Хлебна терапия – вдъхновението на една българка, обиколило света
Кое е това нещо, което всички обичаме? Нека ти подскажа. Няма как минавайки покрай някоя уютна пекарна, сетивата ти да не бъдат докоснати от онази миризма на тъкмо изваден от фурната топъл хляб. Чак да ти се стопли сърцето, защото хлябът е любов, дом, огнище. В много култури и езици е символ на мира. Точно затова е най-сладък, когато е споделен.
Точно това е и мисията на Д-р Надежда Савова-Григорова, основател на проекта „Мрежа Хлебни къщи“ - споделяне, сплотяване и създаване на мир чрез месенето на хляб. Българката е културен антрополог и изследовател на света, но на първо място един позитивен човек, пълен с много идеи и вяра в доброто. Пътувала е из 77 държави, за което е заслужено отличена от световноизвестното списание National Geographic като „Пътешественик на годината“ за 2012. Интересът й към читалищата се превръща във вдъхновение за създаването на проекта. То е място за сплотяване на хората чрез всякакъв вид изкуство. Така, преплитайки символиката на хляба с читалището като място, се ражда идеята за „Хлебни къщи“.
Д-р Надежда Савова-Григорова Снимка: National Geographic
Проектът представлява мрежа от иновативни общностни центрове подобни на читалищата. Там, чрез разнообразни творчески методи свързани с месенето на хляб, се сплотяват различни групи от хора, както и такива със специални потребности, увреждания и трудности. Физическите „Хлебни къщи“ са 8 на брой в България, но обикаляйки света, създателката на проекта обучава много хора от най-различни държави и така се развиват множество програми “Хлебна къща” към различни организации, университети, общностни инициативи.
Социалната мисия на тази мрежа от хора се изразява най-ясно в така наречената „Хлебна терапия“. Този вид специална арт терапия е безплатна и насочена към хора в неравностойно положение - от хора с различни физически и умствени увреждания до жени, преживели домашно насилие, групи със зависимости, деца без родители, възрастни хора от старчески домове. Накратко, групи от хора, които често биват изолирани от обществото и в много случаи просто имат нужда от място, в което да се съберат с други и да усетят уют и спокойствие. Именно в Хлебната къща, посещавайки „Хлебна терапия“, на тези хора се дава шанс за развитие на въображението, социални умения, при тези с най-тежки увреждания се развива говор и движение, и като цяло е една прекрасна възможност за съвсем естествен начин на интеграция в обществото чрез комуникация и запознанства. И всичко това чрез интерактивни игри като „Театър на трохите“, където хората създават истории от брашно и кукли от тесто или пък „Кухненска музика“ - време за създаване на песни. Тази дейност не е просто месене на хляб, а всякакви видове изкуство събрани заедно, разливайки се от пръстите на ръцете с много любов!
Обучаващите се на работа използват специален наръчник, правен с психолози и социални работници, в който се описва работата с най-различни групи от хора с проблеми. При разговора ми с Надежда, тя сподели, че е ключово хората да разберат, че съществува такова място –„Хлебни къщи“ са винаги с широко отворени врати, всеки може да идва свободно и винаги ще се срещне с нови и интересни хора. Разказа ми как обучените хора водят хлебна терапия на различни места като училища, университети, обществени центрове, по програми из цял свят (над 20 държави). Освен физическите къщи в България, интересно е да се спомене, че има такава и в Таджикистан – в отдалечено село без ток, на границата с Афганистан, създадена от габровка доброволка там. Америка пък се радва на мобилна хлебна къща, която обикаля из различните бедни квартали (като Харлем) в щатите Ню Джърси и Ню Йорк. С удивление разбрах, че хора от цял свят сами намират в интернет „Мрежа Хлебни къщи“ и искат да продължат делото на Надежда. Пример за това е един бразилец, който се е вдъхновил от идеята, дошъл е специално в България за обучение и се е върнал в Бразилия, за да отвори собствена фурна-социално предприятие, където да предлага и безплатни занимания с методи на мрежата!
Заговаряйки за фурни, няма как да пропусна „Социалните фурни“ създадени като модел от мрежата, където като работници биват наемани и хора с различни трудности и проблеми. Давайки работа на този по-специален тип групи, им се дава шанс за интеграция и пълноценност. А хлябът, който се приготвя е като този на баба - само с квас и чисти брашна, но и най-вече с толкова много любов и доброта!
„Когато си добронамерен, винаги нещо се случва, различни хора ти помагат, намираш съмишленици - просто и Господ ти помага, когато наистина го правиш с кауза.“Така и ми отговори Надежда на въпроса дали е имало много трудности около създаването на проекта. За нея ключът към успеха е да правиш това, което обичаш. Затова и продължава да предава идеите си и желанието за по-голямо развитие и интерес на младите към социалното предприемачество в България. Дори в момента създава училище точно за тази сфера - www.socialenterpriseschool.eu . На тази тематика е и последният й иновативен продукт – специална кооперативна игра наречена „Хлебари без граници“, която учи деца и възрастни на създаване, вдъхновение, творчество и всичко свързано със социалното предприемачество. Повече можеш да разбереш тук. С тази игра, „Хлебни къщи“ печелят престижната награда на Обединените нации - „Награда за междукултурни иновации“, която за първи път се печели от България сред над 1000 кандидатури от 120 страни.
Радост и любов – това носи тази прекрасна кауза, зародила се в България, но вече разпространена за изключително кратко време по целия свят. Хиляди ръце, събрани да месят заедно - в това изкуство всички сме равни, то сплотява и дарява вътрешен мир. Защото топлият хляб е създаден да се споделя.
