От сърце

Помните ли колко досадно беше, когато бяхме деца и бабите и дядовците особено настоятелно ни караха да разказваме ежедневието си? „Как мина денят ти?“ беше задължителният въпрос, който тогава много, ама много ме дразнеше, защото трябваше да влизам в обяснителен режим и да разказвам ежедневието си. 

А баба ми търпеливо ме изслушваше за всичко, интересуваше се, питаше. Постепенно и аз се увличах да ѝ разказвам и ми ставаше някак леко. Хем ме дразнеше това според мен събиране на информация от нейна страна, хем ми беше приятно, някак се омилостивявах, че има кой да ме попита и изслуша. 

Сега, години по-късно, този въпрос бе преоткрит като начин на комуникация. Преоткрит, но през влиянието на Запада. Стотици сериали, филми, психологически книги за това колко е важно да си говорим, комуникираме, споделяме, разказваме. И изведнъж отново стана модерен въпрос. 

Модерните семейства сядат заедно на масата да вечерят заедно и да си приказват за деня си не защото така го чувстват, а подражателно, на семейния образец и щастие от някой филм. Питат се как е минал денят им, но не се изслушват. Просто се питат и задачата е отметната. 

Тези хора в тези семейства сякаш не изпитват нужда да го направят, а го правят просто защото трябва, защото са го видели, защото някъде пише така.

Този начин за разговор и споделяне, преосмисляне и взаимно изслушване, комуникация, не е измислен на Запад. Той е традиционно вкопан в нашата народопсихология, вярвания, традиции. 

Години наред семейството се е събирало, хранило се е заедно, говорило си е за всичко. Младите не са ровили в телефоните си, ако изобщо присъстват на сбирката, а са слушали и попитали разказите на по-възрастните. Това са били дори любими моменти. Да се съберат всички заедно и да си разказват, да си говорят, да споделят. 

Днес бих дал всичко, ако можеше моята баба отново да ме попита: А как мина денят ти?

И всъщност донякъде има шанс това да се случи. В социалните мрежи вече има група „Как мина денят ти?“, в която всеки може да сподели, да разкаже за неговия ден на останалите членове. Да прочете как е минал техният ден. Защо не и да дискутира с тях. Групата е нова и тепърва набира популярност, но вече има не малко членове. 

Така че, ако има сред вас, четящите тук, хора, които биха искали да разкажат как е минал денят им, винаги могат да се присъединят и да го направят. Само трябва да го пожелаят и да се присъединят. 

Хей, читателю, а как мина твоят ден?