Художникът Гана и VT GRAFF FEST: Да създадем нещо, което да остане във времето
Ако се интересувате от уличното изкуство в България през последните години, няма как да не сте чували името на Ганчо Ганчев - Гана. През 2014 г. младият търновски художник завършва Фалтутета по изобразително изкуство във ВТУ с магистърска степен, а днес се занимава основно с живопис, стенопис и стрийт арт. За родната публика Гана е най-разпознаваем именно с графитите си, в които често разглежда темата за природата и въпроса за присъствието или отсъствието на човека в нея.
Тъкмо "Природа" е и темата на второто издание на VT GRAFF FEST, чийто организатори са Ганчо Ганчев и Калоян Петров. На 4, 5 и 6 септември 2021г. фестивалът ще се завърне във Велико Търново след едногодишна пауза, за да обедини отново едни от най-разпознаваемите и обичани графити художници в България. По време на трите фестивални дни те ще изрисуват две стени с обща площ от 500 кв. м. на ул. Магистрална 17 в старата столица.
Освен да проследят процеса по създаването на огромната творба посетителите на търновския фестивал ще могат да се насладят и на зона за отдих, бар, арт базар и приятна музика. Ще има и допълнителна стена за всички ентусиасти, които също искат да рисуват.
Какво още можем да очакваме от VT GRAFF FEST 2021, как се развиват нагласите към уличното изкуство у нас и какви послания отправят графитите към обществото? Ще научите от разговора ни с Ганчо Ганчев - Гана в следващите редове.
Извън графитите се занимаваш с живопис, имаш и няколко самостоятелни изложби. Какво те насочи към уличното изкуство и как изглеждаха първите ти опити в него?
Първите опити със сигурност са изглеждали доста зле. Но уличното изкуство беше първото нещо, което събуди интереса ми като дете към изкуството като цяло - и по-скоро графитите, които тогава бяха много нашумели. Известно време след това обърнах внимание на класическото изкуство и започнах да се интересувам от него, след което влязох в университет, за да го изучавам по-академично.
Така интересът ми започна от графитите, премина през по-изящните изкуства и след това отново се насочи към графитите, но без да изключва и другото. Опитвам се да съчетавам нещата, защото и двете са ми присърце.
Живееш във Велико Търново, където си завършил и университет. Какво те задържа в този град, какво те кара да продължаваш да се развиваш там?
В интерес на истината в последните месеци живея между Велико Търново и София, но напоследък се задържам повече в старата столица. Задържа ме атмосферата в града. Всеки един човек, който се е докоснал до него дори за малко, се влюбва – няма как да се случи нещо друго. Харесва ми самата подредба - Велико Търново е толкова малък, но не може в нито един момент да ти е скучно, защото зад всяко ъгълче виждаш нещо ново, което си изпуснал, въпреки че си минавал от там хиляди пъти.
Харесва ми това, че има много големи традиции в изкуството и много поколения назад са все още тук, работят и общуват с нас. Това е доста вдъхновяващо, а в същото време идват и нови поколения млади артисти, с които също осъществяваме контакт.
Определено е много зареждащо да имаш средата, от която се нуждаеш, в толкова малко място, но в същото време толкова концентрирано.
Също така тук има все повече и повече будни хора, което е положителна тенденция и ме прави много щастлив. Сякаш преди години имаше някакъв вид застой, но напоследък се случват много интересни и разнообразни неща.
Ако трябва да избереш – кой е любимият ти проект, по който си работил до момента?
Всеки проект е различен и за всеки мога да кажа, че ми е любим. Най-много обичам, когато има още някой артист, замесен в проекта. Много харесвам да се колаборирам с друг артист, който има по-различен почерк от мен. Начинът, по който се допълват нещата, винаги ми е бил много любопитен. А когато колаборацията е успешна, се получава и много богат резултат.
