"Хора за хората" ни напомня защо е важно да не забравяме, че сме преди всичко хора
С наближаването на коледните празници, много от нас искаме да направим нещо добро за някого другиго – да дарим за дом за деца, да помогнем на бездомни животни или на възрастни хора в нужда. Това е прекрасно, но е важно никога да не забравяме, че тези хора и животни имат нужда от помощ целогодишно.
Затова и реших да ви запозная с историята на Силвия Николова – една жена, която помага всеки ден, независимо дали е празник, или делник. Тя е основател на „Хора за Хората“ – една фондация, която подпомага деца в нужда. За нея няма значение дали тези деца са българчета, от ромски произход, със увреждания или без – за нея всички те са просто деца, невинни създания, с нищо незаслужили съдбата си.
Но заслужаващи щастливо и нормално детство. Запознах се със Силвия преди месец, когато аз и компанията, в която работя, дарихме хранителни продукти за домове за деца по инициатива, организирана от нея. Нейната скромност и доброта са качества, които за съжаление все по-рядко срещаме в модерния свят. Затова е важно да разкажа историята й с надеждата, че прочитайки я, поне един човек също ще поиска да помогне на каузата.
Силвия, как започна твоята история и „Хора за Хората“?
Фондация „Хора за Хората” е учредена за подкрепа на деца в неравностойно положение. Идеята за това да помагам и подкрепям хора в нужда е нещо, в което намерих смисъл и удоволетворение. Не мога да си представя да прекарвам времето си правейки нещо друго!
Фондацията е учредена през 2013 г. и оттогава не сме спирали с различни инициативи. Ясно си спомням първата среща с децата от дома в с. Доганово – беше наистина преломен момент за мен. Направихме им изненада за първа пролет в едно заведение – организирахме обяд с игри и подаръци, децата пяха и танцуваха.
Не можеш да си представиш щастието, изписано по личицата им! Оттогава нашата мисия е да доставяме усмивки и щастие.
Това звучи наистина специално! Какво те накара да започнеш тази инициатива?
Съвсем честно, не знам какво ме накара. Може би е редица от фактори плюс осъзнаването, че тези деца нямат нищо свое и са напълно беззащитни. Но съм щастлива и доволна от това да доставям радост и надежда за бъдещето!
Наистина ме зареждат положително и ми дават стимул да продължа да правя всичко това за тях. Според мен, да помагаш е вътрешна нужда и не става насила.
Съгласна съм! Какви инициативи имате през годината?
Нашите инициативи са разнообразни. Много е важно децата да усещат грижата целогодишно, а не само на Коледа. Затова правим летни лагери на море, екскурзии за опознаване на България, осигуряваме дрехи, храна и други неща според нуждите на конкретния дом.
Обсъждаме с директорите на домовете и взимаме общи решения какво е най-важно да се направи в даден момент. Ние сме фондация, която има за цел инициативите да са хем приятни, хем полезни за децата. Важно е за тях да имат възможност да попадат на места извън дома, да общуват с различни хора и да се социализират.
Целта е да не са изолирани от външния свят и приятните изживявания. Важно е да виждат и розовия цвят на живота, а не само проблеми и нещастия!
Имала съм случай, в който деца в ресторант да ме питат може ли да използват солта на масата. Дребни на пръв поглед неща, но на тях не им се е случвало да бъдат на такова място. Нашата цел е да ги научим на всичко от реалния живот и да ги подготвим за следващия етап в живота им.
Когато навършат пълнолетие, тези деца трябва да се интегрират добре в обществото и трябва да им се даде шанс да учат и да работят наравно с останалите. Ако обществото ги маргинализира и отхвърля, те нямат друг избор освен да тръгнат по лош път, от който връщането е много по-трудно. Затова е важно още от малки деца те да усещат грижи и любов.
Какво смяташ за ваш най-голям успех? А най-тъжният момент?
Най-големият успех е всеки път, когато изпълним инициативата и децата са доволни. Успех е да видиш как дете прави и хапва нещо за първи път и усмивката е грейнала на лицето му. Чувството е насравнимо! Най-тъжното е ,че ние не можем да заместим семейството. Съдбата на децата без родители ги е лишила от майчина и бащина любов и грижа, това няма как да се запълни.
Всеки има нужда от внимание и грижа, някой да го прегърне и разбере. Надявам се в бъдеще проблемът с изоставените деца да бъде все по-голяма грижа на държавата, да се развие социална политика както и да се осигури повече информация относно контрацепцията сред младите хора и в ромските квартали.
От какво имате нужда, сега и през годината? Как може да участва всеки?
За да бъдем успешни, имаме нужда от съмишленици и хора, които да ни подкрепят. Имаме инициативи, за които са необходими финансови средства за транспортни разходи, нощувки и хранене, както и такива като тази в момента за набиране на хранителни продукти.
Така че сме дали възможност всеки да избере с какво желае да помогне. TimeHeroes са включили на сайта си няколко от нашите инициативи, а ако някой иска да се свърже директно с мен може да го направи на horazahorata@gmail.com. Аз вярвам, че когато човек желае да помогне, ще намери начин да се включи.
Имате ли подкрепа от държавата и от институциите?
Може би за някои НПО-та има, но за нас не е имало. Аз не съм получавала подкрепа от държавата или институция – всичко, което правим, е благодарение на донори. Благодаря на всички фирми и физически лица за доверието и подкрепата. С повечето работим от самото начало до днес и съм много щастлива, че до момента всички замислени инициативи са изпълнени.
Разкажи ни малко за себе си?
На 34 г. съм и съм щастливо омъжена. Имам прекрасно семейство, мъжът ми ме подкрепя и ми помага много. Обичам работата си, намирам смисъл в нея и съм щастлива от всеки малък успех. Завършила съм икономика, но това не е моята професия.
Позитивен човек съм и смятам, че всичко се постига с желание и работа. Радвам се, че има хора, които ме подкрепят, и се надявам да се увеличават. Чувствам се пълноценен и реализиран човек и си пожелавам още дълги години да имам силите и здравето да движа фондацията, защото има още много деца, които се нуждаят от помощ.