Успелите споделят

В далечната 1929 г. Негово величество цар Борис III дарява земя за изграждането на Национален студентски център,

"където ще крепнат и обединяват сърцата и умовете си здрави и добре просветени граждани на България, които утре, работейки за Родината, ще бъдат добри ратници в международното сътрудничество за мирния общочовешки напредък".

В продължение на близо седем десетилетия Студентският дом се превръща в културно средище за развитие на изкуство, музика и театър. До 2001г., когато в сградата избухва пожар и изпепелява голяма част. Домът е запечатан и потъва в забрава.

Всичко това се променя, когато през 2018 г. за директор на Националния студентски дом е избран Християн Даскалов. Той приема възстановяването му за своя лична кауза и заедно с подкрепата на студенти и доброволци успяват да вдъхнат нов живот на Дома. Как се развива Националният студентски дом днес и какво още трябва да се направи за неговото възстановяване, четете в следващите редове.

2019 година е най-успешната за Националния студентски дом откъм организирането на множество културни и образователни събития. Разкажете ни малко повече за тях.

2019 е най-успешната за последните три десетилетия, да. От началото на 90-те години концертните зали на Студентския дом не са били ползвани по предназначение, а именно - за студентско творчество. Първо са били прехвърлени на столичен театър, който ги е ползвал по заместване, а после са били заринати с боклук и забравени. Днес променяме това и отново даваме сцена за изява на младите таланти. Всеки месец организираме дипломни изложби и студентски базари в Централното ни фоайе. А в Камерна зала всеки понеделник и всяка събота се играе студентски театър.

Партнираме си с Университетския театър на НБУ и тяхната „Театрална совалка“. Поставят се спектакли по произведения на български класици, като Йордан Радичков и Елин Пелин, както и на имена от световната литература като Шекспир. А когато имаме свободни дати в графика, предоставяме Камерната зала за домакинството на партньорски външни формати като „FuckUp Nights“ – ежемесечна сбирка на предприемачи и активни граждани, които споделят вдъхновяващи истории за успехи, провали и наученото по пътя.

След пожара през 2001 г. доброволци със собствени средства се включват в инициативата за опазването на дома. Докъде стигна ремонтът и какво още трябва да се направи?

Ремонтът на голямата зала, уви, не е започвал, но успяхме да възстановим културния живот в пространствата около нея. С помощта на доброволци успяхме да почистим залата от тоновете строителни отпадъци, които заварихме през 2018 г., и да направим възможна реализацията на няколко алтернативни творчески проекта – заснемане на видеоклипове на талантливи млади български изпълнители като Христина Нейкова, съвместно с дует „Авеню“, Ния, Рафаел, Кристиян Янкулов. С Нина Николина реализирахме фото-сесия в подкрепа на кампанията. С подкрепата на телевизионния формат „Гласът на България“ изпълнихме неотложни аварийни мерки, които направиха залата годна за ползване, но тя все още не отговаря на съвременните изисквания.

За пълната ѝ реконструкция са необходими над два милиона лева, а без подкрепата на Министерството на образованието и науката ние няма как да кандидатстваме за финансиране - такива са разпоредбите на закона с оглед на статута на Студентския дом. Все пак сме намерили стратегическо решение – подали сме документи за изработване на инвестиционен проект по програма „Културно наследство“ на Столична община и очакваме одобрение.

Междувременно със студенти от УАСГ изготвихме не един, а цели два подробни идейни проекта за ревитализация на сградата, на които ще стъпим при старт на процеса по инвестиционно проектиране. Всичко това не е самоцел. Стремим се да съживим една прекрасна концертна зала, която е служила като сцена за изява на имена като Никола Гюзелев и Борис Христов – част от Академичния хор при Студентския дом. Впоследствие от тази сцена са започнали концертните изяви на първата рок група у нас - „Бъндараците“, както и на музикантите от ФСБ.

Поколения обичани артисти са започнали в театъра и киното от сцената на пл. „Народно събрание“ 10. Любен Гройс е бил режисьор в студентския театър при Дома. Поети като Недялко Йорданов са творили там като част от Клуба на младия писател студент. Нешка Робева е била част от Академичния фолклорен ансамбъл, чийто дом е била тази сцена. Днес е ред на следващото поколение творци да се ползват от нея. 

Как могат читателите ни да се включват в каузата за възстановяването на студентския дом?

Читателите на Успелите.бг са представители на активната част от гражданското общество. Те биха могли да ни подкрепят, като лобират пред компетентните власти например. Пред представителите на законодателната и изпълнителната власт, за да се обърне внимание на тази обществена кауза.

През 20-те години на миналия век студентите не просто са събирали средства за построяването на Студентския дом, водейки „крауд-фъндинг“ кампания, продължила от 1904 до 1933 г., но са успели да убедят и държавата да застане зад каузата им. След продължително настояване Парламентът отпуснал имот за построяването на сградата на пл. „Народно събрание“ №10, а цар Борис III обнародвал създадения специално за целта закон. Говорим за едно комплексно и продължително усилие, което не стихва и днес. В него може да се включи всеки според възможностите си – едни с дарения, други с труд, трети с гражданска активност и застъпничество, четвърти с творческа продукция. Подобни каузи трябва да поддържат възрожденския дух жив у днешното поколение българи.

