Успелите споделят

През 2002 година е създаден първият частен фолклорен ансамбъл в България. Той носи красивото име „Българе“. Днес няма човек, който не е чувал за него. Няма сърце, което да не трепва пред величествените спектакли, с които представя българския фолклор, дух и традиции на родна и чужда земя.

Да изразим възхищението си е невъзможно, затова няма да говорим ние. Тази година ансамбъл „Българе“ празнува 15 години на сцена, а на гости ни е неговият създател - Христо Димитров. За първи път толкова откровен пред медии, той ще ни разкаже за себе си и своята вече пораснала рожба.

Г-н Димитров, през 2002 година полагате основите на най-големия частен професионален фолклорен ансамбъл в България. Днес,15 години по-късно, зад гърба си имате хиляди концерти у нас и десетки турнета в чужбина, многобройни успехи и най-вече огромната любов на публиката. Какво е чувството да си създател на ансамбъл „Българе“?

Чувството е идентично с това да си родител, защото ансамбъл „Българе“ за мен е като моя рожба. Първо го създаваш, започваш да се грижиш за него, да го развиваш. Подобно на собственото ти дете, ансамбълът носи и най-големите радости, и най-големите скърби и трудности.

Когато усетих силата на ансамбъла, за мен той вече не бе просто работа или средство да се изявя като творец, а кауза, на която да посветя целия си живот. Всъщност, без ансамбъл „Българе“ аз няма да съм Христо Димитров!

Имате сериозен принос за развитието и разпространяването на българския фолклор в страната и чужбина. Когато правихте първите си стъпки, очаквахте ли, че ще постигнете такъв впечатляващ успех?

Не, не съм очаквал нищо подобно! Нямах представа, че ансамбълът ще стане такава сила не само заради мащабите, които постигнахме - ние сме най-големият частен професионален фолклорен ансамбъл не само в България, но и в Европа. По-голямата ни сила обаче е въздействието, което нашите спектакли оказват върху публиката. И „Това е България!“, и „България през вековете“, и „Албена“, и „Последната нощ на Апостола“ са спектакли, които, смело мога да кажа, промениха отношението и възродиха интереса към българския фолклор и народните традиции в цяла България.

Заговорихме за Второ българско възраждане, което днес е абсолютен и безспорен факт. Може би обаче най-голямо въздействие върху зрителите оказва новият ни спектакъл „Осмото чудо“, който навсякъде, където го представяме, буквално взривява публиката. Смятам, че той е едно ново стъпало в развитието на ансамбъла ни и на българското фолклорно изкуство.

Кога и по какъв начин се зароди любовта Ви към българския фолклор?

Тази любов ми е генетично вродена. Всичките ми баби и дядовци са били или танцьори, или музиканти, или певци. Самият талант за танцуване обаче съм наследил от дядо ми Стоян по майчина линия.

Той бе същият като мен - нисък, набит, пълен, но изключително бърз и пъргав. Този човек бе истински майстор на танца. Баща ми пък бе гениален музикант. И до ден-днешен не съм виждал изпълнител, който така виртуозно да свири на гайда, кавал, саксофон, кларнет, тромпет, окарина, хармоника и други. На всичко отгоре бе и свръхинтелект. Жалко, че си отиде толкова рано от този свят.

За да бъде един ансамбъл на високо ниво, огромна заслуга имат и танцьорите. По какви критерии подбирате изпълнителите си?

Първо е задължително да имат хореографско образование! Да бъдат дисциплинирани и да могат да се впишат в ансамбъла. Да са красиви, бързи, издръжливи както на физически, така и на психически напрежения. Имали сме случаи, когато танцьорът е добър, но не притежава необходимия характер и ансамбълът в един момент го „изхвърля", както морето само се чисти от боклуците си.

След като един танцьор постъпи в ансамбъла, той е длъжен да следва нашия професионален кодекс от 16 правила, който е озаглавен „Аз нося марката „БЪЛГАРЕ“!“. Неговото спазване прави от ансамбъла екипа, който е в момента.

Не е тайна, че навремето не са Ви приели в Държавното хореографско училище поради нисък за изискванията ръст. По какъв начин това Ви амбицира да бъдете този, който сте днес?

По никакъв начин. Тогава това направо ме смаза! Бях на 13 години. Никога до момента не бях изпитвал такава болка и разочарование в живота си. Това бе първият ми сблъсък с житейската несправедливост.

