още само сватовство.

Майката на момъка подава на бащата на момата нишана. Той го поема и благославя: „Сухо да хване, зелено да стане“. Следва целуване на ръка. Момичето приема китката и целува дясната ръка на свекъра си. Това е моментът, от който младите са вече годеници. Момата също приготвя дарове – „китка“, „мена“, „поклон“ за бъдещия си свекър, халка за годеника си, кърпи и чорапи за останалите гости.

Първата наздравица вдига бащата на момчето. С нея той благославя младите с думите: „Да ни е честито родството!“, „Да се обичаме като сол и хляб!“ и др.

Големият годеж (годеж, голям строй, голям главеж, голяма углава, голям нишан) се извършва или в неделя, или на голям празник. Най-важният момент от него са уговарянето на детайлите относно предстоящата сватба. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното, колко трябва да заплати момковият баща за „бащино право” на момините родители и т.н.

След постигането на договореност свирците започват да свирят, а годежарите вдигат наздравици и пият за „на добър час”. Прието е на годежа гостите да се даруват с кърпи, чорапи или други дребни подаръци, които се слагат на дясното рамо.

Прието е периодът от годежа до сватбата да трае от 6 месеца до 1 година.