В лично качество всеки е добре дошъл като гост или пък като организатор на събитие, което да проведем в Студентския дом, за да привлечем нови съмишленици за общата ни кауза. След близо две десетилетия на разруха, през 2019 г., по инициатива на Националното представителство на студентските съвети в Голямата зала на НСД организирахме и проведохме успешно церемонията „Студент на годината“. Събрахме елита на българската академична общност, над 350 гости. Сред студенти, ректори, академици, бизнес лидери бяха и председателят на Народното събрание, министърът на образованието, кметът на София.

Не успяхме да трогнем всички от официалните ни гости с тази наша своеобразна провокация към тях, но пък наградихме най-успешните студенти на България, при това в техния естествен дом. Ето заради това си заслужаваше усилието – заради гордостта на студентите, която видях в очите им, докато получаваха своите отличия от сцената на Студентския дом. Въпреки окаяния вид на залата, за положените от тях усилия и постигнатите постижения това беше най-висока сцена за изява.

Вие сте личност, която непрекъснато създава и участва в различни инициативи. Кои са вашите най-големи проекти (като Open source university например), които сте успели да реализирате?

Open Source University е научно-изследователски проект на Центъра за споделена наука към Техническия университет в София. Целта му е да създаде платформа за индивидуално валидиране и верифициране на придобити знания и умения. Технологична платформа, която да работи отвъд институционални и държавни граници. Защото сега процесът по трансфер между училища и университети е изключително неефективен – скъп, бавен и болезнен. Даже при обмен по програми като „Еразъм“ невинаги се зачитат натрупаните кредити.

А какво да кажем за онези, които не могат да си позволят университетско образование? Те имат много образователни алтернативи онлайн, но малко шансове придобитите от тях знания и умения да бъдат разпознати от работодатели. С проекта си се стремим да решим всички тези въпроси и за това го смятам за най-значимата инициатива, по която съм работил. Защото при успех тя има възможност да постигне системна промяна на глобално ниво.

В свободното си време се занимавам и с други по-малки, но не по-маловажни образователни инициативи. В момента помагам на българското училище в Сао Пауло, Бразилия, да дигитализира учебния си процес, защото Бразилия е огромна държава, където има малки български общности, живеещи на хиляди километри разстояние помежду им. За тях създаваме обща образователна среда онлайн.

Със сигурност сте имали предложения да се развивате в чужбина, но оставате в България. Защо?

Преди да поема ръководството на Националния студентски дом, бях на специализация в Института по образование към University College London, където преминах успешно през акселератора за технологични иновации в образованието „Educate London“. С този университет бяха свързани плановете ми за бъдещо развитие. Приех да се върна, за да изпълня гражданския си дълг.

Когато те поканят да свършиш определена работа за държавата – било то в сферата на културата, образованието, икономиката или администрацията, ти трябва да приемеш да я свършиш, като дълг. Защото тази държава има нужда от качествени хора, за да предоставя качествени услуги на гражданите. С пасивност или апатия към обществените дела активните и можещи хора няма как да очакваме много в замяна. Кой ще направи промяната, която търсим, ако не ние? Чакаме наготово някой друг да работи за случване на големите ни претенции към публичния сектор – няма как да стане това. За това останах в България, за да дам малък пример, най-вече на себе си - доколкото мога и докогато е нужно. 

Смятате ли, че младите могат да развият потенциала си у нас? Как?

Потенциалът на младите у нас може да се развие до нивата, до които е възможно навсякъде по света. Образованието остава най-добрият социален и икономически „асансьор“ за всеки един. Но образованието днес не е това от преди 20-30 години. То е по-скоро въпрос на самообучение онлайн, учене през целия живот и проактивно търсене и осмисляне на информация, на преследване на възможности за развитие извън формалната учебна среда. Младите могат да работят у нас, да създават семейства у нас и да използват чрез платформите за отворено учене (MOOC) материалите на най-добрите висши училища по света. Един малък пример, който е показателен, че географската среда вече не е тази пречка, както е била в миналото.

Какви инициативи предстоят на Националния студентски дом през тази година?

Годишната ни програма е достъпна онлайн. Ако читателят не се припознава в нито едно от събитията, които вижда на нашия сайт или на нашата Фейсбук страница, по всяко време може да бъде предложено включването на нови проекти – конференции, семинари, концерти и други творчески и образователни формати. При нас принципът е DIY („Направи си сам“), тъй като имаме персонал от едва четирима щатни служители. Ето защо разчитаме както на креативност и проактивност от страна на студентите, така и на добри организационни умения. Не поставяме лимит на въображението. Сред най-любопитните проекти се нареждат семинар за фотография в тоалетните на Централното фоайе, акустичен концерт на балкона на театъра, изложба на покрива на сградата и какво ли още не измежду етажите на Студентския дом.

Ако имах вълшебна пръчица, щях...?

Щях да я предоставя на изследователски институт, за да разгадае тайните на магията ѝ. Аз съм привърженик на модела на отворения код, на споделеното знание и отворената наука. Всяко вълшебство е непрочетена или все още ненаписана страница от нашата история.

*Снимки: Национален студентски дом

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, когото предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.