История

„Знаеш ли, че родът Дуло никога не е живял сред прабългарите? Напротив. Прабългарите винаги са живели около тях. Ако погледнеш картата на движението на древните българи, прави впечатление, че родът Дуло винаги е в центъра, а племената кутигури, утигури, оногондури и всякакви други са гравитирали около тях. Нещо като пчелата майка и кошера. От рода са се определяли владетели и те са отивали да управляват племената. Какви ли не мистични сили и знания им се приписват. Даже легендата мълви, че са имали рецепта за безсмъртие.”

Когато “Градът на вълците” се озова в ръцете ми за първи път ми трябваха само няколко реда, за да се пристрастя и броени часове, за да попия всички останали. Отворете Goodreads - казват, че шедьовърът на Ирена Григорова е “учебник по тракийска история, замаскиран като приключенски роман”. Историята, която учехме в училище никога не ми е била интересна, не и преди този момент. Но между страниците на тази книга има нещо, което ме улови.

Интересен казус е къде свършва легендата и къде започва истината. До днес се улавям, че ми се ще по-голямата част да е вярна. Легендите и потомците. Традициите и тайните, предавани през поколенията. Жриците на Омуртаг, безсмъртните кариатиди, пазещи входа на гробницата на стария ни владетел. И те далеч не са единствените. А подземния град Всеземие, където хиляди години се пази познанието за вселената… Знае ли човек?

И всичко е свързано, оказва се. Далеч не спира в България и изобщо не започва тук. Преди време пътешествах из Казахстан - реших да отида в държава, за която не зная нищо. И какво открих там? Прабългарските следи в планините им - по-конкретно древен прабългарски символ, издълбан в стойката на един сокол.

Снимка: Димана Сотирова

А когато влязох в музея, оттам ме гледаха същите лица като на нашите ханове. Видях същите накити, дрехи, сечива. Същите юрти. И тогава всичко се навърза. Типичните черти на казаците, конското месо, което се продава навсякъде, сушеното сирене, направо генетичната страст на местните към пътешествията… И така изведнъж осъзнах, че се чувствам като у дома си. В една различна, противоречива и изключително чаровна държава. Единственото място извън България, където изпитвам усещане за домашен уют. Изглежда има защо.

Може би е време да си припомним кои сме. За да припомним и на другите кои са. За да им дадем история. Защото който няма минало, няма и бъдеще. За да им дадем корона и меч и отново да застанат начело на великия народ. Защото ние сме навсякъде. Завинаги.

„Родът Дуло владеел същите мистерии, като тракийските. Те също вярвали в безсмъртието и на душата, и на тялото. И те били стигнали до истината, че на хората трябва да се подава знание по малко, защото не са подготвени за повече.”

Ето защо сега само ще се погледнем и ще си кажем кои сме. А от утре постепенно ще си разкажем всичко. Защото знанието не е за алчните. То трябва да се споделя.

„Безсмъртието е тежко бреме. То спира развитието на душата, защото прескача доста от уроците, през които преминава всеки човек, по пътя на собствената си еволюция. Отказал безсмъртието, но избрал да остане пазител на философията и след смъртта си. Да защитава докрай каузата, в която вярвал.”

Дадох книгата на майка ми - тя години наред колекционира книги и малко известни факти за древните българи. След като я прочете, проведох кратък спор с нея. Тя каза, че била повърхностна и в нея нямало почти никакви факти. Аз отвърнах, че тя е написана за да разпали онези, на които никога не им е хрумвало да се интересуват.

И наистина, след края на последната страница, изпитах странен глад. Не само за прабългарската история, не само за тракийските приказки. В момента на масата пред мен е разгърнат том с митологични песни от народното творчество и оттам ме гледат змейове и самодиви, които искат да ми разкажат за себе си. Изпитвам глад за знания и като че ли няма по-подходящ момент за това. Защото сега искам да нахраня и останалите. И колкото повече навлизам в дълбокото, толкова повече се убеждавам - България е изключителна и има толкова много да сподели с нас!

България е моята кауза. Мисля да отложа следващите пътувания навън и да се разходя малко наоколо. Да потъна в историите, в легендите и тайнствените усмивки. Само че това не е пътешествие за един човек. Имам място за още, а и така ще е по-весело.

Идваш, нали?

Димана Сотирова 

Бел. ред. Към статията добавяме страхотната поредица на БТВ - "Българите".  Дълбоко я препоръчваме на всички, които искат да научат повече за нашата древна история и произход. Няма как да се стремим към светло бъдеще ако не познаваме славното си минало.

&list=PL8ypkvY8EqxcOdtbflKKbngIK5dRRqis-&index=1