Успелите споделят

Хара Нурин е магистър по икономика от УНСС, учила е в PR School към НАТФИЗ Кр. Сарафов и кино сценарий в Творческа академия Валери Петров. Текстове на Хара са четени във форматите "Пощенска кутия за приказки" и "Писатели без книги". През 2019 година по неин сценарий е заснет късометражният филм "Любовен час/Love Hour", който печели първа награда в конкурса Huawei Smartphone Film Festival за най-добър филм, сниман с телефон и почетна награда на Berlin Flash Film Festival.

През 2023 година излиза дебютната книга на Хара "Истории от утре и вчeра", която съдържа 21 кратки разказа. Издател е РИВА. Същата година старинно писмо, наречено "Испанско лице" става част от сборника "23 любовни писма" и спектакъл със същото име на драматурга Яна Борисова.

Какво те вдъхновява да пишеш?

Като дъщеря на граф Сен Жермен, най-много ме вдъхновява да пътувам във времето. Намирам го за най-забавното приключение! Не случайно в дебютната ми книга има история както от 14 век, така и от 2172-ра година. В последно време черпя не по-малко вдъхновение и от артистите, с които работя. Благодарение на тях разбирам дали текстът ми звучи вярно и въздействащо. По време на премиерата на „Истории от утре и вчера“ имах удоволствието до мен на сцената да бъдат впечатляващи актьори като Петър Антонов, Силвия Петкова и Александра Костова. Беше незабравимо!

Как измисляш имената на героите си?

Имената на героите сами идват, заедно с тях. Представям си ги като живи, пълнокръвни хора, които мога утре да срещна в кварталния магазин, да речем, или напът за Пловдив. Сега се сещам, че докато пишех „Боклукчиите от стария град“ бях закъсала с името на един от героите. Нищо не ми звучеше подходящо за характера, който изграждах и непрекъснато тествах различни имена, а после ги задрасквах. По това време ми се наложи да взема такси за една спешна среща. Попаднах на шофьор, който разказваше невероятни неща и приличаше досущ на персонажа ми, който намира изоставено бебе до една кофа. Тогава видях на таблото изписано името му - Сотир. Досещате се, че кръстих героя на него.

Имаш ли история, която все още не си написала?

Има, разбира се, но мисля да поработя върху това и следващия път, като се срещнем и ме попиташ: Написа ли онази, ненаписаната, история? аз да отговоря: И още как!

Какви книги четеш?

В момента чета книги, свързани с минимализъм. Те са писани най-вече от японци. Иска ми се да се доближа до съвършенството да не държа икони на десктопа си например. Също така да подредя снимките си от телефона, да изчистя дома си от излишните вещи и най-вече да спра да купувам такива. Много по-леко и щастливо се живее с по-малко.

Напоследък чета и доста киносценарии, както и театрална драматургия. Киносценарият, който е на нощното ми шкафче е ‘Locke’ на Steven Knight, заедно с пиесата „Място, наречено Другаде“ на Яна Борисова, мой скъп учител и вдъхновител. Пиесата има впечатляваща театрална версия с Боряна Братоева и Петър Антонов, под режисурата на Димитър Коцев-Шошо.

Как си представяш бъдещето?

Живея в настоящето. Наслаждавам се на сезона сега. И на този разговор сега. Мисля, че не трябва да го гадаем толкова това бъдеще! Но ако намекваш за историята от книгата „Здравей, аз съм твоето Бъдеще“, то нека вашите читатели сами я открият.

Кое е твоето любимо място за писане?

Мисля, че въображението е най-свободната територия в човешкото съзнание. Там се ражда всичко. Обичам да си водя малки бележки в телефона, докато пътувам, а домът ми е уютното място, където най-добре пиша и редактирам.

Промени ли те издаването на книгата ти?

От момента, в който Або от издателство Рива, преди три години ми каза да си изпратя ръкописа при тях и настоящия момент, доста съм се променила. Сега съм по-смела и по-уверена. Много е важно някой да повярва в теб, да застане зад теб. Срещнах забележителни хора около излизането на книгата и това ме прави истински щастлива.

Имаш ли любима история от книгата?

Последната, 21-ва история, която носи заглавието „Пожелай ми насрещен вятър“, защото продължавам да си я представям като филм и заради финалната реплика на парапланериста към момичето, в което е влюбен: „Искаш ли да те науча да летиш?“.

Кои са нещата, които те карат да се усмихваш?

Аз съм от хората, които много се смеят. Дете, джапащо в локва, облак, приличащ на летяща чиния или лабрадор,  шумно хрупащ моркови са в състояние да ме накарат да се усмихна на мига, независимо какъв е бил денят ми. В късометражния филм „Любовен час“, който направихме преди време със Слави Ангелов, Мартин Гяуров, Мила Иванова и Сава Пиперов, участва шоколадовият лабрадор Дòбър. Дòбър консумира морковите досущ като кокали. Трябва да го видите!

Какво мислиш за бъдещето на писателите в България?

Надявам се да четем добра българска литература и напред. Светът предлага толкова възможности за реализация, които преди са били немислими. Има място за всички под слънцето, но най-вече за талантливите и решителните, защото времето отсява точно тях.