Култура

Съвместната номинацията на България, Румъния, Македония и Молдова на елемента "мартеница",е вписана в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството. Решението е взето по време на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.  

На други езици

Освен в България, бяло-червената премяна се среща още в Молдова и Румъния, като там се нарича mărţişor (мърцишор). В тези две държави, разположени на север от река Дунав, обичаят е друг - там традицията повелява само мъжете да подаряват мърцишор на жените. Ако пък искате да си купите македонска мартеница, трябва да си поръчате мартинка.

Нашият обичай

В първия ден от месец март, най-възрастната жена в семейството връзва на ръцете на децата бяло-червен конец, за здраве и против уроки. Носим мартеничките до появата на първото цъфнало дърво или до полета на първата прелетна птица по нашите земи. След това можем да оставим мартеницата под камък или да я завържем на цъфнало дърво или храст. 

 Вариации

Традициите и обичаите имат специфики в различните част на страната. Така например, в Шоплука и Мелнишко, вместо бял конец, в мартеницата се вплита син - против уроки (разбира се). В родопската мартеница, освен основните двата цвята можем да видим още няколко. 

ЮНЕСКО и бългаското нематериално културно наследство

Конвенцията за опазване на нематерииалното културно наследство на човечеството е приета на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 2003 г., а влиза в сила през 2006 г. Днес около 169 държави са приели Конвенцията, в това число и България (2006 г.). 

До този момент имаме 4 елемента, които са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството – Бистришките баби (архаична полифония, танци и ритуални практики от региона на Шоплука); нестинарството; традицията на килимарството в град Чипровци и народният празник „Сурва” („Сурова”).