Успелите споделят

Нямам търпение да ви запозная с очарователната Христина Маринова! Тя наистина е прекрасна - красива е, умна е и танцува божествено! А народните танци нямат тайни от нея! Може би по тази причина успява не само да танцува така умело, а и да предава знанията си на хората, които са отишли в залата, за да се учат на български народни танци.

Чудя се само едно - как има толкова енергия? Танцува в Ансамбъл Пазарджик, хореограф е в Клуб по народни танци "Чановете" и "Ненси Денс", а също така ходи на участия с Формация "Балканджии".

И винаги е усмихната и готова за още танци и емоции. Винаги успяваща да те вдъхнови. Ако нещо не става, просто казва: "Ще стане!". И то наистина става...

Да, определено пътят, който е избрала, не е лесен. Но нали да сбъдваш мечтите си е единственото, което си заслужава...

И сега ви потапям в следващите редове, за да се запознаете с Христина. И енергията на българския фолклор...

Кога бе първият ти досег с народните танци? С какво те очароваха те?

Бях на 7 години, когато за първи път ме записаха на народни танци в моя роден град Троян. Беше нещо ново и различно за мен.

Спомням си първата репетиция - запознах се с много нови деца, с които впоследствие станахме добри приятели. И до ден днешен поддържаме връзка.

Атмосферата беше чудесна, защото музиката, ритъмът и различните танци, които изучавахме, изпълваха сърцата ни. Играехме с удоволствие и нямахме търпение за поредната репетиция. Нямахме търпение да се срещнем отново.

Не беше лесно, но с труд и постоянство нещата малко по малко се получаваха. Спомням си, че освен всичко друго, имаше и добра дисциплина.

В началото не бях от най-изпълнителните деца, но впоследствие станах по-упорита и всичко започна да става все по-добре.

Спортът и изкуството променят хората. Народните танци съчетават и двете. Какво дадоха на теб?

Изкуството, в частност фолклорът, е нещо, което трябва да запазим и доразвием! Защото това сме самите ние, това е нашето бъдеще и ни оформя като нация. И докато го има фолклора, ще ни има и нас.

Народният танц е веселие, емоция, любов, приятелство. Това са първите думи, които изникват в съзнанието ми, когато заговорим за фолклор.

Освен че ме научиха да танцувам, моите преподаватели ме и възпитаха в любов към околните, уважение и не на последно място дисциплина.

Това е много важно, за да се получава завършената цялост на танца. Когато има дисциплина, всичко върви по мед и масло.

От какво се притесняваше, когато правеше първите си стъпки в залата?

Като всяко дете се притеснявах дали ще се справя с поставените задачи. Дали няма да се откажа лесно и разбира се, дали хората в колектива ще ме приемат. Исках да бъда приятел с всички и да докажа, че мога да се справя с това.

Разбира се, имах моменти, когато нещата не вървяха, но моите учители ме насърчаваха, както и всички деца, че с труд и постоянство ще постигнем целите си.

Днес какво би казала на онова свое по-малко „аз“?

Гордея се с него. Защото знам, че онова мое по-малко "аз" даде всичко от себе си, за да стане човекът, който съм в момента.

Благодаря на близките ми, че ме възпитаха да бъда добър човек и ме научиха винаги когато мога, да помогна на приятел в нужда.

Кое е най-трудното и кое е най-вдъхновяващото в твоята професия?

В днешно време технологиите и като цяло светът са много развити. Хората имат достъп до абсолютно всичко, което ги вълнува. От малки децата имат всичко наготово. И сякаш вече става по-трудно да привлечеш вниманието им към едно конкретно нещо и да посееш в тях любовта към фолклора.

Но когато видиш, че въпреки трудностите си успял да вдъхновиш дори едно дете, това е малка победа. А много малки победи ще запазят искрата.

Няма нищо по хубаво от това да видиш, че си успял да предадеш това, което са предали на теб.

Какво би казала на хората, които искат да танцуват, но се колебаят дали да дойдат в залата?

Не се страхувайте от новостите за вас. Те само ще ви доизградят и ще ви дадат възможност да се доразвиете като личности.

Народните танци ще ви направят по-добри. Защото енергията, която се създава, докато танцувате, не може да се сравни с нищо друго. Дори да не сте най-добрият танцьор, това не е най-важното.

Важното е с каква емоция правиш нещата. Човек упорит ли е и има ли желание, всичко рано или късно се получава.

Ако не беше танцьорка, каква щеше да бъдеш?

Другата ми страст освен танците е готварството. Може би, ако не бях танцьорка, щях да се развия в тази насока. Винаги съм обичала да готвя. Това ме разтоварва и успокоява. И разбира се, това че се занимавам с изкуство, не ми пречи да съчетавам и двете неща.

Довърши изречението : Танцувай, за да...

Танцувай, за да си здрав,

танцувай, за да си щастлив,

танцувай, за да си пълноценен,

защото няма нищо по-хубаво от българския фолклор!