Успелите споделят

АКТУАЛНО: Христо Илиев ще е лектор на събитието Форум КЛЮЧ, за което може да се сдобиете с дарителски или стандартен билет от ТУК.

Когато заговори за инициативите на „Спаси София“, той рисува във въображението ни прекрасен портрет на нашата София. И въпреки че съм пришълец, пребиваващ тук само от няколко земни години, я чувствам и като своя, защото искам да ми е чисто, уредено и спокойно. Това е и едно от посланията на гражданската инициатива „Спаси София“ - без значение каква е адресната ни регистрация, всички заедно да работим за една по-красива и добре фунционираща европейска столица.

Срещаме Ви с Христо, един от основателите на „Спаси София“, лице познато от протестите срещу спирането на Шестицата (трамвай №6) и от онези хора, които винаги имат предложения за облагородяване на градската среда.

Кое е най-голямото постижение на „Спаси София“ до този момент? А кое е най-трудно постигнатото?

Ползвали ли сте най-новата метростанция „Витоша“? Вътре всички табели са по дизайн на „Спаси София“ – със сигурност един от най-големите ни успехи, който се надяваме да се разпространи съвсем скоро и по останалите метростанции. Най-трудно пък беше да помогнем на Министерство на регионалното развитие и благоустройството да обнови остарялата Наредба 2, от която зависи как ще се развива градският транспорт и инфраструктурата във всички български градове. Работните ни срещи с тях продължават, така че стискайте палци!

Откъде черпите енергия и вдъхновение, за да не се поддадете на безразличието, с което се сблъсквате всеки ден в лицето на институциите?

Почти всеки от нас е учил, работил и живял в чужбина и се е върнал в България с една-единствена цел – чрез „Спаси София“ да подобрим средата, в която живеем. Бързо-бързо можехме да вдигнем ръце, ако не виждахме как системата се пропуква тук-таме. С малки, но сигурни, стъпки успяваме да подобрим различни компоненти от градската среда, както и да разръчкаме софиянци, показвайки им, че трябва да искат най-доброто за града си, а не нещо посредствено.

Често сме срещали арогантно и нагло поведение от местните институции, което само още повече ни надъхва да им разбием комфорта, в който са се унесли. Но пък има и единични добри примери, които ни показват, че не сме сами в борбата за по-уреден и модерен град. Масовото одобрение на работата ни от страна на гражданите чрез стотиците идеи, сигнали, обратни връзки и запитвания месечно ни показват, че вървим в правилната посока и ни дават така нужната енергия и вдъхновение.

Ако в този момент срещу теб стои човек, който всеки ден ходи на работа с кола, паркира в междублоковото пространство, кара по трамвайните линии и хвърля угарката си на улицата какво ще му кажеш, за да го мотивираш да работи за подобряване на заобикалящата го среда?

Противно на очакванията ти, току-що описа много моменти от моето ежедневие. Опитах се да ходя без кола на работа – отнема ми 45 минути вместо 10 минути с автомобил. Нито на работното място, нито пред блока ми има място за колата, следователно я паркирам на места, до които не би трябвало да припарва кола. Трамвайните линии на много места из града са единственият проходим път за автомобилите заради паркиралите коли в автомобилната лента. Колкото и да се опитвах да се придвижвам, както бих го направил в Мадрид, където ползвах предимно колело и метро, или в Любляна и Прага, където основно се придвижвах с градски транспорт, в София просто не е удобно, не е бързо, не е комфортно.

Просто в настоящата ситуация трудно бих убедил, когото и да било да ползва градски транспорт пред автомобил, което е изкючително жалко. Защото с много малко усилия, София може да се превърне от автомобилна столица в мобилен град, където градският транспорт, колелетата и пешеходните участъци помагат на жителите и гостите на града да мислят и за себе си, и за чистотата на столицата.

В проекта „Спаси България“ работите с граждани и от други градове. Какво е мнението ти за вечното дерби „София – провинцията“ и възможно ли е сблъсъкът да се превърне в партньорство?

Платформата „Спаси България“ все още е на твърде ранен етап, за да можем да говорим за резултати, но силно се надявам в близко бъдеще нещата и там да се задвижат. В последните седмици изникнаха спешни проекти в София, където има прекалено много проблеми за разрешаване, и за съжаление не можем да отдадем нужното внимание на проекта „Спаси България“. Затова и бихме се радвали на допълнителна помощ от хора – ентусиасти, въодушевени и готови да жертват личното си време с цел подобряване на градската среда в столицата, а и в останалите български градове.

Със сигурност баналният сблъсък „София – провинцията“ е отживелица, като дори тенденцията се обръща – градове като Пловдив и Бургас започнаха да изпреварват София в много отношения. А именно София, като градът с най-голям финансов и човешки ресурс, се предполага, че трябва да задава тона за модерните градоустройствени решения в страната.

Коя е най-смелата задача, която „Спаси София“ си поставя за изпълнение в близкото бъдеще?

Рязко подобряване имиджа на градския транспорт, подобряване качеството на самата услуга и обръщане на тенденцията за все повече и повече регистрирани коли в КАТ. Наред с това трябва да се спре с порочната практика на некачествените ремонти, които пропиляват парите на софиянци като вода в пясък. И двете задачи са смели, но не и невъзможни. Изискват се единствено желание, на първо място, и компетентност, на второ.

