Култура

Книгите са точно толкова застрашени от Kindle, колкото стълбите от асансьорите.

Стивън Фрай

Преди години това щеше да е друг текст. Но преди години аз бях друга Деси.

Обичам да чета. Това може би е меко казано след като имам чувството, че цял живот това правя. Чета за удоволствие, чета, за да науча нови неща. Чета, за да забравя и чета, за да си спомня. Чета, за да живея, чета, за да бъда други хора. Чета, когато съм тъжна, чета, когато съм щастлива. Чета, за да намеря отговорите на всички въпроси, които ме вълнуват. Но най-вече чета, за да намеря себе си.

Четенето е суперсила, за която съм писала неведнъж. Отне ми време да разбера, че няма значение как, кога и на какъв носител четеш. Единственото, което има значение, е самото четене.

Хартиени книги

Първите книги, които съм държала в ръце, са били хартиени. С тях съм израснала. Оттук идва и носталгичния фактор, когато става дума за четене. Обичам миризмата на хартията и мастилото. Обичам да разлиствам страниците, да вдишвам буквите. Хартиените книги са красиви. Винаги съм искала голяма библиотека с много книги. Да ги гледам, да им се възхищавам, подредени на рафтовете. Дори докато пиша този текст, постоянно поглеждам вдясно от мен, където е сегашната ми библиотека. Все едно търся вдъхновение. А може би го правя неволно. Важното е, че книгите ми са близо до мен и това ме успокоява. Затова рядко излизам без книга - чувствам се все едно съм излязла гола.

Електронни четци

Имам Kindle от 2 години. Получих го като подарък за рождения си ден. Честно казано не съм искала електронен четец. Мислех, че някой ден мога да пробвам такъв, но приятелят ми ме изненада. Когато отворих кутията бях запленена. Беше толкова изящен, че ме беше страх да го докосна, да не му направя нещо. Аз и Kindle-ът бързо станахме най-добри приятели. Главна роля за това изигра моят BBB (best book buddy), който ми подари цялата си електронна библиотека. Там намерих и първата книга, която грабна сърцето ми и я няма издадена на български език - Libriomancer. Както се казва - останалото е история. 

Kindle-ът обогати читателския ми опит. Благодарение на електронното четене открих светове, за които дори не съм си помисляла, в книги, които (най-вероятно) никога няма да бъдат издадени в България или на български език. А най-хубавото е, че мога да имам всяка книга, която поискам, за нула време. Това е изключително важно, когато четеш поредица, както е при мен в момента. Последната книга от нея ще бъде издадена на български език през пролетта, но аз не бих могла да чакам дотогава. Не и когато имам избор!

Всички хора имат предпочитания на какъв носител да четат. А има книги, които сами те тласкат към един или друг формат. Аз например обичам да чета научна фантастика на Kindle-а, защото усещането е по-футуристично. Има прекрасни книги с твърди корици и божествено оформление, които просто човек трябва да има и да чете на хартия. В този случай книгата е произведение на изкуството и макар и текстът ѝ да може да се чете по всякакъв начин, без това да я държиш в ръцете си, да разлистваш страниците и да се наслаждаваш на илюстрациите, усещането просто няма да е същото.

За да улесня живота си и да не чувствам, че пренебрегвам някоя книга, разделих четенето си. На Kindle чета само на английски език, а на хартия - на български. Така винаги мога да превключа от едното към другото без да ми е съвестно. Има съвсем малко изключения, но те просто потвърждават правилото ми.

Оказва се обаче, че според редица проучвания четенето на електронен носител и на хартия е различно или по-точно действа по различен начин на мозъка ни. При едно от тези проучвания, проведено в Норвегия, на две групи хора е даден един и същи текст, който да прочетат - едните на хартия, другите на електронен четец. Оказва се, че тези, които са прочели текста на хартия, могат да отговорят на много повече въпроси и са запомнили по-добре историята. Четенето на хартия действа по-добре на паметта и фокуса (или поне така твърди това проучване).

Според един от учените, които провеждат проучването, видимият резултат - това как страниците отляво стават все повече, а отдясно - все по-малко, може да има връзка със запомнянето и прогреса при четене. Човек се чувства по-добре, когато вижда колко много е напреднал - фактор, който отсъства при електронен носител. 

От друга страна (и според друго проучване, този път в САЩ) младите читатели са по-склонни да се доверят на електронните книги. Това според учените се дължи на факта, че този тип четене е по-близък до тях - те използват електронни устройства в ежедневието си, откакто се помнят. Дори ученици, които не се интересуват от книги, са по-склонни да прочетат нещо на електронно устройство, но не биха посегнали към хартиената книга, която често чувстват извън своето време. Функционалностите на електронните четци също са добре дошли - промяната в размера на шрифта, да "прехвърляш страниците" по начин, по който си свикнал да swipe-ваш на смартфона си. И най-голямото удобство - това, че може да побереш хиляди книги в малко устройство, което да пъхнеш в джоба си.

Дискусията за хартиените и електронните книги започва да изглежда стара колкото света. Или поне се води, откакто съществуват електронни книги. Истината е, че няма нужда да избираш - можеш да четеш както ти харесва. Електронните книги са част от нашия свят, но това не значи, че хартиените книги ще изчезнат - продажбите им всъщност в последните години дори се увеличават.

Може да предпочиташ едното или другото или да си еднакво доволен от двете. Четенето е важно само по себе си, защото води до нещо още по-важно - разбиране. Затова и книгите са различни от всички други носители на информация като списания, статии, видеа, снимки и т.н. Четенето на книга ти позволява не само да получаваш информация, но и да разсъждаваш върху нея, да я оценяваш. Книгите ни учат на критическо мислене, чиито дефицит все повече се забелязва. Затова чети - без значение къде, кога, как и на какъв носител.