Талантливите деца на България

Христомира Поповска е една от новите спортни надежди на България. Тренира бадминтон. Има загуби, но и много победи, както на родна земя така и на международно ниво. Качването на стълбичката и правото да бъдеш на върха са плод на много труд и дисциплина. Но когато знаеш какво искаш се бориш за него. И нейната борба определено дава резултат.

Вижте какво ще ни разкаже Христомира.

Здравей, Христомира! Ти си на 16 години. От колко време се занимаваш с бадминтон? И как всъщност избра точно този спорт?

Здравейте! Тренирам от 9-годишна възраст, което всъщност е доста късна възраст. Първоначално тренирах хандбал и оттам видях бадминтона. Тренирах и двата спорта едновременно, но избрах бадминтона понеже ми хареса много повече. От малка играех федербал на улицата и просто реших, че трябва да пробвам с бадмитнон.

Състезаваш се в много турнири и печелиш множество призове. Разкажи ни повече - какво е чувството да си победител?

Всъщност от около една година насам започнах да участвам на повече турнири извън България. Имам много загуби, но и победи. Чувството да си победител е страхотно. Невероятно е когато положения от теб труд има смисъл и с него идват и успехите. Да се качиш на стълбичката е едно много хубаво чувство, особено ако си на върха.

Невинаги обаче има успех, но аз продължавам да се боря и вярвам, че някой ден ще осъществя моите цели. Дори и да се провалям понякога това ми е за урок и аз знам, че трябва да се изправя и да продължа да се боря. С усърдие и много тренировки успехите ще дойдат.

А сега накъде? - какво ти предстои и какво мечтаеш да ти се случи?

Лятото ми предстоят много тренировки и лагери, след което с още много сили ще продължа турнирите от квалифиционния период за младежката олимпиада. Всъщност именно тази олимпиада е една от най-високите ми цели в момента. Мечтая да отида и на голямата олимпиада, разбира се, кой спортист не си мечтае за това. Мечтите са много, но ще ги преследвам една по една.

Навярно спортът заема голяма част от времето. Как успяваш да го съчетаеш с училището?

Наистина спортът заема голяма част от времето ми, но аз съм амбициозна и успявам да се справям с всичко за момента. Учебниците са с мен и успявам да намирам време да чета. Не е лесно, но засега успявам. Учителите и директорът на училището искат учениците им да се развиват и ме разбират, за което съм им много благодарна.

А остава ли ти време за забавления с приятели?

Успявам да намеря време и за приятелите ми, разбира се, но те знаят за това колко тренирам и колко често пътувам и ме подкрепят.

От кого получаваш най-голяма подкрепа?

Бих казала, че съм доста голяма късметлийка, защото всички около мен ме подкрепят – моите треньори, учители, приятели, но най-голямата подкрепа получавам от моето семейство. Те са винаги до мен и правят всичко възможно за моето развитие.

Защо спортът е важен и какви качества изгради у теб?

Спортът е наистина важен за мен, кара ме да се чувствам част от нещо. Научи ме на много, научи ме, че когато има трудности на пътя ми не трябва да се предавам, а трябва да ги преодолея. Спортът те дисциплинира.

Не мога да опиша как се чувствам, но е страхотно когато имаш цел и се стремиш към нея, пътят, който вървиш към тази цел е едно предизвикателство и по този път научаваш много.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.