Ако трябва да избера един, бих посочил работата ми със Симеон Желев - мой приятел и колега. С него имаме една стена, която представлява скелет на животно, паднало в разцъфнали божури. Нарекохме я "Кръговрат". Това в доста голяма степен определя погледа и насоката, в която вървя през последните една-две години като тема и стилизация. Засега е може би любимата ми работа.
Ганчо Ганчев - Гана и Симеон Желев - "Кръговрат"
Сега предстои и друго нещо, което наистина много ме вълнува - графити фестивалът, по който работим. За него също може да се каже, че е общ проект между много различни хора, защото ще споделим една обща стена.
Откъде се появи идеята да организирате графити фестивал и защо подобни събития са важни за съвременното изкуство в България?
Организираме фестивала заедно с Калоян Петров, с когото преди две години се оказа, че имаме една и съща идея за събитие и локация, където то да се осъществи. Тогава решихме да впрегнем силите си и да сформираме екип, за да превърнем идеята си в реалност.
И двамата бяхме усетили, че градът има нужда от такъв тип съвременна проява, тъй като той е много богат на история, която се съхранява и се пази, но трябва да се случват и нови неща.
Историята, която виждаме, е там, защото преди години някой е направил нещо ново, а не защото само е гледал назад. Затова сега и ние искаме да създадем нещо, което се надяваме да остане във времето и да служи за положителен пример, а не обратното.
Автор: NASIMO
Графити фестивалът ще се проведе за втора година. Можеш ли да ни споделиш как премина предишното издание през 2019 г?
Първото издание на фестивала премина много приятно, а настроението беше изключително приятелско. Хората, които посетиха събитието, също бяха много приятно изненадани от това да видят процеса по създаване на една толкова голяма творба, тъй като предишния път общата ни квадратура отново беше около 500 кв.м.
Отзивът от участниците беше положителен, което изключително много ни зарадва. Разбира се, със сигурност е имало пропуски от наша страна като организатори, но не бяха фатални. Мисля, че тази година сме изчистили недостатъците, но все пак човек се учи непрекъснато. Със сигурност ще видим нещо ново, което не сме предвидили, и за следващата ще го имаме предвид.
А какво можем да очакваме от фестивала тази година?
През тази година фестивалът е с нова локация – ул. Магистрална 17. Част от участниците са нови и не са участвали в предното издание. Този път ще направим опит да се получи много по-хомогенна рисунка, която наистина да стои като едно цяло, въпреки че е създадена от различни хора.
Това се случва с общуване между авторите и с напасване на техните проекти един до друг, с обща гама, с която ще работят всички, както и с общи цветове и обща тема.
Автор: GLOW
В случая се спряхме на темата за природата. Смятаме, че тя е доста важна част от нашия свят и е лесно да се интерпретира от артистите по най-различни начини. Макар че звучи простичко, това е една много свободна тема.
Тазгодишното издание ще включва 16 участници. Как успяват да се сработят толкова много артисти с различни стилове, за да се получи в крайна сметка резултатът, който сте очаквали?
Определено помага това, че всеки един от артистите е на една и съща сцена с останалите – всички се занимават с графити професионално и това дава възможност за по-лесна комуникация. Хората се познават един друг, интересите им са доста сходни и ние като организатори имаме за цел да ги разпределим като се съгласуваме с тях. Взимаме предвид кой с кого може да се напасне и да се допълни. Отначало изглеждаше по-трудно да се осъществи, но вече имаме финалната подредба и смятам, че ще се получи доста приятно.
Тази година ще има и бонус стена, върху която ще рисуват художници ентусиасти. Какви са наблюденията ти върху бъдещото поколение улични артисти? Споделяш ли опита си с тях?
Тази стена ще бъде свободна не само за прохождащи сега артисти, а и за хора, които по една или друга причина не взимат участие официално. Те може да се занимавам професионално с изкуство или пък изобщо да не се занимават, няма никакво сито.
