ХИМН НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Стоян Михайловски
Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!
Върви към мощната Просвета! В световните борби върви, от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце, което във душите грей! Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!… О, влез в Историята веч, духовно покори страните, които завладя със меч!…"
Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни… О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!
България остана вярна на достославний тоз завет – в тържествуванье и в страданье извърши подвизи безчет…
Да, родината ни години пресветли преживя, в беда неописуема изпадна, но върши дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша кога обходи целий мир; за все световната просвета тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време… Тогаз Балканский храбър син навеждаше лице под гнета на отоманский властелин…
Но винаги духът народен; подпорка търсеше у вас, о, мъдреци!… През десет века все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте – заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна, сеятели на правда, мир, апостоли високославни, звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говор мил!
Нека името ви да живее във всенародната любов, речта ви мощна нек се помни в Славянството во век веков!
