Иберийският рис: Завръщането на един почти изчезнал вид в дивата природа
След като едва не преминава в графа "изчезнали видове" през 2002 г., днес иберийският рис в Испания наброява над 1100 представители на вида. Десетократното увеличение на популацията му е в резултат на неуморната работа на природозащитниците и техните програми за развъждане. И макар още да не се намират извън опасност от изчезване днес рисовете се радват на много по-големи надежди за оцеляване и щастлив живот в дивата природа.
Само преди 20 години в целия свят имаше едва 100 иберийски риса. В зората на новото хилядолетие този тъжен факт поставяше животинския вид под риск да се превърне в първата голяма котка, изчезнала от лицето на Земята от времето на последните сaблезъби тигри насам.
За радост, съдбата на сaблезъбия тигър, обитавал планетата ни допреди 10 000 години, не сполетява иберийския рис. През последните две десетилетия популацията на застрашения от изчезване вид се увеличава цели десет пъти, за да достигне до 1100 представители, живеещи свободно в дивата природа към края на 2020 г. Това се случва благодарение на успешната програма за развъждане, водена през годините от испанските природозащитници. Тя се осъществява в пет центъра, които се грижат за развитието и размножаването на вида, след което освобождават рисовете в дивата природа.
"Основната причина за смъртта на дивите животни, най-вече в естествената им среда, е свързана с човешката дейност - прегазването на пътя, бракониерството, нежеланите срещи с животните", коментира пред Associated Press Антонио Ривас, мениджър на Центъра за развъждане на иберийския рис "El Acebuche".
"Така че колкото по-далеч се намират дивите животни от хората и колкото по-малко контактуват помежду си, толкова повече ще се подобрява ситуацията за животните."
Това е и причината самите работници в центровете също да поддържат минимален контакт с рисовете, за които се грижат. Един от сужителите в "El Acebuche" - Антонио Пардо - обяснява, че дори храненето на животните се осъществява почти без човешки досег. Така иберийските рисове не свързват храната с хората, което прави последвалото им приспособяване към дивата среда много по-лесно.
С годините програмата за развъждане на този вид се утвърждава като изключително успешна. Отначало природозащитниците се надяват поне половината от иберийските рисове в центровете да оцелеят, но тази цел е многократно надхвърлена. Днес цели 70% от представителите на вида оцеляват и заживяват в дивото, като се забелязват дори в части от Испания, където не са виждани от години.
Все пак иберийските рисове още не се намират извън опасност от изчезване. Нужни са поне 3000 представители, за да се смята популацията за стабилна. Но с подобни ефективни програми за развъждане тази цел не изглежда непостижима. С всяка изминала година иберийският рис се радва на все по-големи шансове за оцеляване и благополучен живот в дивото - такъв, какъвто природата на вида повелява.
Източник: AFP