Аз непрекъснато общувам с доста хора в тези среди, но честно казано повечето са на моята възраст. Има и по-малки артисти, с които съм си говорил - те са доста любопитни, имат интерес, искат съвети, което е много хубаво. Пък и сега с всички социални мрежи е много лесно за тях да стигнат до човека, който им допада като работа, и да почерпят от неговия опит.
По-рано не беше така. Когато аз бях дете, нямаше социални мрежи и беше много вълнуващо – хората пътуваха от град на град, за да видят нов графит, направен на друго място, тъй като нямаше как да го видиш в същия ден или в процес на правене. В което също имаше доста чар.
Тогава откъде черпеше вдъхновение и нови идеи как да продължиш да се развиваш?
Със сигурност най-много от приятели и колеги, които се занимават със същото, тъй като в Търново изобилства от артисти. Те са ми повлияли най-много, научили са ме на доста неща, обяснявали са ми, карали са ми се, помагали са ми да стана по-добър.
А какво е нужно, за да бъде един графити артист добър?
Може би каквото е нужно за всяка една професия и всеки един човек – да си отдаден на това, което правиш, и да го правиш без задни мисли. Да го обичаш, да вриш в него, това да бъде животът ти.
Автор: Алекси Иванов
Но според мен това се отнася за всяко нещо - за музиката, за киното, дори не само за изкуството, а наистина за всеки занаят. Нещата се припокриват, в това съм вярвал винаги – важат еднакви закони за абсолютно всичко, просто са малко по-пречупени през определена призма.
Какво очаквате от графити фестивала занапред, планирате ли той да се превърне в традиция или пък да обхване и други градове освен Велико Търново?
Определено. Най-малко фактът, че се случва за втори път, показва, че вече се превръща в традиция. Смятам, че Търново като център на България е доста добра локация, лесно могат да се събират хората от различните места. Със сигурност вече мислим за следващи събития, които може да са с по-различна форма. Не е задължително винаги да са от този тип, при който много хора се нареждат на една стена. Може да е малко по-разпръснато на различни локации, за да бъде още по-интересно.
Засега обаче сме се фокусирали върху тазгодишното издание. Важното е всичко да се случи както трябва, а оттам нататък вече ще мислим за следващите.
Има идеи и настроението е положително, за да се случват все повече и повече събития и прояви и така хората да се запознават с този нов вид култура.
Автор: BRUS
Смятам, че има нужда от все по-голяма приемственост сред обществото в тези среди и това е една от причините да организираме фестивала.
По твои наблюдения – как се развива уличното изкуство в България през последните години? Започват ли графитите да се възприемат повече като изкуство, отколкото като вандализъм?
Със сигурност. Изкуството и вандализмът са доста различни помежду си. Напоследък има много хора и организации, които съвсем правилно подхождат с работата и селекцията на артисти и локации. Има общуване между тях и общините и нещата се случват.
Смятам, че по този начин мнението на хората за уличното изкуство става по-добро, защото те сами виждат, че това е нещо красиво. Фактът, че е направено със спрей, не го променя - не може да има асоциация с вандалска проява само заради използвания инструмент.
Така че нагласата на хората определено е позитивна, когато видят, че е вложен труд, талант и сърце. Тогава всяко едно поколение откликва положително.
За хората, които няма да успеят да присъстват - къде след това могат да видят резултата от работата на артистите?
В социалните мрежи ще споделим всички творби. Също така ще бъде заснето видео на целия процес от професионалисти, на което ще направим онлайн премиера, а ако имаме възможност и физическа. Може би от видеото хората ще успеят да добият най-добра представа за цялото настроение на събитието.
И за финал - какво послание ти се иска да отправи фестивалът към хората?
По най-простичкия начин казано – да се радват на красивото около себе си, да оценяват красивите неща. Да ценят заобикалящата ги среда и да гледат на нея с цел естетизиране и подобряване.
Защото всички живеем в тази среда и всяка една промяна, която човек прави в социума, оказва влияние и на останалите хора. Затова трябва да се стремим да мислим и за другите и да правим света по-добър за тях, а не само за себе си.
