История

„На мен не ми трябва царство, още везирство. На мен ми стига царството, дето ме тачи народът, гладни и сиромаси, вдовици и дребни дечица.“

Капитан Петко войвода

Роден в благо, българско семейство в далечната 1844 година, Петко Кирков е заобграден от осем братя и сестри. Възпитан с тракийската музика и гърмела на пушките на село Доганхисар, момчето носи в себе си силната любов към милата и поробена България!

Заключвал многократно в душата си мъките, спохождали семейството му, турските своеволия, еничерските несправедливи прояви върху българския народ и множеството последствия от девширмето (кръвен данък), Петко нарамва пушка и се отдава на пустия хайдуклук.

С нож, пушка и вярна дружина той успява да отмъсти на заптиетата, почернили неговото и комшийските семейства. Точно с това лично отмъщение започват и безбройните подвизи срещу турските башибозуци.

Вярната хайдутска чета, чиито капитан е Голям Петко, дерзае и брани родопските села и тракийските низини от набезите на турските нашественици! Спасява десетки животи и брани младите момчета по селата от превръщането им в еничари. Участва в Критското въстание (1866 – 1869), организирано от гърците срещу турците, в следствие на което Петко отново се проявява като храбър ръководител и спечелва знанието „Капитан“.

В 1873 година, четата на Капитана става въстаническа, нарича се „Първата българска родопска дружина“. Последват десетки сражения през идните три години. Въстаническата чета броди по южните балкани и пази с доблест и чест най-святото и най-милото.

Заветният момент настъпва през зимата на 1877 година, пред разгара на Руско-турската освободителна война.  За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях. В края на декември 1877 година четата влиза в Мароня и освобождава града и околният район от турска власт. До март 1879 г., четата е пазител в Средните Родопи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт четата е разпусната.

След разпускането й, войводaтa заминава в Русия по покана на ген.Скобелев. Там е представен на император Александър II, който награждава смелия българин с чин „Капитан“  и  Орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието си във войната. Наградният фонд се изразява в имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Кирков скоро продава и се завръща в България.

Историята ражда велики хора, достойни да оставят трайна следа! С мъжка храброст, неизменна обич към родината, преданост пред дружината, завидна дипломатичност и голямо сърце, Капитан Петко войвода бива пример за достоен, български стожер! Той посвещава живота си на борбата срещу поробителя, брани бедни и сиромаси, пробужда страх у бейове и паши.

Днес на 7 февруари, отбелязваме 116 години от смъртта на великия българин! С внушителен ръст, пъргав, разсъдлив и с кротък нрав, Петко Кирков и до днес се почита като командира, защитник на Родопите.

Ралица Цингова