Защото избрах България

Днес в рубриката „Защото избрах България” ще ви разкажем историята на един човек, който е избрал възможно най-динамичният начин на живот. Говорим си с Гого Петров, който е цепач на камъни по алпийски способ или иначе казано се занимава с обезопасяване и укрепване на скални откоси покрай пътна, цивилна и промишлена инфраструктура в „Геострат”. Неговото ежедневие преминава в пътуване и приключения, и ни показва, че можем да бъдем свободни, щастливи и удовлетворени само ако следваме сърцето си.

Ти си човек с рискова професия и приключенски дух. Кога разбра, че имаш авантюристичен дух?

Щастлив съм, че съм от хората, които разполагат със свободно време, защото имам възможност да се занимавам с най-различни неща. Авантюристичният дух съм го наследил от родителите си. Не си спомням уикенд или ваканция, в която с брат ми и сестра ми да сме останали в София. Постоянно бяхме на море, планина, села, язовири, реки и т.н.

Преди известно време промених сериозно живота си. Нещата, с които се занимавах преди и които ме ограничаваха като време, останаха на заден план, въпреки че са професии, за които може би само съм мечтал. Бях бижутер, работех по специални ефекти в киното и това са най-интересните неща, с които съм се занимавал до ден-днешен. Само влечението ми към дялане на дървени миниатюри е незаменимо. Хубавото е, че може да се практикува навсякъде и по всяко време. Все пак за него ми е нужно единствено макетно ножче. То ми е подарък от много специален за мен човек - Симеон Шопов. Той е най-великият дърворезбар за мен.

Може да се каже, че работя сезонна работа, но съвсем не в типичния смисъл на думата. През летния сезон съм барман на прекрасния бар „Кораба“ в Синеморец, а когато лятото си отиде, се отправям натам, където има нужда от другата ми професия, а тя е обезопасяване и укрепване на скални откоси покрай пътна, цивилна и промишлена инфраструктура.

Организатор си и на планинския маратон Калaнджа, който се провежда именно в района на село Синеморец и ПП „Странджа“ в края на месец май. Голям ли е интересът и трудно ли е трасето?

Цял живот съм тичал, от малък започнах да се занимавам със спортно ориентиране, а успоредно с него и с лека атлетика. Тичането ме разтоварва, кара ме да се чувствам лек, особено тичането в планината. Може би затова реших, че мога да се справя с това предизвикателство.

Тази година ще се проведе за втори път. За наше щастие първият Маратон Каланджа 2016 г. пожъна неочаквано голям успех. Разбира се, благодарение на генералния спонсор  Х-л Белла Виста и всички приятели, които безвъзмездно се впуснаха рамо до рамо с мен да направим едно състезание по красивия бряг на нашето Черноморие и зелената Странджа планина.

По думите на участниците сме се справили повече от добре. Това ме кара да се чувствам изключително радостен и горд с постигнатите резултати. Трасетата са доста приятни за тичане имайки предвид, че Странджа планина не е висока и по маршрутите няма значителна положителна денивелация. Разбира се, има и доста технични етапи по брега на морето за сметка на прекрасните гледки.

Приготвили сме и множество награди и добро настроение, с които ще предразположим участниците, освен да се състезават и да се позабавляват. След награждаването ще има парти с много танци подсигурено от нашите приятели от бар „Кораба“.

Кое е мястото, което те свързва с България и къде се чувстваш най-добре - нависоко или надълбоко?

Няма определено място, което да ме свързва с България по специален начин освен родното ми място и семейството. Обиколил съм България надлъж и нашир и не спирам да откривам нови и нови прекрасни места и хора. Навсякъде из родината се чувствам вкъщи.

И морските дълбини и планинските висини са неописуемо красиви и уникални сами по себе си, но на високо определено се чувствам свободен и щастлив и предпочитам планинските върхове пред морското дъно.

Какво е за теб България?

Мястото, без което не мога. Няма по-хубаво нещо от това да пътуваш и след това да се прибереш вкъщи. Всичко, което имам, е тук. Семейство, приятели, любими места, работа, прекрасни спомени и надявам се прекрасно бъдеще.

Обиколил си Испания, Португалия, Италия… Обмислял ли си някога да останеш в чужбина?

Не си представям живота, без да пътувам.  Пътувам с приятели, винаги с автомобил или бус, без организирани екскурзии. До 23-те държави, втората по височина точка на Европа, връх Монте Бианко - една моя сбъдната мечта, и най-ниската точка в света -395м. под морското равнище в Йордания, до които съм имал щастието да се докосна, съм стигал точно по този начин. Най-далечните точки, до които съм стигал, са на югоизток в Йордания до границата със Саудитска Арабия и до най-южната точка на Испания и Европа – Тарифа, на северозапад от Ла Коруня до югозапад Сагреш в Португалия.

Никога не ми е минавала мисълта да търся щастието си другаде.

Винаги съм знаел, че тук имам всичко, от което се нуждая. От пътуванията разбрах едно много важно нещо, че никъде по света не предлагат прекрасно бъдеще заради сините ни очи. Никога не съм си представял да съм далеч от семейството и приятелите си за дълго време. Винаги ми се е струвало, че извън граница всичко е розово и красиво, защото ми е ново и непознато, но това са само първите впечатления. Като поразгледам малко извън лъскавата обвивка на туристическите дестинации, виждам, че не е толкова различно от вкъщи.

Навсякъде живеят хора като нас, неизбежно заобиколени от работното ежедневие, от трудности и успехи. Познавам доста чужденци, които са избрали нашата България за свой втори роден дом, и ги разбирам напълно. Дори през техните очи нашата родина е един малък рай.

Колко висок е върха, който България трябва да изкачи?

Според мен нашите управници са на прекалено висок връх, а там кислородът е ограничен и ги кара да не мислят трезво и адекватно. Трябва да слязат на земята, наред с всички останали Българи. Ако се позадържат още малко нависоко, народът ще трябва да направи спасителна акция за тях и да им помогне да слязат. Чак тогава, когато погледнат от по-ниско и си обогатят мозъците с кислород, чак тогава ще спре българският народ да бяга навън.

А какво би казал на младите хора? Каква е рецептата за този свободен и изпълнен с удовлетворение живот?

Няма лекар, който да ти напише такава рецепта. Ако искат да напуснат България, няма кой да ги спре. Ако искат да работят в природен парк в Кения, тук няма как да стане. Но ако искат да направят нещо стойностно и да помогнат на държавата ни да върви напред, то няма как да стане, ако са на хиляди километри оттук.

Затова мога само да кажа,

тук ни е мястото и от нас зависи всичко за в бъдеще.

И нека всеки да се опита да копира по нещо красиво, което го е впечатлило по света и да го предаде и на нас. Красивите неща и идеи са красиви, без значение от кой край на света са. Винаги сме били борбен народ, нека да останем такъв и занапред.

А свободата и удовлетворението са навсякъде около нас, просто трябва да се огледаме и да следваме и най-смелите си мечти.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.