Приключения

Преди 5 години в едно заведение седели десетина приятели. Двама от тях били известни с пословичната си неориентираност в пространството. За където и да тръгнели, те непременно се губели. Както обаче често става, самите те не признавали иначе безспорния факт на собствената си неориентираност. Затова в този зимен ден преди 5 години, подтикнати от непрестанните шеги, те предизвикали приятелите си на състезание из България… и убедено заявили, че ще го спечелят.

Тези техни приятели пък… взели, че се съгласили! И така се родило състезанието „Идиот на пътя“.

Оттогава вече цели 5 години тези приятели, макар пътищата им да са се разделили, веднъж в годината, през май месец, се събират, стягат самарите, обуват удобните обувки и се впускат в състезание из България…

...на стоп!

 (снимка: Георги Марков) 

Какви са условията на състезанието, ще попитате вие. Стриктни, ще отвърнем ние - участниците. А после ще си намигнем. Макар през годините много неща да са се променяли, за нас „Идиотът” винаги ще изглежда така:

4 дни

6 отбора

над 1 200 км на стоп

повече от 8 града

4 задачи за време

4 задачи за креативност

1 отбор победител

Тези над 1 200 км и над 8 града всяка година изглеждат по различен начин. Веднъж имат такава форма:

А друг път – такава:

При определянето на маршрута винаги внимаваме да избираме разнообразни пътища, но по тях все пак да има движение. Разбира се, колкото и да планираме, накрая винаги има отбори, които са се озовали на неподозирани места, под проливния дъжд или под нажеженото слънце, в колата на изненадващо интересен събеседник или направо в ремаркето на шофьор, събрал няколко отбора от нашите по пътя, защото идеята му е харесала и иска да помогне на всички:

(снимка: Александър Зоров)

И понеже минаването през няколко града с по около 7-8 стопа на ден не ни беше достатъчно, решихме да се възползваме напълно от вече измислените подобни формати. То се е видяло, че няма да откриваме топлата вода. Затова добавихме към приключението и още една съставка – задачи.

Каква е идеята? Всяка вечер всички отбори се събираме да спим под един покрив – как иначе ще успеем да чуем всички невероятни истории от деня! На сутринта се излюпваме рано-рано, представител от всеки отбор тегли бял плик от купчинката и така разбира през кои градове трябва да минат и какви задачи трябва да изпълнят в тях през днешния ден със съотборника си. Задачите са или за време, или за креативност. Защо да е лесно, като може да е трудно?!

(снимка: Яна Христова)

Задачите за време винаги ни отвеждат до място, от което можем да вземем касова бележка – така удостоверяваме часа, в който сме изпълнили задачата, и получаваме определен брой точки. Все пак това е състезание! Ако видите хора с огромни самари, които бясно тичат към магазин или заведение в някой град, да знаете, че най-вероятно сме ние.

Ако задачите за време изискват пъргав ум, за да разгадаеш загадка като „Намери заведение в Ямбол, чието име е съставено от повтореното умалено име на някой от Идиотите”, добра ориентация, за да откриеш мястото в самия град, и бързи крака, с които да тичаш до него, защото си видял друг отбор да се задава от отсрещната страна на алеята, то задачите за креативност имат съвсем друга цел. Те често ни поставят в ситуации, в които много да се… изчервяваме.

Защо ли? За да преодолеем срама си и да видим всички тези градове и села по друг начин. През хората в тях. Такива задачи за креативност са ни карали да пеем песен на Веселин Маринов с негови съграждани в родния му Полски Тръмбеш, да разгадаем само по отговора на един чирпанец какво означава „шомбъл”, питайки го „Накъде изприпкаха шомбълчетата?”, или да скитаме из Варна, опитвайки се да разменим една мидичка за нещо, което човекът отсреща е склонен да ни даде – каквото и да е. И така няколко пъти.

Често ни питат защо го правим. А отговорите на всички ни удивително много си приличат:

Заради специфичната заедност, която можеш да изпиташ само на пътя.

(снимка: Яна Христова)

Заради удоволствието да не ти е удобно. Да ти е трудно по един по-примитивен начин, да те вали, да те пече, да трябва да извървиш 15 км бързо, преди да се е стъмнило, да се наложи да се довериш на първия спрял човек… да разчиташ на себе си.

(снимка: Георги Марков)

Заради хората. Не сме открили по-добър начин да си връщаме вярата в човещината. Когато в проливния дъжд ти помогнат хора, от които не би очаквал това; когато Никифор, който е тръгнал за Бургас, промени маршрута си и се отбие в Ямбол само за да ти помогне да изпълниш задачата си там и после да те закара до Бургас; когато срещу малката мидичка, която предлагаш, възрастен господин ти подари медальона, стоял на ключовете му 15 години... се прибираш вкъщи смирен, благодарен, малко по-добър и пълен с увереност, че България си заслужава.

(снимка: Яна Христова)

През май месец тези приятели отново ще нарамят самарите си и ще тръгнат. За да докажат на себе си и на останалите, че причините да бъдеш тук са по-силни от тези да бъдеш там. Оглеждайте се за тях!