Успелите споделят

Напоследък животните се оказват нашият най-добър пример за милосърдие, вярност и спокоен природосъобразен живот. Дори изглежда, че понякога именно в тях можем да открием искрица "човечност". Всички членове на "Приятели на четири крака" са точното олицетворение на това твърдение. Те се намират в една малка ферма, която приютява много и различни красиви създания - от кучето Кики та чак до прасето Пуки. Защо и как точно го правят ще разкажe Ростислав Аврамов, доброволец и приятел на фермата-приют. А следващият път, когато решите да отидете в зоологическата градина, ние ви препоръчваме вместо това да отворите картите и да потърсите китното село Хотница.

Каква е каузата на „Приятели на четири крака” и кой стои зад нея?

Каузата на „Приятели на четири крака”е насочена както към добруването на животните, така и към положителното в хората. В частност децата – едни от най-чистите защитници на животните.

Възстановява се връзката между тях и създанията, които в днешно време обикновено виждат само на картинки, в любимите си анимации и филми. Тук те разпознават в техните лица приятели, с които могат да пообщуват, да ги погалят, да потичат, да разкажат за тях, когато се приберат у дома. Едновременно училище за любов, едновременно атракцион и отмора.

Зад проекта стоят двама души, които преди близо 12 години поставят началото му. Вера и Виктор не са създатели на идеята за подобно място, но е факт, че е първото и засега възможно единствено в страната ни.

В чужбина най-известната ферма-приют е създадена през 1986 г. и приютява около 1200 животни. В България като тепърва прохождаща идея и разбира се, според възможностите си  „Приятели на четири крака” е дом на около 40 създания. Сред тях има коне, кучета, агънца, котки, пуйки, прасе, магаренца и др.

Разкажете ни интересна история от фермата!

Миналата година един от по-едрите питомци – конят Бинго, получи серизен пристъп на колики и имаше сили само да лежи на земята. Коликите обикновено са много опасни за тези исполини и е възможен летален изход. До пристигане на ветеринаря беше изключително важно Бинго да се изправи и лека полека да се раздвижва, най-малкото за да се отклони вниманието му от болката.

Вера и Виктор сториха всичко възможно това да се случи и в този напрегнат момент на помощ се притече кучето Shadow (Сянка). С коня си другаруваха, бяха станали приятели неотдавна. Сянка се доближи до Бинго, хвана въжето захванато за оглавника му и с резки движения го накара да се изправи.

С треперещи крака конят се подчини на тези опити и направи първите си крачки, с кучето все още държащо въжето между зъбите си. При видима опасност отново да залитне, Сянка с лай предупреждаваше големия си приятел да не се предава и го поодраскваше леко с лапите си - като знак, че помощта е близко. А тя наистина пристигна съвсем скоро и благодарение на намесата на д-р Драгнев всичко приключи добре.

Кой е любимият ви обитател на фермата?

Напоследък ми се открояват няколко персонажа, които определено не са ми безразлични. Това са козелът Андрей, кучето Кики, прасето Пуки.

Андрей е черно-бял козел, който при спечелено доверие няма да Ви остави да си отидете само с едно дадено му почесване. Ще се приближи до Вас, ще Ви огледа, после подставя муцуна за ласки. Ако Ви е здрав вратът, може и да се опитате да се преборите с него, като допрете глава до неговата и се бутате леко. Но това се случва по-рядко, той е галантен.

Кученцето Кики е най-дребното и притежава статусът „духче”. В смисъл, че не изпъква на очи и не се бута за внимание, а ако случайно я забележите може и да Ви се извини, че сте я видели. Но ако сте в приятелския ѝ списък, може с часове да я галите и да си комуникирате. Много обича кошницата си, в която прекарва повечето време. Интересното е, че я е страх от тъмното, а ако Ви се докашля или докиха случайно, почва да се кара, че смущавате покоя в стаята.

Прасето Пуки е най-невъзмутимият на външен вид обитател, но също така възможно и най-чувствителният. Със солидна осанка и крупни размери, но с нежна душа. Спомням си как първите седмици като доброволец във фермата-приют, тя неотлъчно ме следваше във всеки ъгъл и не сваляше поглед като опитен снайперист. Преценяваше дали съм приятел или трябва да защити Вера и Виктор от мен. С времето се успокои, но все още не сме си най-близки. Допуска ме на късо разстояние, понякога позволява да се галят меките ѝ уши. Но ако не нося нещо вкусничко, оплакването от живота и в частност несъобразителността ми с кратки, но силни звуци е гарантирано.

Какво да очакваме, ако решим да ви посетим в с. Хотница?

Може да очаквате своего рода реално превъплъщение на Бременските музиканти. Дворчета пълни с всякакви видове и размери животни, живеещи в пълна хармония. Част от тях се надпреварват кой да Ви посрещне първи и да провери джобовете за лакомства, които дори Вие не знаете, че криете. Други оглеждат от разстояние и преценяват дали сте с добри намерения.

Фермата-приют е със скромна, по подразбиране селска обстановка, но в това се крие и чарът ѝ – свеж въздух, приветливо настроени животни, добро настроение. А някои от нас имат нужда точно от това, по-далеч от забързаното градско ежедневие и технологиите. Добре са дошли както възрастни, така и деца. Посещават скаути, групички от училища, ентусиасти, доброволци. Планира се и провеждането на хипотерапия за деца, която включва извеждане на открито и раздвижване като създава взаимодействие между човека и коня. Подобрявайки емоционалното и физическо състояние, с положителен психологически ефект.

А как можем да помогнем?

Физическият труд и финансовата подкрепа по подразбиране са есенциални за проект като този, който разчита основно на собствения си здрав гръб и лични средства за просъществуването си. От друга страна е много важно и простичкото разпространяване на вестта, че изобщо такова място съществува.

След дълги години работа, все още има доста хора, които не знаят за фермата-приют, а възможно биха искали да посетят подобно място. Аз лично научих съвсем случайно за него. Следях работата на подобни чуждестранни проекти и си представях как след време заминавам за чужбина и се присъединявам към тамошен екип. По благоволение на съдбата, в България се оказа, че има такова място и помощта ми е добре дошла тук. Както и тази на други желаещи подобно убежище за животни в страната ни да продължи своята работа. Не са важни дори толкова възможностите откъм средства и време, а доброто намерение и желание.

Животните – това са...

Наши приятели. Безрезервни приятели, които не са до нас само в добри времена, ще споделят и тъжните моменти. Обикновено човек държи на своите приятели, гледа да не ги обижда. Ако случайно нещо стори дори без да иска, гледа да поправи грешката си и всичко да бъде наред. Както казва актьорът Хоакин Финикс:

„Не коства нищо на човек да бъде мил към животно.”