Искам да предложа тема за следващ ваш проект „Спаси София от табелите“ - табелите, които скриват впечатляващи фасади от погледите ни. Защо според теб не уважаваме културното си наследството и сме слепи за красотата на старите сгради?

Не само табелите пречат хората да се насладят на красивите и уникални стари сгради в София. Цялата инфраструктура е в такова плачевно състояние, че ходейки трябва да гледаш в краката си, карайки велосипед - да се пазиш от пешеходци и коли поради липсата на велоалеи или неадекватните такива, а когато си с кола - гледаш да избягваш дупките и пропаданията. Ако човек отиде в някоя западна столица, там с кеф поглежда нагоре и се наслаждава на историческите сгради без опасност да се спъне в саморазпаднала се шахта или в изкокнало паве.

Относно табелите - те трябва първо, да се уеднаквят, второ, да се направят модерни и трето, да допълват градската среда незабележимо и стилно, а не да контрастират рязко с нея и да скриват важни гледки.

Що се отнася до паметниците на културата, там положението е отчайващо. На път са да срутят кино „Възраждане“ на пъпа на София, къщата на Славейков се разпада, защото няма средства за стабилното й укрепване, а за Захарна фабрика направо ми се плаче - най-големият архитектурен паметник в България вече е изравнен със земята поради безотговорността на институции като Министерство на културата и Столичната община, които освен да пишат предписания и да налагат глоби, друго не правят. А това си е престъпление - да оставиш такъв уникален паметник на културата да се руши вече десетилетия! Това, което се опитваме да правим ние, е първо - да информираме гражданите какви богатства крие София и как скоро ще останат само на снимка и второ, да ръчкаме отговорните институции да си вършат задълженията, че дори и да отиват отвъд - примерно да инициират законодателни промени, за да могат общините да влизат във владение на имоти - паметници на културата, когато стопаните им умишлено ги рушат.

Коя е каузата, към която си привързан най-силно емоционално?

Младост. Една от статиите ми подробно описва проблемите на градската среда и инфраструктурата в Младост, като интересното е, че това е най-глезеният квартал в София (нов околовръстен път, разширен Малинов, 6 метростанции, Бизнес парк с близо 10 000 работни места, всички автобусни линии са с нови автобуси, първият квартал изцяло опасан с велоалеи и много други), а в същото време е в състояние достойно за Бангладеш или дори Алепо. В статията съм описал и с какви мерки може да се подобри ситуацията. Сега подготвям материал за един паметник, свързван отново с Младост-Камбаните. Изключително подценен монумент, изключително непознат, а с огромни стойност и значение! Именно в тази тема хвърлям много усилия и може да се каже, че съм емоционално привързан. Следете за видео и статия за Камбаните в идните дни.

София носи свой уникален дух и идентичност, но все пак, ако трябва да избереш един град, на който искаш да прилича, кой ще бъде той и защо?

Любляна. Едва 300 000 души приютява, компактен е, много по-лесен за управление, но много от иновативните методи там могат да се приложат и в София. Единственото, което е нужно и което е подобрило ситуацията и в Любляна, е здравата кметска ръка и много упоритост в преследване на ясните цели - зелен, чист и екологичен град, пешеходен център, повече градски транспорт, подобрена мобилност на гражданите, максимално възползване от даденостите на населеното място, изключително добра реклама на града, създаването на символ на града. Толкова много неща може да научи градът ни от Любляна.

Каква е София от детските ти спомени? А каква искаш да я видиш след 10 години?

София от детските ми години е непозната. Едва в последните години откривам колко ценна, красива, но и изхабена и изоставена е тя. Какви ли не експерименти се правят на неин гръб (като недопустимия експеримент, наречен „Витошка”). Да се върнем на детските спомени - изключително много съжалявам, че не съм започнал да опознавам града си още от малък - било чрез училищни турове, показващи забележителностите или малко познатите ценности на града, било чрез повече игра из града, а не пред компютъра или пък чрез много повече реклама и инициативи от страна на местните власти, които трябва да изградят у гражданите чувството на принадлежност и на любов към населеното място.

След 10 години искам всеки жител на София да познава доста добре града си, да познава ценностите му и да ги пази. Искам София да има лице, символ, визия, която да е изключително оригинална и популярна сред посетителите на столицата. Искам градът ни да не е най-мръсната столица в ЕС, както е в момента, и да не прилича на автомобилно царство. София заслужава много повече и ще получи много повече, отколкото сега.

Ако беше супергерой, който спасява красивата София, каква щеше да е твоята суперсила?

Да заразявам всички жители на града с интерес, любопитство, ентусиазъм и уважение към града си, към градската среда, към историческите ценности и към живеенето в общност.

И нещо като за финал с отворен край.

За финал мога да призова всеки, който чувства, че може да помогне на София със знанията и уменията си, всеки, който има идеи за подобряване начина на живот и градската среда, да ни пише във фейсбук. Така например с нас се свърза Явор - един млад архитект, трети курс в Нотингам, с когото направихме прекрасните рендъри за проекта ни за парк „Македония“. Напълно доброволно. За благото на града. Нека се захванем заедно и подобрим града ни!

В четвъртък, 17 ноември от 9:00 часа хората зад проекта „Спаси София“ ще бъдат в Бетахаус, където ще се срещнат с всички, които имат идеи как да подобрят градската среда и които искат с общи усилия да превърнат София в по-добро място за живеене.