Отстраняването ми от одобрените за прием бе като една инквизиция за мен. На финала ни бяха подредили съблечени само по бански в една редица по височина. Аз бях крайният. От одобрените трябваше да отпадне само един. Журито ни държа така около 15 минути в стойка „Мирно!“, след което ни накараха да се обърнем с гръб и ни държаха още толкова.

След като мина този мъчителен половин час, казаха последният да напусне редицата. За мен бе като разстрел, в който изпълнението на присъдата се забави 30 минути. Момчето, което бе до мен и остана в Хореографското, въобще не можеше да танцува. Впоследствие научих, че така и не е завършил училището.

Години по-късно разбрах, че нищо не съм пропуснал, тъй като с тези момчета и момичета се засякохме в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Пък и днес публиката е тази, която оценява качествата и творческите способности на всеки един хореограф.

Сега престъпвате ли „стандартите“, когато видите в някого от кандидатите за място в ансамбъла любов към танца, талант и желание да бъде на сцена?

Да, правя известни компромиси, въпреки че думата не е най-подходящата в случая, тъй като тя се употребява за нещо лошо. Имаме танцьори, които не са толкова бързи или пък не са изключително красиви, някои нямат необходимия ръст, други пък са прекалено високи и т.н.

Истината е, че в ансамбъл „Българе“ никога не сме търсили прекалената уеднаквеност и не сме искали да бъдем подредени като матрьошки. Нашата сила е в актьорската игра, силната емоция, в нетрадиционните режисьорски и хореографски решения, в новаторството при поднасяне на фолклора, в запазването на стила и характера на съответните етнографски области и мощното въздействие върху публиката. Мисля, че това са причините за нашия успех.

Създател сте и на един от най-красивите фестивали в страната ни - Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна. Какво е усещането, когато всяка година виждате хиляди хора в народни носии, правещи скок назад във времето?

Усещането е неописуемо. Необяснимо. Уникално! Усещане, което с нищо не може да се сравни. Този традиционен фестивал в Жеравна е едно от най-значимите постижения в моя живот! Тази година през август предстои десетото му издание. Горд съм, че успяхме да привлечем толкова много хора към българските традиции и да върнем националната носия в гардероба на десетки хиляди българи!

През ноември месец 2016 година във Варна бе единадесетото представление на новия спектакъл на „Българе“ - „Осмото чудо“. Ваше дело са сценарият, режисурата и почти цялата хореография на спектакъла. Очаквахте ли този фурор, когато Ви дойде идеята за него, къде бе най-трудно в процеса на реализация? 

Предполагах успех, но не чак толкова грандиозен. Мисля, че този спектакъл надмина очакванията на всички, в това число и моите. Най-трудното бе създаването на оригинален сценарий. Всъщност, именно сценарият направи спектакъла толкова силен.

Първоначално бях започнал друг сюжет, но някак си не ми харесваше. Повече от две години търсех нова идея, докато най-накрая, благодарение на случайно попаднали ми факти, се спрях на личността на големия приятел на България - ирландският журналист Джеймс Баучер, великолепно изигран от холивудския актьор Бен Крос. Неговият разказ прави въздействието на „Осмото чудо“ толкова силно. Разбира се, осигуряването на средствата за осъществяването на спектакъла не бе никак лесна задача.

Коя е най-ценната награда за Вас?

Може да прозвучи шаблонно, но ви уверявам, че не е така - най-ценна е любовта на публиката. На последния ни спектакъл в НДК в началото на ноември несъзнателно сравних аплодисментите, които получават политиците ни, и аплодисментите, които получих аз. В този момент, застанал пред лавината от ръкопляскания на 4-хилядната публика, в съзнанието ми премина една мисъл, само едно-единствено изречение, и то бе: „Никога няма да се занимавам с политика!“

Приключихте 2016 година много успешно. Какви изненади да очакваме от Вас и от „Българе“ оттук нататък. Върху какви нови проекти работите?

Очаквайте от нас грандиозен шоу спектакъл. В бъдеще ансамбъл „Българе“ ще послужи като основа за създаването на едно международно танцово шоу, предназначено за гастроли по целия свят. Повече обаче не мога да разкрия засега.

Пожелайте нещо на читателите на Успелите.

Никога, ама никога не се отказвайте!

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.