БЪЛГАРСКАТА КНИГА
Атанас Цанков
Пъстреят твоите корици като дъга над връх зелен, с черешов цвят и глас на птици изпълваш моя слънчев ден.
И ме зовеш с прозрачно леки размахани за път крила по самодивските пътеки и през бунтовните села.
Където свети диря ясна от стародавни времена, където над земя прекрасна синее Стара Планина.
Речта ти – дъхава и росна с игликов шепот ме зове и се повдигам да докосна със устни твойте редове!