Великите непознати

„Румена мома войвода, турнала пръстен във бука. - Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде. Румена пръстен удари. - Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!“

Народна песен

В българската история има много знайни мъже - хайдути, войводи, революционери, четници, все имена на храбри бранители на България и борци за освобождение. През тежките времена на османско владичество (1393-1878) хиляди мъже изоставят скромния дом, почтеното семейство и бащината нива, за да дирят справедливост по хайдушките пътеки. А жените им... подхванали плетката, накладили огъня и заложили гърнето с боб, отправят своите молитви пред иконата, скрита изпод проядения сандък, останал от сватбената зестра.

С непримирим дух, несъразмерна дързост, мъжка сила и женска харизма, в българската история присъстват имена на славни жени, които вместо да подхващат плетка са стискали револвери, вместо да наклаждат огън, са стягали хайдушките си одежди и вместо да разчитат на молитви, са излизали в гората, на хайдушките сборища заедно с мъжете!

Техните имена са предавани от поколение на поколение с обич и възторг – Сирма войвода, Бойка войвода, Боряна войвода, Рада войвода, Каймак Стойна, Тодорка, Грозданка… все млади и хубави, все войводи!

Една българка обаче, обединява всички качества на предшественичките си и носи красивото родно име – Румена Павлова!

Родена в най-неподходящото, мътно и тежко за българската рая (роби) време (1829 год.), Румена от малка скита по горите около родното село Гюешево, област Кюстендил. Още като невръстна черноока, чернокоса девойка, Румена проявява строг характер и неимоверна сила! Израствайки, съпътствана от мъките на робския живот, младата дама пробужда хайдушкия дух в себе си.

Ненавършила още 14 години, Румена е омъжена по волята на баща си. На осмата година от съжителството със своя съпруг ражда синът им Андон. Противно на очакванията, обаче духът на Румена на сломява. Тя отказва да готви  боб и да тъче бебешки завивки на завещания стан! Хвърля хурката, надява хайдушки одежди, изоставя мъжа и невръстното си 4-годишно момче и повежда хайдушка дружина из Осоговските планини, опровергавайки всички стереотипи на омъжена жена и майка.

Всички разказват за "Царицата на планината". Насилници, но и чорбаджии са се страхували за кожата си. С един основен свой подход, Румена отличава себе си като войвода - бърза е. Четата на царицата едва е смогвала на нейното темпо за нападения. Дори нощем, когато всички знаят, че турците си почиват и не нападат, тя и дружината е бродила по балкана и търсила справедливост пред башибозуците. С мъжка сила и женска хитрост, Румена се отличава в историята като добър пълководец и опасен противник. Бързината, с която се придвижвала четата, нощните нападения, изненадата, внезапните удари накарали всички в Кочани, Кратово, Щип, Крива паланка и Кюстендил да треперят. Четата на Румена войвода била неуловима благодарение и на верните ятаци. Сред тях имало българи, каракачани и турци. Редица легенди разказват за Румена, толова интересен, непредсказуем и вълнуващ е бил изборът й. Сред българите, които тръпнели само при изказа на името й, Румена се славела и с точния си мерник. Знаела се и с това, че набивала в кръг куршум след куршум, а подир това пращала в средата на този кръг последния куршум, за да покаже, че оловото в ръката й е послушно като показалеца й. 

Румена войвода спасява десетки животи на новородени дечица, пребити жени и повалени мъже! Брани планината и води дружина от непоколебими, силни и здрави българи, подкрепяна от нейния верен байрактар – Стоян Ковача! След своето запознанство, Румена и Стоян били просто бойни другари, вперили усилия в обща кауза. Не след дълго пламва бурна и истинска любов. Стройна, снажна, красива и обаятелна, смелата като лъвица,  Румена, омайва с красота и покорява с оръжие турските башибозуци в името на свободна България!

Спомените разказват, че Румена не само е стъписвала с поведението си всички, нещо повече, събаряла е обичаи, отхвърляла прегради, разрушавала вековни догми… Затова железния й път е изпълнен с превратности и кървави драми! Той е низ от възходи и падения, от възторзи и разочарования, от срещи с верността и черното предателство.

Дружината на Румена войвода се включва в революционните чети на знайни български революционери, много от четниците обаче не могат да възприемат унижението да се сражават редом с жена. Това е и причината за биографията на българската хайдутка да съществуват безброй спекулации.

Горда, смела и жизнена, с внушителен глас и омайна визия, смелата Царица на Осоговските планини - Румена, до последен дъх защитава родината си! Носталгията по женския начин на живот, майчинството и любовта не секват, но предаността, отдаването и битката за България надминават всичко, което може да се преплете в усещанията на една непокорна българка като Румена. Тя е пример за непримиримостта, която не бива да обличаме в рамки и днес, живеейки в демократична, уж свободна държава. Румена е онази руменост по лицето на всеки един от нас, грижещ се, бленуващ, живеещ в името на просперитета на България. Румена е споменът и настоящето за една вечна борба - борбата за чиста и свята Родина.й