Интервюта

С наближаването на 15. издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, нараства и еуфорията около артистите, участващи в него. Организаторите на фестивала, както и всички „пленени“ от неговата магия, тръпнат в очакване за откриващото представление “Дуети с абстракции“ на Юлиан Вебер (Германия), което ще се състои на 9 май в НХГ „Квадрат 500“.

Артисти от редица европейски държави ще покажат, че танцът не е просто изкуство, той е начин на живот. В този непринуден разговор обаче бързаме да ви запознаем с българския хореограф, чието представление ще даде началото на 3. „Българска танцова платформа“ на „Антистатик“. Неговото име е Филип Миланов, а на 11 май от 17 ч. ще гледаме представлението му LOVECAGE.

Любовта към танца се заражда съвсем случайно у Филип, но за сметка на това никога не спира да гори. Отвежда го в НАТФИЗ, където завършва „Театър на движението“. Дебютира като хореограф на IX Международен конкурс за съвременна хореография „Маргарита Арнаудова“ и печели наградата на международното жури и наградата на публиката за спектакъла “EXIT”. Следва и накрада ИКАР за същото представление, а през 2021 г. идва и отличие за хореография от Съюза на музикалните и танцови дейци в България.

Вече 10 години Филип е и част от трупата на балет „Арабеск“, а през 2017 г. става артистичен директор на танцова компания „Стрийм Денс“. През цялото това време не спира да работи като хореограф за оперни и театрални постановки, както и за редица авторски проекти на независимата танцова сцена. Такъв пример е и LOVECAGE, за който научаваме повече от този разговор:

Кой е Филип Миланов? Опишете се с три думи, които ви олицетворяват.

Енергичен, импулсивен, интуитивен.

Театър или кино?

Театър.

Клуб или бар?

Определено бар.

Дипломата ви е по специалност „Театър на движението“. Дешифрирайте ни какво означава това. Набляга се повече на „театъра“ или на „движението“?

Най-просто казано – в театър на движението основното изразно средство е езикът на тялото. Специалността набляга както на театъра, така и на движението, но движението определено е по-застъпено в процеса на обучение. За мой късмет попаднах в НАТФИЗ в класа на доц. д-р Александър Илиев, който е изключителен човек в какви ли не разнообразни аспекти – житейски, професионални и нечувани.

Като негови студенти, говоря за целия ми клас, ние имахме свободата да избираме – всеки можеше да се занимава с това, което най-много харесва, и да се развива в това, в което се чувства най-добър – имахме дори певица в класа. Тя се движеше страхотно, разбира се, но предпочиташе да пее.

Как се „запалихте“ по танца?

По танца се „запалих“ още в първи клас, но стана много случайно, от нямане какво да правя – бях сам и всички, с които можех да си играя, бяха някъде или вършеха нещо. Тогава по улицата мина една приятелка, която каза, че отива на танци, и аз реших, че ще ходя да гледам. Oще от следващия урок бях най-отпред и не пропусках уикенд, без да отида на модерен балет (такава група си имахме в читалището). Бях единственото момче и „ревниво“ пазех това си място – стараех се, ако дойде друго момче, да не му хареса и да не изкара повече от месец.

Разкажете ни повече за представлението, което предстои да гледаме на 15-то издание на фестивал „Антистатик“?

Ще представим „Lovecage” – представлението е танцово-театрално и е мой първи опит в тази посока. Накратко, “Lovecage” разглежда взаимоотношенията в така наречения любовен триъгълник. Останалата част оставям за зрителите на „Антистатик“.

Любимият въпрос на всички артисти: Какво ви вдъхнови за идеята на Lovecage, какво стои зад нейното създаване? Самият вие били ли сте жертва на „любовна клетка“? А още по-любопитно – как се изграждат такъв сложен тип взаимоотношения от хореографска гледна точка?

Не искам да конкретизирам моя опит с „любовните клетки“, но когато се вдъхнових, около мен витаеше подобна атмосфера, а самият „факс“ за създаването на представлението дойде, докато бях със слушалките си и слушах музика.

Процесът на създаване и изграждане беше много интересен поради факта, че изследвах нещо ново за мен в работата ми като хореограф. Не бих казал, че е било сложно, защото много конкретно и целенасочено знаех и работех за това, което исках да направя. В самия процес изключително ми помогнаха и изпълнителите – Василена Винченцо (Елизабет Якимова), Марина Попова и Валери Миленков. Създадохме всичко по тях и за тях.

Не искам да „издавам“ повече – за всички, на които им е интересно какво, как, защо и дали – да дойдат да ни гледат на 11-ти май от 17:00 часа на Сцена „Дерида“.

И последно: мързелив ден вкъщи или претрупан с ангажименти ден навън?

Понякога имам нужда от мързелив ден вкъщи, но рядко успявам да го издържа докрай, така че отговорът ми е – претрупан с ангажименти ден навън.

Автор на интервюто е Борислава Василева 
Фотокредити: Стефан Н. Щерев за Списание за танц, Ивона Машова и личен архив